HAPPY THE MAN
"THE MUSE AWAKENS"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 9
Понякога се чувствам като Колумб пред бреговете на Америка!…
Да съществува нещо толкова красиво и качествено, и да го открия чак сега… Все пак е по-добре сега, по-късно, отколкото никога!
Почвам толкова отдалеко, тъй като HAPPY THE MAN са една много стара група в дебрите на, да го наречем художествения рок (прогресив, симфоник, арт, спейс, дори и джаз - са също така добри попадения за допълнително изясняване). За радост, тя чак сега е официално представена на българската аудитория. В средата на 70те години на миналия век, тези американци са били известни с новаторството и креативността си. Те са уникални по свой собствен начин - специално във взаимодействието между клавирите и духовите инструменти.
Началото на HAPPY THE MAN се корени в средата на 1972, когато в щатска военна база в Германия се срещат китариста Stan Whitaker и басиста Rick Kennell, но всичко започва сериозно през 1974 когато те се завръщат в Щатите. Едноименният им дебют излиза три години по-късно.
След третата си тава Third: Better Late (1979), групата се разпада. Клавириста й Kit Watkins отива в Camel, останалите правят за кратко групата VISION.
През 90-те се дочуват слухове за реставрация, но чак през 1999 желанието придобива някаква форма. По онова време Stan Whitaker (Guitar, Vocals) е на фестивал в Мексико с тогавашната си прогресив рок група Ten Jinn и под напора на феновете и мениджърите, се решава на възстановяне на старата си трупа. HAPPY THE MAN се реформира в състава си от ерата на втората тава Crafty Hands с единствената нова смяна клавириста David Rosenthal (работил с Rainbow, Robert Palmer и Billy Joel). Причината да го няма отличителният клавирист Kit Watkins е в липсата на желание за публични прояви.
Нов, твърд барабанист идва в началото на янури 2004. Той се казва Joe Bergamini и е свирил в инструменталната рок/ фюжън група 4FRONT и RUSH кавър бандата POWER WINDOW.
THE MUSE AWAKENS, новия диск на съвременниците на YES и GENTLE GIANT излизе в края на миналата година. Самите композиции са сътворени през изминалите 5 години. Въпреки на пръв поглед, някои несериозни, детински звучащи заглавия, самата музика е доста сериозна и същевременно релаксово воалирана. “Хората трябва да използват своето въображение. В моята глава, много от песните са саундтраци за анимации или филми. Frank Wyatt мисли по същия начин” споделя Stanley Whitaker. “Покриваме широк спектър от емоции с нашата музика и вкарваме известен хумор тук-там за да придадем пълно удоволствие. Хуморът е много важен и често е занемарен елемент в музиката.”
Всъщност, този албум е една сериозна работа. Началото му е дадено с “Contemporary Insanity” - неравноделен парчак с пинизчийски клавир и доста контрапунктово звучене. Много кефеща мешавица от симфо-, прог-, арт-рок се е получила. “The Muse Awakens” начева баладично с някакви джази трептения ала PAT METHENY. По-нататък се следва един британски път на прогресив рока, но основната тема винаги се подчертава от дуалирането на клавира и духовите инструменти.
Прокрадва се северно атмосферно звучене в началото на “Stepping Through Time”. С увеличаване на времето се увеличават и оборотите на бродещия от 70-те насам джазрок. Омайно и леко странно парче музика.
Ресторантови клавиши избистрят ултра отнесена картина на четвъртата композиця. Самото заглавие: “Maui Sunset” говори ясно. Има и някакво забързване, но джаз и симфоничността са пречупени в извисена и бродеща вятърна феерия.
Отново думите са слаби да се очертае истинската рамка на “Lunch at the Psychedelicatessen”. Струнното пицикато е охладено и възпирано от джазовия ход на кларинета. По-нататъшното развитие стига чак до фрий джаз измеренията и някаква психарска буфосинхронада. Основната тема се подхваща обаче отново и… всичко е под контрол и на шест!
Класическа игра на пианото прави атмосферата на “Slipstream”. Сякаш нарочно джаз рок положението е възпирано – за да се очертае една ефирно приятна картина с която може да се украси репортаж за красив зимен курорт…
Хеви метълът в диска се казва “Barking Spiders”. Няма майтап, защото това е най-здравичкото и скоростно парче. Тромпетът внася някакво дразнение, а “спуканите” каси на барабаните също така зацапват част от добрите положения дотук.
“Adrift” е баладата в албума. Не е чиста, заради известното обемно, бомбастично звучене в средата, но пък завършва успокояващо.
Единствената песен с вокали е “Shadowlites”. В нея си дават сбор спокойност и напрегнатост, ранни британски влияния, и по-късни такива. Загадъчността също се провира. В следващата продукция на групата щяло да има повече такива тракове
Морски прибой и корабна сирена отварят “Kindred Spirits”. И зазвучава сякаш някакво разлято или разтегнато джаз рок пинг-понг-ниране, съпортвано от лежерен синтов фон. Като че ли басът е невидим от останалите инстурменти.
“Il Quinto Mare” е въведено от вълни и чайки. Темпераментни, прогресив клавиши довеждат със себе си сръчен прог рок от неравноделно развитие. Улавям средноевропейски елементи след излятата симфо-рок вълна. Това е яка композиция и в двата смисъла на думата. Все пак се успокоява положението със синти еквилибристика и още по-усилено спокойствие. Краят е морски.
Красотата е пълна от сякаш небрежното комбиниране на различните стилове. Самата сила на групата се намира в тяхната бавна смяна. Също така е важна и атмосферната страна на музиката, като инструменталността обгражда слушателя и го изпраща в (не)далечното рок минало. Този важен ход е придружена от широк набор от инструменти: Китари, клавишни, саксофони, флейти, кларинети…
Ако може да се измъдри някакъв минус на тази звукова красота, то… Може би е факта, че композициите са базирани в голяма степен върху прости и спокойни джазови мотиви.
Завръщането на Happy The Man е като че ли една от най-добрите прог работи на 2004! Той е отпускащ нервите албум и чуден деликатес за хората, закърмени с прогресив музика. Още по-накратко казано: Удивителен симфо-прогресив рок с джаз полъх.
HAPPY THE MAN
"THE MUSE AWAKENS" - 2004
Label:
Inside Out
Track List:
01 Contemporary Insanity (3:25)
02 The Muse Awakens (5:34)
03 Stepping Through Time (6:12)
04 Maui Sunset (5:35)
05 Lunch at the Psychedelicatessen (4:58)
06 Slipstream (4:43)
07 Barking Spiders (4:12)
08 Adrift (4:03)
09 Shadowlites (3:53)
10 Kindred Spirits (5:26)
11 Quinto Mare (7:22)
Line-up:
Frank Wyatt - saxes, keyboards, woodwinds
Stanley Whitaker - guitars, vocals
David Rosenthal - keyboards
Joe Bergamini - drums, percussion
Rick Kennell - bass
Discography:
HAPPY THE MAN ‘1977
CRAFTY HANDS ‘1978
3rd BETTER LATE… ‘1979
RETROSPECTIVE ‘1989
BEGINNINGS ‘1990
HAPPY THE MAN LIVE ‘1997
DEATH’S CROWN ‘1999
THE MUSE AWAKENS ‘2004