DEAD SOUL TRIBE
"THE JANUARY TREE" Tribal Prog Metal
DEAD SOUL TRIBE
"THE JANUARY TREE"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 8
Този албум е третият манифест на Devon Graves за доброто, любовта и прочее баналности и философствания! Няма нищо чудно и лошо в това, тъй като под този псевдоним се крие Buddy Lackey – харизматичният фронтмен на прогресив метъл майсторите от Сан Диего Psychotic Waltz!
Прави голямо впечатление, че този път шефът направил почти 90% (Барабаниста е съдействал само в 3 песни.) от този албум е предприел един вид по-комерсиална посока, тоест музиката му е насочена към по-голяма аудитория. Не ме разбирайте погрешно, все още “Племето на мъртвите души” забива здрава метълизирана музика с трайбълска ритъм линия и впечатляващи про-меланхолични вокали. И в тази линия на мисли е перфектното удоволствие за прогресивно настроение люде. В същото време, A January Tree може да бъде сравняван и съпоставян с албуми на A Perfect Circle и Soundgarden, и дори с последния Queensryche Tribe (2003). Слушаемостта му може да бъде насочена и към не малко хора от ню метъл публиката, които с кеф ще да агонизират под неговите звуци.
Първият трак “Spiders And Flies” е с мърморещ бас, трайбъл ритмика, изчистен саунд, леко прог насичане, въргалящи се ударни… Вокалът е почти неук, но рецитиращ и отвреме на време е сдвоен. Доста ми мяза на Куинсрайк в налагането на вокала спрямо нервната музика. Следва леко успокояващ пасаж с доста дърто хевирок покритие. Ударен трайбълизъм, който не е толкова самоцелен или самоизтъкнат. По-скоро е вече в подкрепа на струнно оформената тематика. Пак се появява струнно отпускаща тема, след която ми се струва, че има Сайкотик Уолц пасаж. Това е наследено от леко нагнетяване и почти предвидимо свършване. Първо авторско съучастие за барабаниста Adel Moustafa.
Нововъведения стартират при “Sirens”. Защото имаме технотраш отсвирване в 30 секунди - много типично за голяма банда като Меконг Делта. После идва отнасящ момент, и насечки, и некви електро тип закачки – няма значение. Доста предвидимо парче – не пълнеж, по-скоро вече е обичайно за Dead Soul Tribe и за предишната група на Devon – Psychotic Waltz. После пак се появява първата тема - което е много яко.
“The Love Of Hate” е пак с напрягане и с някакъв стар метъл дъх, примерно Judas Priest или Led Zeppelin. Леки трайбъл барабани… Развива се в богата груув тема ала последния диск на Queensryche – тоест пак някакъв прогрес, въпреки обемната откаченост. Задълбава се развитието в нещо маниашки звучащо, нещо откачено ала Tool, но с корени в Psychotic Waltz и… Пак стар метъл дъх с трайбъл думкане. Рифовката се чува яко. Втори авторски принос на ударника. Третият е последвалата песен: “Why?”. Тя е подплътено с игрива струна и обемна дръм подкрепа, бас подпора и атмосферност от всичко. След това минутно влизане, се проявява парче от чувствено, новосъздадено лице. С взаимно подкрепящи се вокали като градеж – стилът е като че ли дърт хеви метъл. Той се допълва перфектно от далечна атмосферност и трайбъл, а вокалите разкриват друга подмолна кратина. Ултра мек пасаж в средата. И пак развиващо се готино метълско душевно парче, снабдено с насечки. Сякаш далечен хеви метъл, като стар Metal Church, но без това напрегнато джъгане.
“The Coldest Days Of Winter” започва с постепенно усилваща се атмосферност, окрупнена в про баладичен парчак с чисто звучащ певец. Който доста се напряга, добре, че е неговата далечна познатост. Добър звуков фон. Лека рецитация, две-три насечки и край.
Друго нововъведение нахлува с “Wings Of Faith”. Стилът е елктрометъл тип Die Krupps или Frontline Assembly, други казват за този стил – индъстриъл. Няма голямо значение. Дълго парчето тече със завоалиран вокал, промъкват се и други странни звуци, може би като от флейта… Все пак след Ian Anderson от Jethro Tull, Devon Graves е другия известен и талантлив флейтист в рок/метъл областта! Пак трайбъл ритмика, китарната работа е почти по-странна. Вокалът е далечен, иначе лицавата ритмика е ала първите песни от саундтрака Spawn. По-късно пак странности - засилен метален дръм енд бейс и по-ярка китарна режеща откъслечност, подкрепа от атмосферен фон от духови инструменти, трайбъл развъртане.
“Toy Rockets” – обичайният трак с флейта. Почти спокоен, трайбъл фон, китарите са не толкова силни и лоши. Вокално нареждане, познато от старите дни на Psychotic Waltz. И познатото редуване. Може да се каже, че тази песен е балада – у средата благ, но почти нервен пасаж. Напрежението е почти нонстоп, само усилването се регулира. Вокалът е с две-три линии, носен от чувства. Въобще е странно за описване.
“Waiting For The Answer” – интро от някакво тенекиено трайбъловане. После осезаема режеща подкрепа и чувствен глас. Насечено с нещо от американски метъл през 90-те. Нещо като Machine Head или… Няма значение. Все пак е леко отнесено и дълго набира сила за голяма промяна. След две минути и 20 секунди става като стоунър рок парче ала Spiritual Beggars примерно. За кратко. Пак трайбъл или лека ориенталска жилка от перкусиите. И странни далечни звуци. Като цяло звучи СТРАННО, все едно изостава темпото, или нещо се влачи в музиката, докато вокалите отново докарват всичко в стоунер рок коловозите. За кратко и пак некъв опиумен трайбъл.
“Just Like A Timepiece” - началото на ултра яката балада е от флейта и пиано, струни и стар познат вокал. Песента всъщност е от соло дебюта на певеца от 1993 The Strange Mind Of Buddy Lackey. Причината за този ход е елементарна: “Не бях доволен от начина, по който я бях направил тогава. Не бях там, когато я продуцираха и си казах, че един ден ще я направя както искам. Все пак този солов албум трябва да е класика, да е най-доброто от мен.” След благото влизане идва лека позасилка. Супер развитие и солото приляга към рецитиращия глас. Пианото води до по-едрово развитие. Но песента не губи първоначалния си вид. И великолепно служи за отпускащи мигове или настройване или... Омагьосващо повтаряне към края.
“Lady Of Rain” – съвсем чист вокал върху класически клавишни разказва нещо съвсем житейско. Включване на бас, барабаните и леки струнни води към темпо от забързана балада. После идва високо епична мащабност се разкрива нов хоризонт чрез влиятелната соло китара.
Албумът е концептуален, самият лидер е философски настроен и е втъкал много послания. Най-важното е че чрез любовта може да променим всичко окло нас: Войната, замърсяването на оклоната среда, шибаните политици… Предпоследните новини за него са, че взе участие в новият Ayreon диск The Human Equation (модерна прогресив рок опера), където изпълнява ролята на “Агония”. От този месец Dead Soul Tribe отиват на турне Threshold. Тези британци са придружавали през 1994 Psychotic Waltz и този път (за първи впрочем) самият Devon ще бъде в ролята на продгряващ. Такъв е животът! Що се отнася до реюниън на класиците, то той е твърде възможен от страна на пеещия флейтист: “Събиранито ни сега отнова заедно е по-вероятно, отколкото през 1997, когато напуснах групата.”
DEAD SOUL TRIBE
"THE JANUARY TREE" - 2004
Label:
Inside Out/ SPV
Track List:
1. Spiders And Flies
2. Sirens
3. The Love Of Hate
4. Why?
5. The Coldest Days Of Winter
6. Wings Of Faith
7. Toy Rockets
8. Waiting For The Answer
9. Just Like A Timepiece
10. Lady Of Rain