EVERGREY
"THE INNER CIRCLE"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 9
Напълно естествено е, с всеки следващ албум, дадена група да расте и да се развива напред и нагоре!
Точно такъв е случаят “Evergrey”. Защото тези скандинавски юнаци са сътворили един невероятен, комплексен и трудно определим стилово албум, който дори разказва концептуална история с препратки за лесно осъществяване в живота. По-точно написано, историята на The Inner Circle – петият албум на Evergrey представя манипулирането на една човешка душа от някакъв религиозен култ. Тоест, налице е метъл трактовка на така актуалната тема в момента – религиозен фанатизъм! Е, вярно е, че в тази история фанатизмът е с евангелистко (християнско) покритие, но това не пречи да се вгледаме строго към всеки друг верски екстремизъм.
Звуковата вълна, която се носи основно от този диск е много богата и натрупана от отделни скрепежни стредства е Вторият, но Първи по усещане, елемент за почти тоталната промяна. Саундът е чист до съвършенство и е продуциран в Division One Studios от собственика Tom и другия китарист Henrik. Не по-маловажно е, че и други двама (клавириста и ударника) от групата са дали всичко от себе си в ролата на ко-продуценти. Това е довело до тотален прилив на себедоказване от комплицирано и извънредно богато претрупване на отсвирванията във всяко една от 10-те нови композиция, които са подвластни на пълно разбулване само от опитен или внимателноследящ ги изследовател.
Нямам нищо против старите им албуми Solitude Dominance Tragedy и Recreation Day (номиниран за шведско Грами ), но сега шведите са доставили комплексен шедьовър, който с удоволствие бих поставил в графата с надпис ”Перфектно Замотан Метъл”! В който делът на готик атмосферата е почти 20%, прогресив метъла – пак толкова, а всичко останало е метъл симбиоза от готината скандинавска хардрок сцена на 80-те през мощен пауър до американски симфоничен такъв. Но-о, дори има някакви 5% от Гьотеборгската екстремна школа (умишлено скривам вълшебната дума “дет”, но тя леко изплува като призрак в дълбока мрачна нощ из някои потайни ъгълчета на този албум).
Невероятен първи трак, участие на струнния квартет от симфоничния оркестър на Гьотеборг, важни и чувствено-красиви вокали от Carina Englund (житейска спътница на лидера на групата Tom S. Englund) са сред другите ценни за отбелязване бележки. Наличието на цели 3 баладични песньовки и тук-таме религиозни речи само подсилват картината на житейската история. За отчитане е, че вокалистът е добре пасващ на музиката, но погледнато технически данните му не са нещо впечатляващо! Друго по-важно е,че сегашният барабанист доскоро беше само дръм техник на групата. И преди да отида към кратък преразказ на това, което лесно се описва с думи от тази чудата музика –ще се опитам да сложа преждевременен край на това ревю със следното заключение:
След този диск, развитието на Evergrey отива на по-високо ниво и ще бъде с обратен знак, освен ако не отидат да действат в подобна територията, където Meshuggah показват труднопоносими усложнения.
Началото е поставено от “A Touch Of Blessing“, което почва с благо, натягащо струнно влизане и носово рецитиращ певец. Постепенно околната атмосфера се усилва и настъпва мощно и насечено подчертаване. След минута и 40 секунди идва омаен мелодичен пасаж, почти невероятно красив, като е допълнен от адски великолепно развита обща инструменталност. Голям хит е, въпреки поразмазващия се вокал, но това май е програмирано умишлено. Женските вокали са омайни и напластени. Отличителната китарна работа е повлияна от скандинавската школа. Синтът служи само за подчертаване на музиката, която пък е с предимно класическа метъл посока.
Игривата трашираност се сменя с бродиращи клавир и китара в прог специфика. Това са първите кадри от “Ambassador “, в който има здрава метализирност тип Гьотеборг и групови вокали, познати от класиката. Странно парче, но е комплексно и направено с мерак. Има готин баладичен припев, но отзад фонът е доста тежък. Насечки, викове “Алилуя”, китарен соло класицизъм и готин припев.
“In The Wake Of The Weary” е по-подскачащ, но и по –приглушен трак. Отзад ритъмът е забързан, вокала сякаш го догонва. Песента се обогатява от приятни разнообразни теми като кратък и приятен AOR пасаж, бурна двойно касова основа и женски вокални откровения, с R&B дух и потенциал за развитие към Nightwish/Edendridge посока. Соло китарното време са разпада в епичен момент ала “November Rain” на Guns ‘N Roses. Иначе вокалите представят страдание и борба за живот, но сякаш всичко е загубено.
“Harmless Wishes” е типичен трак за групата, като началото е в искрено баладично отклонение. Нататък следва приятно метъл измерение сякаш последните “мазни” неща от Гьотеборг или дори американски симфометъл. Обогатяването е качествено чрез пасажи от ударен метъл и надъхващ хор, взет от класическо произведение, страдателен вокал върху пиано, яко цепене на готината женка – въобще нататък нямам думи!
Чиста баладка с много чувствен певец е “Waking Up Blind”. Чудесно развитие, адски влизащо парче и идеално прилягащо на такъв концептуален труд.
Логично следва здравината на “More Than Ever” – предтрашово и зло метълско. Подскачането на темпото открива чудни гледки. Прогресив измерението отива към обичаен симфометъл. Много влизащ трак в който има и добре измислен пасаж от скандинавската хард сцена.
“The Essence of Conviction” започва с прогресарско забиване, вокалът е пробаладичен и чувствено разказващ, но е доста елементарен.фБлаго допълване идва с пауър метъл пасаж и лирично отклонение. Откъси от проповеднически речи вървят върху спокойно темпо. Тази песен е чудесна за апогей на историята. Величествено представление, доусилено от задния клавир и парадно забиващите музиканти.
“Where All Good Sleep” е най-странното и не-метълско като цялостност парче в този диск. Синтовото влизане е последвано от мелодично отношение с далечен хардрок привкус. Темпото е бавно, но с позабързан фон. Преобладават китарджийски пинизи, типични за американския метъл от 90-те години. Припряният вокал действа омагьосващо.
Изчистената баладка “Faith Restored” изпълнява своята роля, като звучи тъжно. Телевизионен проповедник изпъква върху шрайховата основа, която е усилена преди края.
Класическо пиано прави несмело влизане в мрачната атмосфера на “When The Walls Go Down”, където жертвата реди покъртителни слова. След втората минута тази песен се развива в оркестрирана балада. Но за кратко. Защото нахлуват стакато ритми, глас на отчаян човечец и трайбъл ритми от сплъстени ударни. Последни удари от сила и сгъстеност дават напълно приемлив край на целият концептуален труд.
EVERGREY
"THE INNER CIRCLE" - 2004
Label:
Inside Out
Track List:
1. A Touch Of Blessing
2. Ambassador
3. In The Wake Of The Weary
4. Harmless Wishes
5. Waking Up Blind
6. More Than Ever
7. The Essence of Conviction
8. Where All Good Sleep
9. Faith Restored
10. When The Walls Go Down
Special Edition Bonus Tracks:
(Live and Acoustic in France)
11. I’m Sorry
12. Recreation Day
13. Madness Caught Another Victim
Line-up:
Rikard Zander – keyboards, backing vocals
Henrik Danhage – guitars, backing vocals
Tom S. Englund – vocals, guitars
Michael Hakansson – bass
Jonas Ekdahl - drums
Discography:
The Dark Discovery ‘1998
Solitude, Dominance, Tragedy ‘1999
In Search Of Truth ‘2001
Recreation Day ‘2003
The Inner Circle ‘2004