VIRGIN BLACK
"ELEGANT ... AND DYING"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 9
Това е втори монументален опус на австралийските откачалки, който излезе миналото лято. Който е чул невероятният ми дебют Sombre Romantic, знае защо произнасям думата “откачалки”. Най-малкото, защото понякога е равна на “гении”!
Всъщност, Elegant… And Dying е логичното продължение на дебюта. И съвсем логично е, че остана донякъде подценен. Може би, зарада авангардността си?!
Както и да е.
Зашеметяваща красота на дебюта е продължена, но и “удавена” в по-спокойни вълни. Думи като величествн, тържествен, смразяващ… са много важни, когато се описва тежкопадащата и леко провлачена музика на Virgin Black. Готик също е добро определение, но само като допълнително средство. Понеже, австралийците категорично надхвърлят рамките на това тясно специализирано клише. Естествено, че има и метъл, но той е дори в по-малка доза отколкото в дебюта.
Просто е задължително едно разсечено вглеждане в този диск, въпреки, че и тонове мастило да се изпишат една такава музика просто не може да бъде описана!
Началното “Adorned In Ashes” започва със страховито влизане на монашески хор и подобаваща атмосфера. Тя се набухва от участие на духови тръби и симфонични ударни инструменти. Мъжката рецитация навява асоциации за Dead Can Dance.
“Velvet Tongue” нахлува с електронно влизане. И след това, не е истина колко много неща могат да се случат. Синти фон с Laibach-подобна рецитация прелива в тежко падаща музикална завеса. Оттам провлачено темпо, ала Cathedral се развива и развива и е адски приятно. Певецът напомня в леките си пасажи на Eric Clayton - фронтема на Saviour Machine. Някакъв отдалечен женски глас се приближава, носен ефирно от струните, но скоро е затъмнен от тежка музика, наподобяваща лекичка на Burzum, но и нещо друго познато…
“And The Kiss Of Gods Mouth” е в две части. Първата е в едноминутна дължина от омайващо арпежно китарно ходене на прекрасната Samantha и шепот от далечна романтика. Втората започва с пасаж, подобен на стар Paradise Lost с условието че звучи по-весело. Внезапно нахлуване на дрънкащо пиано и хомо войс разгръщат цялостно композицията с тежко провлачване и недоразвита тенденция за забързване.
Сплашващата начална атмосфера на “Renaissance” води до пасаж, типичен за Saviour Machine, оттам пък лъсва лековат психо грим, последван от църковен хор, предвещаващ страхотии. Развитието на тази композиция спира в бавен, чувствен дуум метъл.
Не е истина, какво следва! “The Everlasting” е само… 20 минути. Шепот на пиано, щрайхово надипляне и грегориански хорове, предсказващи края на света… Развитието е типично за големите класически произведения. Налице имаме и тежък пасаж ала Anathema и/или Opeth, след което идва яка средновековна духова секция. Някъде там се появява тема от викингския период на Bathory, за кратко разсечена от блек метъл вихър. В края настъпва успокоение чрез обемен хор и леко щриховане.
“Cult Of Crucifixation” е по дължината на своя предходник. Този път изпълнение се побира в 11 минути. Класическа атмофсфера и авангардна главоблъсканица водят до части от позната тема на класиката “Black Sabbath”. В последствие настъпва късен британски анти-екстремизъм, добре познат от делата на Anathema и My Dying Bride. Пълно укротяване на топката и певецът почва да реди нова история, закрита от внезапни тежки номера, тип класически Celtic Frost. Почти зловеща обемност е обзета от звуково припознаване, пригодно да бъде изсвирено от Paradise Lost. Краят е също тъй интересен: Класическо психиране.
Челните брумкащи струни на “Beloved” докарват атмосферна тежест със скромна симфо подкрепа, и парчето става така типично за готик метъл движението от средата на 90-те. Друго по-ценно отчитане е добрият китарен пасаж.
Заключителната композиция “Our Wings Are Burning” има силно проповедническо начало. Голяма част от нейните 8 минути протичат в акустичен ход. Все пак има кратка хеви метъл мелодрама, изнасилена в зъл пасаж с гневни крясъци и засилено темпо….
Какво значение има как свършва този диск?! Със слабо развита фантазия, дори може да бъде наречен поредната сватба между метъла и класиката. И така както съм захапал по “черната девственост” или “девичото черно” да си доизхвърля събраната информация за тази невероятна група.
Virgin Black се сформират пре 1993 в Аделаида, Южна Австралия. Доста смени в групата, демота, компилации… Истинското лице се оформя след идването на Rowan London (певец, пианист, продуцент) в когото основателката Samantha Escarbe (китара, чело, оформление) намира сродна душа по емоционалност и звуков манталитет.
Те са сравними с грандиозността на Saviour Machine и откачеността на безполовата личност Sopor Aeternus и неговия Ensemble Of Shadows. Но австралийската микстура от мрачен метъл си е почти лична и начертано води към страшния тунел в чийто край не блести светлина, ами изпарения от езеро пълно с отрова!
Лириките са тежки и пластови, като основната червена нишка е да бъдем хора, при това добри.
Продукцията е амбициозна, стига да достигне някого извън тесния кръг интелигентна, но извратена публика. Друго подходящо предназначение на Elegant… And Dying би била употребата й за филмово оформление на някоя епична книга.
Още един извод: Този диск е повече от успешно пътуване в света на страха и депресията. Да, ти оцеля, но дали някой друг ще се завърне от подобно пътуване?!
VIRGIN BLACK
"ELEGANT ... AND DYING" - 2003
Label:
Massacre rec
Track List:
1. Adorned In Ashes
2. Velvet Tongue
3. And The Kiss Of God’s Mouth – part I
4. And The Kiss Of God’s Mouth – part II
5. Renaissance
6. The Everlasting
7. Cult Of Crucifixion
8. Beloved
9. Our Wings Are Burning
Line-up:
Samanthe Escarbe – lead guitar, cello,
Rowan London – lead vocals, piano, keyboards
Craig Edis – guitar
Dino Cielo – drums
Ian Miller – bass, vocals