JON OLIVA’ S PAIN
"TAGE MAHAL"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 8
Крайно време беше лидерът на ВЕЛИКИТЕ метъл герои SAVATAGE - JON OLIVA, да изнесе собствен спектакъл на аудио формат!
Въпреки, че ще е жалко да губим време в исторически преглед за SAVATAGE, ето няколко важни данни: John Nicholas Oliva е роден в Бронкс, Ню Йорк, на 22 юли 1960 в семейство на концертиращ пианист. Той е с три години по-голям от своя брат Criss. През 1981 в Тампа, Флорида, братята формират група Avatar с двама свои приятели. През август 1982, те записват първия си продукт сингъла "City Beneath The Surface" в Morrissound Studios. Две години по-късно името е сменено на SAVATAGE. Оттогава се започва редовно издаване на хеви метъл класики. Първите два албума SIRENS и DUNGEONS… са записани по едно и също време за 21 часа и са стрували $2,400! По време на първото си европейско турне в съпорт на MOTORHEAD през 1986, янките се запознават с продуцента Paul O'Neill. Той впоследствие ще се окаже скритият, но много важен член на тази група, който почти коренно променя образа й. Първо чрез класическият симфо-инструментал "Prelude to Madness" в албума Hall of the Mountain King (1987), а няколко лета по-късно с голямото си съдействие за невероятната рок опера Streets (1991). След която се налага босът на групата JON OLIVA да си вземе дълга ваканция заради задълбочаващи се проблеми с дълбокото си, славно гърло. Неговият заместник през 1992 се казва Zachary Stevens. На 17 октомври 1993 при автокатастрофа умира китарната виелица Criss Oliva. Терапията за по-бързо излекуване от болката е нов запис -Handful Of Rain. Това е соло запис на Jon Oliva, с малко помощ от пеещия Zak и някогашния китарист на TESTAMENT Alex Skolnick.
През 1994 се появява едноименният дебют на Doctor Butcher – проект на големия JON OLIVA и Chris Caffery, непостоянен китарист на SAVATAGE от началото на 90-те.
Втората рок опера на метълягите от Флорида се нарича Dead Winter Dead (1995). Нейният инструментал "Christmas Eve (Sarajevo 12/24)" получава неочаквана популярност и води членовете на групата до решението да напишат и запишат първия албум на грандиозния си проект Trans-Siberian Orchestra под заглавието Christmas Eve & Other Stories (1996). Металическите гении продължават да работят паралелно върху двата проекта.
Poets & Madmen (2001) маркира завръщането на основателя JON OLIVA като соло певец. Турнето в подкрепа към диска е със съучастието на Damond Jiniya (vocals) и Jack Frost (guitars).
Въпреки, че от три години няма нищо ново при SAVATAGE, миналата година двама от нейните дейни активисти донесоха немалко количество звукова радост.
Първи се появи китаристът Chris с различния си албум Faces/God Damn War. А, сега на ход е босът.
Първо - името TAGE MAHAL:
Заглавието на този проект “идва” от Criss Oliva, злополучно загиналия брат, който малко преди смърта си бил планирал издаването на инструментален албум със заглавие Tage Mahal. Но всъщност Taj Mahal е името, предложено от жената на JON още през 1984 докато се чудят как да прекръстят групата след като се оказва, че има друга банда с името Avatar!
За името на сегашната група пак не било удачно да се използва названието TAGE MAHAL, защото имало европейски блус музикант с това име, работещ повече от 20 години. Така, че Jon си припомнил старата история с името на SAVATAGE и оттам естествено дошло името и второто: Pain…
Второ - защо не като SAVATAGE?!
Според самия бос: “Освен Paul O’ Neill, единствената личност, която пише материал за SAVATAGE, съм аз. Музиката на SAVATAGE е може би малко по-твърда. И под това име ще се появи нещо в което ще участват Paul и останалите групари.”
Най-голямата благина за феновете на SAVATAGE е, че през есента на 2006 е планиран грандиозен спектакъл с участието на всички хора, омесени в 25 годишното дело SAVATAGE.
Не, че TAGE MAHAL не е станал превъзходен албум със SAVATAGE препратки, нещо напълно нормално щом отсреща е Jon Oliva.
Трето - работният процес:
Някои от песните са нови, други са от миналата година, 2003. Трети са части от от по-стари песни.
Дискът е записан в Audio Lab Studios от Greg Marchak и е миксиран от Jim Morris в историческото метъл студио Morrisound Studios. В по-голямата част Джон сам е свършил композиторската работа за година време, но при демо записите е осъзнал, че липсва дух на песните. По-късно му е предложено да направи няколко шоута и той си спомнил за групата на бившия си певец Zak Stevens - CIRCLE II CIRCLE. Естествено, забили заедно на живо, а после и студийно.
За лидера на отбора, PAIN е: “Група от музиканти, които живеят в моя непосредствена близост. С тях съм напълно свободен да правя каквото искам.”
Все пак в две от новите парчета присъства SAVA-барабаниста Steve Wachholz: „No Escape“ и „Nowhere to Run“.
Друг по-изпъкващ паралел със SAVA-миналото е тракът “People Say - Gimme Some Hell“. “Това е песен трибют към SAVATAGE. Когато тя беше готова, създадох лириката от една игра на думи със всички възможни заглавия на SAVATAGE. Тя е направена с много удоволствие и шега и е една от любимата ми песни в този албум.”
Четвърто - ревюто!
Първоначалното впечатление при “болковия” дебютът на Jon Oliva е че той е първокачествен, класен хеви метъл, добре опакован с типични (драматични и оркестрални) черти от мюзикълите и рок перлите от 70-те на ALICE COOPER и MEAT LOAF, примерно. Поне така звучат композиции като “The Dark”, “People Say – Gimme some Hell”, “The Non Sensible Ravings…”, “All The Time”. Под класен метъл пък разбирам онзи, типичния звук и стил на SAVATAGE от първите им дела до средата на 90-те (“No Escape”, “Nowhere To Run”, “Outside The Door”).
Нарочно не споменавам предното красиво и героично дело на SAVATAGE POETS & MADMEN (2001) – защото той е прекалено полиран и прогресивно изглеждащ пред този, новия.
От друга страна не бих казал, че това са абсолютно свежи и новаторски идеи, защото `TAGE MAHAL ми лежи закотвен дълбоко в 70-те и 80-те години на миналия век.
Неговата красота е в паралелите към SAVATAGE: Има наличие на бомбастични химни, многогласни вокали, красиви балади (“Walk Alone”, “Father, Son, Holy Ghost”). Водещият глас е почти непокътнат от хода на времето.
Пето - изводът.
Този албум звучи като сборен от досегашното творчество на SAVATAGE. Нещо напълно нормално. Акцентът (от “най-добър” репертоар) е разположен в силната, класико/симфо-ориентирана част от дискографията на метълите от Флорида в периода 1989-2001. И разбира се , не липсват резки изблици на първичен хеви метъл от началните години на JON OLIVA.
Не е излишно да спомена, че върху `TAGE MAHAL силен отпечатък са оставили ранните влияния на боса: QUEEN, THE BEATLES, THE WHO, BLACK SABBATH! Както и творенията му със щемпела TRANS-SIBERIAN-ORCHESTRA.
Важен факт е, че липсва дългогодишнияг деен помощник и продуцент Paul O'Neill. Така, че JON OLIVA е написал всичко сам. Текстовете касаят личните страхове, преживявания, мисли. Дори "Fly Away" е написана за умрелия брат
При един по-трезв поглед върху албума, той може да се разгледа като запълване на празнината до появата на нов SAVATAGE. И това въпреки, че има парчета за още два диска на JON OLIVA’ S PAIN…
JON OLIVA’ S PAIN
"TAGE MAHAL" - 2004
Label:
SPV
Track List:
1. The dark
2. People say - Gimme some hell
3. Guardian of forever
4. Slipping away
5. Walk alone
6. The non sensible ravings of the lunatic mind
7. No escape
8. Father, son, holy ghost
9. All the time
10. Nowhere to run
11. Pain
12. Outside the door
13. Fly away
Line-up:
Jon Oliva - Vocals
Christopher Kinder - Drums
John Zahner - Keyboard
Kevin Rothney - Bass, Backing Vocals
Matt Laporte - Guitar
Discography:
AVATAR
City Beneath The Surface ‘1982 (EP)
Dr. BUTCHER
Dr. BUTCHER ‘1994
SAVATAGE
Sirens ‘1983
The Dungeons Are Calling ‘1984
Power Of The Night ‘1985
Fight For The Rock ‘1986
Hall Of The Mountain King ‘1987
Gutter Ballet ‘1989
Streets ‘1991
Edge Of Thorns ‘1993
Handful Of Rain ‘1994
Dead Winter Dead ‘1995
Final Bell / Ghost In The Ruins ‘1995
Japan Live '94 / Live In Japan ‘1995
From The Gutter To The Stage ‘1996
The Best And The Rest ‘1997
The Wake Of Magellan ‘1998
Belive ‘1998
Poets And Madmen ‘2001
TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA
Christmas Eve and Other Stories ‘1996
The Christmas Attic ‘1998
Beethoven's Last Night ‘2000
The Lost Christmas Eve ‘2004