JERRY GASKILL
"COME SOMEWHERE" Psychedelic Rock/ Hard rock
JERRY GASKILL
"COME SOMEWHERE"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 6
Най-сетне и аскетичният барабанист на King’s X се реши на решителна стъпка в соло попрището след близо 20 години групова работа. Решение, което никак не е лошо. Дори нещо повече от това. Защото Jerry Gaskill се справя грамотно с вокалите и останалите рок инструменти. Единственият официално афиширан помощник е другарят му Ty Tabor от тексаското трио, като тук е с дейно китарно участие и продуцентски занимания.
Музиката на ударника не е най-близката до родната му група, но има известни допирателни и влияния. Което от своя страна зависи от гледната точка на слушателя и пристрастеността му към King’s X. Come Somewhere може да бъде описан небрежно като “какво направи днес Jerry Gaskill с Beatles и психиделията от 60-те”.
Основната мисъл на автора е подзависима от класическите звуци на Beatles, пърхащи благо и осезаемо наоколо през цялото време. Накратко описан, този дебют представлява привлекателна комбинация от ритъм, мелодия и праволинеен рок с язвителни лирики.
Дори в самата корица е заложена известна провокация: Гола, седнала жена в празна стая. Това води до най-естествената мисъл за самотата и нуждата от помощ, може би. За секс е малко вероятно, но защо не?!
Все пак, както основната група на барабаниста е многопластова, така и тук са заложени подобни примамки. И всичко заедно: Музика, лирика, корица подлежи на поне десетина интерпретации.
Кратичък разрез:
Хлабавите струни в първият трак “The Kids” са редувани с тежички насечки. Като цяло тегне привкус на лека психария сред подобието на колежански рок с лежерен глас. Тежките моменти преливат в завоалирани азиатски мотиви.
“She’s Cool” е благ хардрок в ранен King’s X-маниер. Смените са от баладик пасажи през слабо, но осезаемо втежнение до обратно полжение. Много е хубаво, стига в главата да не се въртят неприятни мисли.
Единствената чужда песен в диска е “Johnny’s Song”. Неин автор е Herb, брат на Jerry. Тя е Beatles-подобна, като приятния ненапрегнат рок се развива в късен David Bowie, примерно. Прелива в “No Love” и върви в типично баладично трасе. Все пак чрез акустичната сила, гневът набира сила, но пак се скрива бързо. Личи си, че авторът има проблеми с любовта. В заключителната фаза – известно втвърдяване.
Американската боза с 2 минутна дължина “L. A. Flight” свършва, когато започва да се харесва.
Поредната китарна дрънканица “Faulty Start” леко напомня за първите неща на Uriah Heep, не ми допада, дори когато в края й изригва силен психиделичен момент.
Да не кажа чиста психария, но “Crazy” е нещо такова, към края си заприличва и на меко парче от King’s X. “Garden Stroll” изглежда архивно. Вокални пинизи от Beatles са скроени към твърдите рок корени на триото. Баладката “Walk Alone” е с психарски постановки и леко досадни многогласни вокали. Тази каша ще допадне на малко слушатели.
Проблемното парче “Every Day” има приятно начало и доста познат рефрен, но темпото е развлечено. Грамотно развита тема има в “Gallop” – здраво парче със струнни завъртания. То прелива в унесената балада “Hello Mrs.”. И поредното преливане в “I Saw You Yesterday”. Дойде време за осезаемо тежка песен след толкова баладичен материал.
Краят настъпва с “Face The Day”. То има мръсен звук, типичен за някакъв алтернативен хардрок. Вокалите са прикрити, но пак се чува лошата думичка fuck.
Като цяло, албумът е приятен. И въпреки, че основният музикант е барабанист – тук няма самоцелно дръм представяне. Песните са меланхолично представени, с рок озвучаване и мечтателни поп мелодии. Вокалите са добри, дори нормално типични за всеки неизпъкващ рок проект.
JERRY GASKILL
"COME SOMEWHERE" - 2004
Label:
Inside Out
Track List:
1. The Kids
2. She’s Cool
3. Johnny’s Song
4. No Love
5. L. A. Flight
6. Faulty Start
7. All The Way Home
8. Crazy
9. Garden Stroll
10. Walk Alone
11. Every Day
12. Gallop
13. Hello Mrs.
14. I Saw You Yesterday
15. Face The Day
Line-up:
Jerry Gaskill – vocals, all instruments
Ty Tabor – guitars