Artist: J.J. CALE/ ERIC CLAPTON
Album: THE ROAD TO ESCONDIDO (CD)

Release date: 2006
Media type: CD

След като години наред J.J. Cale и Eric Clapton се възхищаваха взаимно на музикалните си шедьоври и след кавърите, които Clapton направи на песните на Cale като „After Midnight” и „Cocaine”, виртуозите на китарите се събраха за първи път, за да създадат един оригинален албум заедно- The Road To Escondido”. Дискът, който съдържа 14 песни, е продуциран и записан през август 2005г. в Калифорния. Получената като краен резултат музика не може да се определи в един стил. В нея се усеща влиянието на блус, рок, кънтри и фолк. Това смесено звучене е уникално като музикално звучене и в същото време носи отличителните белези на стиловете на Cale и Clapton, които феновете по целия свят познават. Песните са топли и наситени, с дълбоки и „разливащи” се ритми и с малко думи, които казват много.
Cale и Clapton заедно продуцират и записват албума като всеки от тях пее в песните. Cale написва 11 парчета, а Clapton написва “Three Little Girls”, John Mayer написва “Hard To Trill, и дуета прави кавър на хитовия блус, превърнал се в класика- “Sporting Life Blues”. Групата от турнетата на Cale също взема участие в албума, както и други гостуващи музиканти като Taj Mahal, John Mayer, Derek Trucks, Doyle Bramhall II, Albert Lee, Nathan East, Willie Weeks и Steve Jordan. Особено специално е участието на Billy Preston, който обогатява албума със своите класически клавишни дарби. Албумът е посветен на починалия приятел на Preston и Clapton- Brian Roylance.
„С Ерик се познаваме отдавна и беше едно великолепно преживяване най-после да направим запис заедно- той в велик музикант и за мен беше удоволствие да работя с него по този проект”- казва Cale
„Това беше осъществяването на може би последната ми амбиция, да работя с човека, чиято музика ме е вдъхновявала откакто се помня. С думи не може да се опише това, което представлява той за мен като музикант и като личност, но не бих желал да го засрамвам като прекаля с похвалите, защото той е един наистина скромен човек. Мисля, че е достатъчно да кажа, че се забавлявахме, направихме страхотен албум и аз лично, дори вече искам да направим още един”- споделя Clapton.
Clapton често казва, че се е опитвал да постигне звученето на J.J. Cale и признава огромното влияние, което той единствено е оказал върху стила му на солов артист. Списание „Mojo” през 2000 година попита Clapton кой друг музикант би искал да бъде, а отговорът му е бърз „Не изграждам себе си по неговия модел, но харесвам J.J.Cale, неговата философия, писателските му способности, музиканството. Той е прекрасен, изключителен музикант, един от господарите на последните три десетилетия.”
J.J. Cale е доста усамотен човек. Той оставя музиката да говори сама за себе си и по свой собствен избор не става известен в традиционния смисъл на думата. Вместо това той предпочита да намали светлините на прожекторите, за да се види едно по-просто съществувание, базирано на музикалните му творби. По ирония на съдбата, правейки това и фокусирайки се върху музиката той се превръща в легендарен китарист за последните четири десетилетия Дълбочината на влиянието му може да бъде почувствана в творци като Clapton и Mark Knopfler, но най-добре размаха на неговото влияние личи от разнообразната група творци, направили кавъри на негови парчета: Johnny Cash, Lynyrd Skynyrd, The Allman Brothers, Bryan Ferry, Deep Purple, Santana чак до съвременни групи като Widespread Panic.
Cale израства в Тулза, Оклахома и споменава като свои най-ранни вдъхновения Les Paul и Chuck Berry. Често се цитира едно негово изказване: „Опитвайки се да ги имитирам, аз се провалих. И така създадох нещо мое.” В началото на 50-те Cale започва да свири в различни клубове в Тулза, където е заобиколен от други местни музиканти като David Gates и Leon Russell. В средата на 60-те той се мести в Лос Анджелис, където записва парчето „After Midnight”.
Като вече утвърден китарист с групи като Yardbirds, Cream и Blind Faith, Clapton се впуска в солова кариера. С излизането на пазара на албума „Eric Clapton” през 1970 г. общият им приятел Делани Брамлет дава на Clapton копие на песента на Cale “After Midnight”. Clapton решава да направи кавър по песента и той става първият сингъл от албума. Парчето застава начело на класациите. Clapton бърза да признае заслугите за работата на Cale още на промоцията на албума си. Cale е бил уведомен за кавъра, но казва, че не е обърнал много внимание, докато не чул песента по радиото в Тулза.
През 1976 г. Cale е в Лондон на турне в подкрепа на своя албум „Troubadour”. През това време Clapton изненадва Cale с кавър версия на парчето „Cocaine”, което се появява през 1977 г. в албума “Slowhand” и отново достига върховете на класациите.
През следващите години пътищата на Cale и Clapton ще се пресичат нееднократно, но те ще продължават със собствените си музикални кариери до 2004 г., когато Clapton организира фестивал „Crossraods” в Далас, на който се изявяват редица известни китаристи. Тогава Clapton кани Cale вземе участие във фестивала и последният приема. От своя страна Cale кани Clapton на сцената да участва в изпълнението, той с радост се съгласява и без да го обявяват Clapton става член на групата на Cale. Изпълнението е гвоздеят на събитието. Тази среща дава възможност на Clapton да покани Cale да продуцира негов албум. Ако Clapton е искал да копира запазения звук на Cale, то поканването му за продуцент на албума би свършило тази работа. Докато работят по проекта се появяват много креативни идеи и те решават да отидат още по-далеч като правят истински съвместно продуциран албум. “The Road To Escondido” е първият дългосвирещ албум, който двамата създават заедно.
За цялата си 40 и нещо годишна кариера, Cale е продуцирал само 13 албума. Но повечето критици са съгласни, че всяко от усилията си е заслужавало чакането. Възхваляван от себеподобните си и изобщо невълнуващ се от музикалните модни тенденции, J.J. Cale е американски идол, майстор като никой друг.
Кариерата на Clapton, също простираща се повече от 40 години, му спечели 18 награди Грами и изключителната чест да бъде единственият, който е записан три пъти в Rock & Roll залата на славата.

TRACKLIST:

1. Danger
2. Heads in Georgia
3. Missing Person
4. When This War Is Over
5. Sporting Life Blues
6. Dead End Road
7. It’s Easy
8. Hard To Thrill
9. Anyway The Wind Blows
10. Three Little Girls
11. Don’t Cry Sister
12. Last Will and Testament
13. Who Am I Telling You
14. Ride The River