STATE OF MIND
"MEMORY LANE"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 5
Поредното издание в секцията “Classix” на лейбъла за ултра приятен хардрок MTM се нарича State Of Mind. Тази шведска шестица има дълга, потайна и май нещастна история. Що се отнася до този албум Memory Lane, всъщност компилация – това е трибют на лейбъла спрямо групата. И етиката “класика” само визира достойното и далечно (във времето) представяне на тази приятна група.
State Of Mind се зараждат в един гараж в началото на далечната 1987. Годината, когато Whitesnake се пъчат с великолепен хардрок шедьовър, а Van Halen са се заформили със Sammy Hagar, заместител на пъргавия шоумен David Lee Roth! Двете приятелчета Jorgen Svensson и Roger Kindstrand изръчкват маса народ докато стигнат до стабилната си формация с двама кийбордисти на име Patrik и басиста Johan Larsson. Проблемът “певец” е решен, когато севернякът Conny Lind се връща от Щатите след съвместна и кратка работа с китарния талант Alex Masi. Впрочем, Conny има солиден творчески актив с известни за тогавашните времена групички като Great King Rat, Amaze Me, Talk To The Town, Vision, Raceway…
Първият звуков проект е promo ep с наименованието Dream Those Dreams, което излиза през лятото на 1993. След това, групата е забелязана от певеца Jeff Paris (изтъкнат щатски рок музикант през 80-те и 90-ти години на миналия век), който ги кани на своето късо евро-турне като озвучаваща го група. Възможно е, този факт да е натежал през японския лейбъл Victor Records, които предлагат на шведите звукозаписен договор. Негова рожба е първата и последна тава на групата Mother (1994), която излиза само в Япония! И всичко приключва. До тазгодишната възпоменателна среща с Memory Lane. По този начин, MTM са решили да отбележат 10-та от появата на дебюта и да представят голяма част от него на европейската публика. Защото Memory Lane съдържа два трака от промото, 8 от дебюта и два непубликувани бонуса.
Така, че вече по-лесно може да поставим щампата “класика” върху този диск, без да притежава абсолютни стойности за своя стил. Стига и това, че е достатъчно добра, въпреки шаблонността и недостатъчната хитовост.
Отварящото парче “My Kind Of Life” е с радващ ме саунд, микс между хеви метъл ала Saxon и американски хардрок в мелодичен маниер. Вокалът е универсален, висок и рязък, и без проблеми може да покрие средното ниво на певци – еталони в рок музиката от Brian Johnson (AC/DC) до David Lee Roth. Самата музика навлиза в руслото на предишната група на последния споменат, като с течение на времето живеца на парчето се загубва. И дори клишираното соло не може да го върне.
“Up On The Top” е отново жив, но възрастов хардрок от Щатите, с гъвкаво пружиниращ певец. Китарната работа се мъчи да изглежда ефектна, но парчето е изработено доста аскетично и поради това ми напомня за първите два албума на Van Halen.
Звънливи акустични трели се носят от “Carry On”. Те ефектно водят до гръмлив блусарлив хардрок с епична драматика от Bon Jovi и подобаващ комерсиализъм от алтернатив рок ерата на Ugly Kid Joe. Нелошо парче, в което изпъкна чувствения вокал, но беден на техника.
“Dream Those Dreams” е опит за баладично парче с голям размах и чувствени моменти. И става за чести AOR излъчвания. За това помагат и атмосферните следи между насечките. Солото е добро сред надървения бас и повдигащата се емоционална вълна.
“Empty House” е по-хеви парче, връщащо ни далеч назад във времето, примерно 1973, когато Deep Purple са царе на хоризонта. Клавирът е обемен и дори леко натежава в посока по-късен Whitesnake и някаква американска завъртяност.
Странни пиукания преди игриво блус гонене лъсват от “Extreme World”. Като цяло парчето прилича на ред американски групета от рода на Slaughter, Lynch Mob, Steelheart. Обичайната рецепта бърз пасаж, после забавен - е налице. Преди края идва Judas Priest `1982 – момент, но певецът не се казва… Роб Халфорд.
“Good Old Times” е един от вариантите, на който да бъде кръстена тази компилация. Песента е с леко постен и стар хард саунд, иначе е полуприятен рок ала Van Halen. В последствие, звукът се обогатява с разлюшкани клавири и по-бойки китари. Вокалите са тройни. Нелош трак, но съставен от много повторения.
По-хеви звучене, интересен заден ритъм и преден такъв ала Whitesnake е основата на “Liar”. Развитието му е в разложено звучащ хардрок с леки насечки, а краят лъсва с някаква тресня и успокоение.
Приятно жулене в средно темпо и американски рок се казва “Mother”. Перманентно се нагъва докато не влезе в по-бързичко ниво. Доста обичайно, но и интересно парче.
Началото на “Traveling Man” е с баладично интро, след което гръмва яка кражба. Защото шведите са гепили основната тема от класиката “Killing In The Name Of” на Rage Against The Machine, но са я забулили и развили в тотален американски хардрок стил.
Двата бонуса са най-накрая. “Hang Tough” представлява обемен хардрок с баладични черти, но е пинизчийски набразден и добре смазан. И връща към началните години на Van Halen.
“Gypsy Rave” е усложнено леко, с алтернатив черти и щатски хардрок от 90-те.
Да, този диск не е нещо голямо. Все пак е препоръчителен за твърдите хардрок фенове, които са почнали своята фонотека с класики на Van Halen и Whitesnake, и са продължили с образованието си с работи на Dokken, TNT, Bon Jovi, Slaughter, Lynch Mob, Treat. И албум като Memory Lane е добър повод да прибавят още един стелаж на стената си!
STATE OF MIND
"MEMORY LANE" - 2004
Label:
MTM Classix
Track List:
1. My Kind Of Life
2. Up On The Top
3. Carry On
4. Dream Those Dreams
5. Empty House
6. Extreme World
7. Good Old Times
8. Liar
9. Mother
10. Traveling Man
11. Hang Tough
12. Gypsy Rave