Тази група е част от гордостта да се наричаме българи. Най-малкото, защото в нейният състав има двама наши сънародници, от години емигранти отвъд Океана!
По-важното е, че те съчетават и представят фрапиращо голяма част от народните песнопения и исконния балкански и български фолклор пред целия свят! А това е много важно предвид настъпващото претопяване на България в прословутия Евросъюз! Както и да е.
Омаскаряването на истинския ни фолклор от разни ниско културни същества през последните петнайсетина години, не бива да ни кара да бягаме от музиката на Кълчър Шок, както дявол от тамян, ха-ха! Защото, народ който няма култура, история и традиции – що за народ е?!
Първо, защото зад “Културния шок” се крият яки пичове от балканския полуостров, Япония и Щатите, които са пипнали с вещина типичната балканска музика в почти всичките й проявления. Второ, този трети албум е свръх тотално изпипан и омотан с далеч не само яки (хеви) метални излияния! Трето, заради точното съотношение между страхотната смес от балкански фолк и доста “зъл” метъл!
Четвърто, този диск, както и предния излизат от KoolArrow, лейбъла на Billy Gould [бившия басист на култовите Faith No More]. Петата и последна точка в аргументацията ми за тази убийствена групировка, е че Kultura-Diktatura е продуциран от самия лейбъл бос, като записната дейност е осъществена от алтернативния гуру Jack Endino [Soundgarden, Nirvana, Mudhoney], докато микса е пипан в Осло от нашумелия напоследък Ulf Holland [Gluecifer, Motorpsycho, A-HA]!!!!
Частичният разрез на звуковите балкански идиотии, меко казано и то с голяма любов, надявам се, че ще накара доста манияци да прекрачат в тези вълнуващи и донякъде тъжни песни.
“Tutti Frutti” – началните ритми могат да бъдат оприличени с ресторантска фолк музика отпреди десетина години. Примерно. Защото после изригва адски буен хеви рок с неравноделки и добра брас секция с цигански дух, подпомагаща рок стилистиката на парчето. Бас китарата е много добре нанесена. Вътре кънтят думи като “революция”. Здрави китари и отлични, ридаещо-веселяшки рецитации. Обогатяването е пълно, понеже има известни хардкор изригвания и веселба от духови инструменти на циганска сватба. Това, обаче не може изцяло да учуди родната публика, защото отпреди години Контрол имаха някои подобни прояви, а така също и Уикеда се впускат в подобни звукови мелета. Важно уточнение е, че китариста Вал Кьосовски е брат на Оги, “контрол”-ния барабанист.
Началото на “Morto” е със средиземноморска народна атмосферност от китари и акордеон. Вокалът също помага за това. Следват обаче тежко нанесени ритми, размесени с първичната тема. Добри китарни инвенции – многопланови и пасващи. Певецът пък се прави Павароти. Като музика се появяват яки психиделични пасажи, достойни за делото на алтернатив хардкор герои като Helmet и Prong.
“Horse Thief” почва като хоро, сътворено от силен рок инструментариум с духов трамплин. Бих казал, че в този диск има хит след хит! Дори тази песен е невъобразим етно метъл оргазъм. Нарочно не употрубявам термина ”folk metal”, защото с него сме свикнали да асоциираме главно скандинавски и немски групи. Румънски фолк елементи се набиват в слуха, докато не бъдат направени на качамак от някой психо пасаж ала Mr. Bungle. Иначе песента си е типичен балкански вулкан от подземни страсти, като пиша това, намеквам за класики на Брегович и Костурица, май. Понеже, както вече разбрахте тук има истински кръчмовидни постановки. Китарите само подпомагат да се абстрахираме от пълната кичозност, или и те съдействат за това?! Чуй парчето и помисли…
Влизането на “Kamarage” ми идва един вид като артрок с леко джази настроение. Дори все едно имаме плоча на Kansas, завъртяна на 45 оборота. Следва, естествено, яко сватбарско положение от дивните комунистически години. Положението става неспасяемо от успешното вграждане на типично реге и следващите усложнени хеви звуци. Редово омекотяване с някакви цигулки, сравними с архивни класики на Тодор Колев. И пак про циганско набиване, и реге пасажа… И няколко псувни накрая.
“Hashishi” може да се разглежда като почивка насред яката етно метална вихрушка. Диско бийтове с ориенталски напеви в прослава на хашиша, примерно. Все пак този трак търпи развитие чрез вокалното експанзиране и акордеонната атмосфера. Припевът на женския хор страшно влиза.
Брутално и сложно начало на “Alma” се разфокусира в клубно джазова атмосфера. Бас китарата приятно вибрира, певеца се лигави, брас секцията усилва лудото веселие, въпреки трагичните нотки. Усещам як момент, типичен за бруталистите и колеги по лейбъл на “култ-шокърите” – Brujeria. Колкото и да са различни, това е последвано от прог момент с фолк жила. Солиращ саксофон прибавя в това странно, но богато парче още един музикален стил, какъвто е фрий джаза!
“Da Ye” – Бийтове върху които се цепи вокално същество от циганско сръбски произход. Яко метъл забиване, обемно поради китарите и фолковата бекинг подкрепа. Много силна песен, колкото и да съм пестелив в описването й.
В предният “културен шок” хитът беше “Mastika” – тоест балканският символ на мира и дружбата между народите, казано на майтап. Новият ушен червей на мултиетническата компания, базирана в далечен Сиатъл сае нарича “Mustafa”! Всъщност, тя е здрава хеви версия на някакъв чалга стандарт или пък истинска флок песен! Няма голямо значение! Парчето с ориенталска жила, яко подскачащо темпо и двама певци – ще избие сума ти тъпи бози от новия естраден жанр, който въобще не искам да споменавам. Доста “зъл” парчак.
Народна фолклорна проява от пиринския край на България е “Blagunyo Denche”. Или поне основата й. В последствие е замотана с юго-фолк прийоми… и тъкмо да кажеш, че нещо не е както трябва: Идва едно точно и извънредно готино подчертаване, тип фламенко. Самата песен следва типичната постройка на така наречените македонски песни. Изпълнява ролята си за разнообразие в албума, но ми се вижда като пълнеж.
“Romana” има начало като хардкор въстание с вече нормалната за групата фолк тематичност. Следва разложен момент с циганска лиричност. Образно описано песента звучи като мелез между “Македонско девойче” и циганско руски романс. Но основата е от яка бичкаджийница от хардкор и духови фолк щрихи.
“Nightmare” – помпане на баса и съпорт от вокално блеене отиват в труден за отделно парцелиране фолклор. Интересното е, че отзад има приятен техно фон. Певецът разказва историята, докато женския бек хор я потвърждава. Богато на теми парче:ресторантски китари, пасаж за перфектна корида, Rage Against The Machine пасаж и drum & bass с етно мотив…
“Nano” е посветено на някой близък роднина. Интрото му е от доста архивен хеви метъл с класическа за този стил атмосфера. Песента излиза като балада, текста е тъжен доста.Вокалите ми идват пресилено направени и дори лигави. След три минути и половина, то се превръща в друго парче с електро импулс, неравноделни тактове и почти бунтовно кораджийско набиване. Откачено парче, но все пак направено с търговска цел. Пак се появява як метъл, който зависимост от гледната точка е: прецакан или обогатен с фолк тръби на края.
Финалната песен е отново балада. “Too Late To Fornicate” има английски текст и прилича леко на някакъв Nick Cave, но балканската интонация на певеца дава друга насока.
Вместо финал:
Kultura-Diktatura е супер изпипан творчески и музикантски албум, не само спрямо своя предходник Fucc The I.N.S., но и относно дела на Mano Negra и Molotov Cocktail! Неговото главно достойнство е, че дава друга гледна точка на съвременното използване на балканския фолклор. Гледната точка е положителна! Не само защото групата идва от Щатите и навсякъде среща радушен прием, но защото любимата ни метална музика перфектно приляга и там!
KULTUR SHOCK
"KULTURA DIKTATURA" - 2004
Label:
Kool Arrow Records
Track List:
1. Tutti Frutti
2. Morto
3. Horse Thief
4. Kamarage
5. Hashishi
6. Alma
7. Da Ye
8. Mustafa
9. Blagunyo Denche
10. Romana
11. Nightmare
12. Nano
13. Too Late To Fornicate
Line-up:
Gino Srdjan Yevdjevich [Bosna] - lead vocals, percussion
Masa Kobayasha [Japan] - bass
Val Kiossovski [Bulgaria] - guitar, vocals
Mario Butkovich [Bosnia] - lead guitar
Amy Denio [USA] - alto sax, clarinet, vocals, percussion
Johnny Morovich [USA] - accordeon, tambura, vocals
Chris Stromquist [USA] - drums, percussion
Discography:
"Kultura-Diktatura" - 2004 Kool Arrow Records
"Fucc the INS" - 2001 Kool Arrow Records
"Live in Amerika" - 1999 Pacific Records