SONATA ARCTICA - групата около певеца Tony Kakko и китариста Jan Liimatainen (ALTARIA) досега беше справедливо сравнявана със сънародниците им STRATOVARIUS. Подобни неща ще се случват и след утвърждаването на новият им четвърти албум RECKONING NIGHT, но въпреки това той е логична крачка напред, не само с твърдината си, прогресивността и интелигентността си… Защото в неговото съдържание има приятни изпълнения и вкарвания на гръмки фокусирания ала BLIND GUARDIAN, специално в бързината и в хоровете. Дори просветеното ухо може да долови далечен мистичен дух от QUEEN в някои песни... Друга силна черта са леко мрачните отсичания в маниера на NIGHTWISH.
Като казах NIGHTWISH, малко ми е чудно какви едновременни хедлайнери на съвместното си турне ще са тези две групи, при положение, че дружината на Tarja е къде-къде по-силна и значима на металната сцена!…
Не, въобще не отричам, че SONATA ARCTICA са много яка и ценна група като част от силните им страни според мен са сплотената звукова картина, преминаването с лекота през различни темпа и ритми, приятните хорове и бекинг вокалите. Всичко това, прави тези финландци една вечно променяща се група, която обаче винаги запазва своята самоличност!
Началото на албума е дадено чрез “Misplaced”. Зад това заглавие се “крие” вихрен пауър метъл, естествено сравним със STRATOVARIUS. Вокалът е чаровен и е съпортван от 2-3 вокални линии. Тук има готин класически момент с хорово заиграване, както и други такива. Много сплотен саунд. Важно уточнение е, че няколко секунди след началото звука прекъсва, но това е шега на групата!
“Blinded No More” е доста забавен (като скорост ) трак за разлика от първото парче. Тежък ритъм и вокал, който може да се сравни с Klaus Meine от SCORPIONS. В наличност има игра с някакви електро пинизи в средата, след която навлизаме в обичаен мелодичен (под средното темпо) пауър метъл с леко лигавещ се вокал. И въпреки, че песента не допада от самото начало, с течение на времето тя се развива в почти гениално осъществяване!
Отново идва забързан, почти стремителен парчак. “Ain't Your Fairytale” е мелодичен и гъвкаво поднесен. Той радва с групово пеене, клавирно напрежение, честа смяна на темпото и приятни нео класически положения и напечени отсичания.
Мисля, че доста рядко заглавната композиция на някой метъл албум е въвеждащ инструментал. В този случай, “Reckoning Day, Reckoning Night” започва с баладично начало от грамадна оркестрова атмосфера. Тя се развива в някакъв шоков готически страх и след отброяване на 3 минути и 20 секунди прелива в “Don't Say A Word”. Какво друго, освен образцов, ударен скандинавски пауър, който преминава без проблеми в епически изведен метъл с нео-класически закачки и оттам в напрегнат метъл, типичен за Гьотеборгската сцена, например. Хитът в албума, според мен.
Следва “The Boy Who Wanted To Be A Real Puppet” с челно хорово пеене в спокойно темпо. Скоро пищността и разнообразието се проявяват чрез леките средновековни подчертавания и редуването със скокливите мелъди метъл пасажи. Поредното приятно парче, най-вече заради стакато ритмите и звуците от психонастройващ метъл. Текстът е написан в противовес на приказката за Пинокио.
Почти като изненада идва “My Selene” - хубаво оформен в над средно темпо пауър метъл с фолкова тема, примерно от Ирландия. Готина, мелодична и леко драматична песен. Ударните са стерилни, има минимални обрати и приятни набивки пред и около клавирното соло-водене. Определено има част от неокласическите номера на SYMPHONY X, което е допълнителен стимул да пляскаме силно с ръце на тази група.
Кратка рецитация и следва стремителен пауър с траш хватки и приятна пънк бързина - “Wildfire”. Сякаш чувам стари HELLOWEEN номера в нов, “жесток” маниер. Вокалите са доста омешани и психясали. Като постройка, тази песен е сравнима с “Innuendo” на QUEEN, но има и лека модерна елементика, тип DREAM THEATER.
Слезва позната хватка: Хорово пеене в съпровод на клавир – това е интрото на “White Pearl, Black Oceans”. Най-дългата, над 8 минутна песен в диска е пълна с чудесни, резки смени, които са постепенно осъществени. Не ме разбирате?! Е, чуйте тази песен (и дори целият албум) и ще ме разберете! Понякога, певецът леко ме дразни чрез своята универсалност и прекалено високи тонове, но всеки има различен вкус!... Добре, че е атмосферната подкрепа от втория глас и хоровете. Пианото напомня за днешната италианска метъл сцена.
Нормално е след здравата врява да дойде класическо пиано, акустични струни и трабадурски глас. Песента се казва “Shamandalie” и се развива в добре набримчен, чувствено забързан баладяк.
Бонусът в албума “Wrecking The Sphere” е своеобразен майтап, представящ част от студийните занимания на групата.
В този албум няма концептуална история и е записан, както другите студийни дела на групата в прочутото финско студио Tico Tico. Там, квинтетът е отишъл само с 3 готови песни (“Don't Say A Word”, “Blinded No More”, “Shamandalie”), другите са написани по време на записите.
Причината, че финците вече са в лагера на Nuclear Blast от 2003, е поради незадоволителното ниво на предния договор с Spinefarm.
SONATA ARCTICA са започнали преди 8 години под името TRICKY BEANS, взето от тяхна демо песен. Тогава, те са поп група с хардрок влияния. След четвъртото демо Full Moon, музиката става по-хеви и името е променено в TRICKY MEANS. Последвалият договор със Spinefarm води до ново преименуване (SONATA ARCTICA) по идея на техен приятел. То им подхожда напълно – защото идват от Севера и имат класически елементи в музиката.
И преди края не е е лошо малко да помечтаем за бъдещето на SONATA ARCTICA. Понеже отдавна се говореше, че все някога ще изгрее напълно щастливата звезда на кариерата на тези финландски юнаци, забиващи музика от 1996. И докато в къщата на STRATOVARIUS все още има неуредици, “сонатаджиите” издадоха четвъртата си редовна продукция RECKONING NIGHT. Много добър албум в познатия северен стил на мелодичен метъл, но трябва много неща да се случат докато SONATA ARCTICA превземат върха на този стил.
SONATA ARCTICA
"RECKONING NIGHT" - 2004
Label:
Nuclear Blast
Track List:
01. Misplaced
02. Blinded No More
03. Ain't Your Fairytale
04. Reckoning Day, Reckoning Night
05. Don't Say A Word
06.The Boy Who Wanted To Be A Real Puppet
07. My Selene
08. Wildfire
09. White Pearl, Black Oceans
10. Shamandalie
Line-up:
Jani Liimatainen - Guitar
Tommy Portimo - Drums
Tony Kakko - Vocals & Keyboards
Marko Paasikoski - Bass
Henrik Klingenberg - Keyboards
Discography:
Ecliptica - 1999
Successor EP - 2000
Orientation EP - 2001
Silence - 2001
Songs of Silence - Live in Tokyo - 2002
Winterheart's Guild - 2003
Takatalvi EP - 2003
Reckoning Night - 2004
The End of This Chapter (Best of/Compilation) - 2005
For the Sake of Revenge (DVD/Live album) - 2006
The Collection 1999-2006 (Best of/Compilation) - 2006
Unia - 2007