SKYCLAD
"A SEMBLANCE OF NORMALITY"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 9
Все още ме обхващат различни настроения при слушането на този албум на SKYCLAD. Велика група, каквото и да се случва с нейната съдба!
Първият чисто нов студиен албум на групата след Folkemon (2000) – може както да те надъха за героични подскоци, така и да стовари разочароващ удар в лицето. Последното ще се случи, ако си все още запален поддръжник на основателя на тази група Martin Walkyer. Всъщност и без неговото енигматично и чаровно държане, групата се е справила повече от доблестно и честно спрямо феновете и така наречения стил folk metal на който те са родители от далечната 1990 в Нюкасъл!
Яки рифове, отделни красиви включвания на цигулката и ред други нетипични за метъла инструменти правят всичко толкова хубаво, че човек почва да се прехласва и по класическия рок вокал на Kevin Ridley. Като неговият соло дебют бе във фаталния албум на групата NO DAYLIGHTS NOR HEELTAPS (2002) – представящ нови версии на класически SKYCLAD класики.
Важно уточнение е, че Martin напусна в началото на 2001 поради финансови причини. И вокалните задължения бяха поети от Kevin - дотоговашен продуцент и китарист. Първото му вокално съучастие като бекинг певец на групата е в THE ANSWER MACHINE (1997).
Тази голяма група през годините изфиняваше стила си и дори дребни залитания към комерсиален, или просто казано по-лек подход, често бяха измивани с чест от поредното здраво завръщане.
Формулата на folk metal започна от тях, SKYCLAD, като сбор от средновековен имидж, мистични текстове и шарещата цигулка, плюс синтеза от британски фолклор, траш и хеви метъл.
Не без значение е и значението на думата “SKYCLAD”. Тя на староанглийски означава “изтощавайки небето”, тоест гол. Поне така пише в дебелите книги. Иначе думата е употребявана от езическите воини, когато отивали в битка. Бившият певец и лидер обяснява името като “голота”, в смисъл да бъдеш честен и да не се скриваш зад нищо.
Стига история, да се върнем на новия страхотен албум, който може да се твърди, че е и ново начало. Дори и да погледнем на ниско настроените китари като необходим търговски подход, наподобяващ така наречените ню метъл американски групи от типа на SYSTEM OF A DOWN.
Основен композитор е Steve Ramsey, като е интересен факт, че след операция на сърцето през 1996, той носи в гърдите си метален апарат…
Иначе фолк елементика не липсва. Дори групата продължава своето развитие като е наблегнала на повече странен (от останалите групи) метъл, подходящо гарниран с качествен груув, луди агиткови припеви и дори блус. Кралската филхармония на Лондон помага в 5 композиции, но не очаквайте симфоничен метъл!…
В албума гостуват Andy May (гайдар), Paul Smith (перкусии) и Frankie Gibson (хамънд орган).
Крайният микс е направен миналия октомври в Италия от известния италиански китарист Dario Mollo и Kevin Ridley.
Задължителен надлежен разрез:
Intro – силна фолклорна мелодия.
Do They Mean Us? – мно-о-ого яко парче, имащо зла основа с класическа пасажност. Певецът рецитира насред притеснителното темпо. Процеждат се и красиви струни. Красива, но леко странна композиция. Първи хит.
A Good Day to Bury Bad News – Втори, още по-силен удар. Покъртително парче с атмосфера и струни в средно темпо. Интересни (фолк и симфо) заигравки при предстоящи публични изяви на групата.
Anotherdrinkingsong – Накъсани, но стремителни струни от 70-те преливат във фолк мотивация и готино втвърдяване. Разбира се, че отива за фон на поркане в някоя британски кръчма. Супер игриво.
Survival Campaign – Убиецът на албума. Размазващ метален валяк с чудесно украсяващи вокали и богата струнна под-картина. Супер яка рифовка през цялото време, която накрая завършва в приятен баладик стил.
Song of No Involvement – Фолк нашарено с интересни ритъм плънки и тежък груув.
Parliament of Fools – Групово вокално навлизане преди вече познатия нов звук на групата. Поредната бъдеща класика от здрав фолков метъл с повдигащо настроение. Дори е предвидено място за участие на публиката.
10 Little Kingdoms – Много припряно парче. Иначе продължава линията на предния трак. Здраво и с особена мелодика, като вътре има архаичен (блек/траш) пасаж и преди края… напечен гръндж момент.
Like... A Ballad For The Disenchanted – силен ориенталски мотив, по който се развива типчния SKYCLAD метален ритъм. Обемно, добре движещо се грациозно парче. Адски готини перкусии и оркестрови нанасяния правят поредният величав шедьовър в кариерата на групата. Жестоко.
Lightening the Load – средновековно струнно влизане и типичен британски вокал. Иначе песента е игрива с полутанцувални метални рифови и ритми сред които не се губи фолк-веселостта. Яки, класически хеви метъл жици.
NTRWB [Not The Roman Wall Blues] – единствената чужда лирика в диска. Използвана е поема от някой си W. H.Auden., порядъчно озвучена от яко завихрен (хеви) метъл. Със звукови фокуси, типични за ранната Pantera и/или stoner rock герои като Kyuss. Чудесни фолкови изяви насред онзи стар благ и чародеен британски метъл, прономеруван от Venom. Никак не е лошо, но е странно и май, леко писва.
Hybrid Blues – въпреки името това е струнна баладка, ефирно развита и започваща със струнни гъделичкания. Супер е, въпреки баналностите от алтернативната сцена. След третата минута струните и перкусиите заемат по-засилено развитие. Преди края има още по-претрупани инструменти: тип класика и тип металическа. Отново странен за групата парчак, дори сякаш в самия край дочувам нещо, типично за SAVATAGE.
Outro – The Dissolution Of Parliament – атмосферно разтягане от тъпани, цигулки и други струнни, като има известна фолковост. Чудесен край.
Заглавието A SEMBLANCE OF NORMALITY – е опит да се покаже какво е тази група. Тоест, е нещо като завръщане към корените. Защото SKYCLAD е група от англосаксонски британци, а не от ирландци и ли келти. Така, че името “подобие на нормалност” означава, че нещата се нормализират музикантите се вглеждат в корените си и търсят да разберат какви са, кои са, откъде са – така, че смело да тръгнат напред!
Открай време, групата е позната с социалните си лирики. Така е и сега (“Parliament of Fools”), но не са пропуснати и забавленията (“Anotherdrinkingsong”).
До сегашното, късно есенно издаване A SEMBLANCE OF NORMALITY се продаваше на официалният сайт на групата от 24 май, поради проблеми с дистрибуторите Dreamcatcher.
Това са малка част от някой обяснителни бележки, иначе албумът си заслужава всяка отделена минута. А мястото му в металната история е повече от сигурно!
SKYCLAD
"A SEMBLANCE OF NORMALITY" - 2004
Label:
Demolition Records
Track List:
1. Intro [Pipes Solo]
2. Do They Mean Us?
3. A Good Day to Bury Bad News
4. Anotherdrinkingsong
5. Survival Campaign
6. Song of No-Involvement
7. Parliament of Fools
8. 10 Little Kingdoms
9. Like... A Ballad For The Disenchanted
10. Lightening the Load
11. NTRWB [Not The Roman Wall Blues]
12. Hybrid Blues
13. Outro [The Dissolution Of Parliament]
Line-up:
Kevin Ridley – vocals, guitars
Steve Ramsey – guitars, backgroung vocals
Graeme English – bass, background vocals
Georgina Biddle – violin, keyboards, piano
Aaron Walton - drums
Discography:
1991 - Wayward Sons Of Mother Earth
1992 - Burnt Offering For The Bone Idol
1992 - Tracks From The Wilderness [EP]
1993 - Jonah's Ark
1994 - Prince Of The Poverty Line
1995 - The Silent Whales Of The Lunar Sea
1996 - Irrational Anthems
1996 - Oui Avantgarde A Chance
1997 - The Answer Machine?
1999 - Vintage Whine
2000 - Folkemon
2001 - Another Fine Mess [Live]
2002 - No Daylights... Nor Heeltaps
2004 - A Semblance Of Normality