Почти не се учудих, когато преди време добри познати ми казаха: “Ужас?! Новата Susperia е чист траш!”
Преклонението на норвежците към първичната музикална сила от Сан Франциско си личеше още във второто им произведение Vindication (2002), за първото Predominance (2001) спомените са ми заличени. Е, вярно, сега те са още повече навлезли в тази не-фина материя. Дори “слепият” слушател би ги възприел като модернизирани копия на едни от траш титаните Testament! И това, най-вече заради фрапиращото пеене на Athera, който понякога може да мине за самия Chuck Billy!
Абслютно сигурен съм, че има голяма мисъл в делата на групата и основният й композитор Cyrus. Тоест, в настаняването в траш стила. Защото Unlimited носи на втори и трети план други типични белези на северния екстремизъм: Прикрит атмосферизъм, Гьотеборгски метъл, интензивни блек метъл заигравки, та дори и мимолетен дет метъл сблъсък.
Друг силен звуков паралел като сравнение, може да бъде отправен към Pantera и по-слабо към Machine Head. Но това е само за играта на асоциации. В този ред на мисли е добре да се спомене обяснението на лидера Tjodalv за името на този албум: “Преработваме много и различни влияния в нашата музика. За нас, няма никакви граници в които да правим музиката си. Обозначавам нашият стил като екстремен метъл.”
Динамичен и мощен – също не са лоши определения.
Лириките на трашериите са подписани от фронтмена и са плод на личните му преживявания, от събитията в Норвегия и по света.
И преди да се нахвърлим на обстоен преглед на Unlimited, прилагам кратко историческо четиво.
Началните дни на Susperia са през октомври 1998. Тогава обаче името избрано от боса Tjodalv е Seven Sins. Той е признат на блек метъл хоризонта като ударник на Dimmu Borgir и Old Man’s Child. Негов главен съратник е Cyrus – студиен китарист на Satyricon и Old Man’s Child. По-сериозни измерения проекта придобива през март 1999, когато барабаниста напуска тогавашната си основна група Dimmu Borgir. Двамата срещат бъдещия си певец Athera през 1999 на фестивала Wacken Open Air, където Tjodalv е дръм техник на приятеля си Hellhammer от Mayhem. От своя страна, певецът довежда двама свои колеги от бандата Vanaheim, с които Susperia е окомплектована. Това са басиста Memnock и китариста Elvorn. И от септември същата година машината се задвижва полека. За да се стигне до записа през същата зима на демото Illusions of Evil, което води до договор за 4 албума с Nuclear Blast. Каква да е тогавашната им музика при изброяването на свързващите ги групи?! Някакъв вид екстремен метъл! Той, разбира се е доразвит до сегашното си състояние от цели три албума.
Новият, трети диск на северняците трепти с доста по-мръсен саунд от личните ми миждания, но затова пък чудесно приляга на траш стилистиката. Китарната работа е великолепна. Иначе, Unlimited е записван основно в Subsonic Society Studios в Осло, Норвегия и доизкусуряван в прословутото Studio Fredman, Гьотеборг, Швеция.
Първият парчак “Chemistry” е адски добър траш метъл, сякаш от първите работи на Testament. Все пак лъха особено северняшко настроение от споените вокали. Друг мелодичен траш еквивалент е името Witchery.
“The Coming Past” е насечен трак с про- Black Sabbath черти и Pantera-подобни вокали. Самата музика също има някакви щрихи от творчеството на старата група на Phil Anselmo от 1994-а насам.
“Situational Awareness” има начало от блажени арпежи. Следват страхова атмосфера, китарни резачки и Testament –ски траш. Преминава се в екстремен метъл с ударни машинни пасажи като фон. Богатството на този звуков убиец съдържа и мелодична пасажност, и гьотеборгски припознавания (по-малко от In Flames, Dark Tranquillity и Arch Enemy), и прототпни дет метъл набивки от Malevolent Creation примерно.
“Devil May Care” е интересна, дългичка песен. Започва с позабързани арпежи в дълбоко звучащия метъл. Звънливите струни продължават да се дочуват в прекалено басовия набит метъл. В наличност са красиви черти като разложен пасаж с леки, женски бек вокали, трайбъл набивки, игрички с бас-китарат, двугласо солиране… Тя доставя неимоверно удоволствие с реминисценсиите към метъла от 80-те години и дет сцената на 90-те.
“Off The Grid” е подобна бъркотия, но както споменах по-горе в шумна трашарина версия. Все пак от вокалите нахлува хеви метъл мотивация.
По-хеви и устремено начало има “Years Of Infinity”, но пак придобива форма на екстремен метъл с траш закалка. За, доста Testament, но и осезаем стоонер рок и скандинавски жили. От това или въпреки това се долавят мелодични лини насред бруталните звуци. Към края има уникално Халфордско цепене.
“Home Sweet Hell” е разложен и дълбоко наслоен парчак със самотно жужащо соло отпред. Вокалите стават и доста мелодични. Поради това, може да възникнат и сравнения с The Crown и The Haunted. Това е за кратко, после пак е налице естремизиране или пантеризация. Китаринят риф е познат от мегаобемното метъл наследство.
Благо арпежно начало и почти метъл клише осигурява “Mind Apart”. Групови гласове върху китарите. Здраво траш преливане с доста гъвкави ударни. Кулминацията е ударна крайност. Но като цяло, това парче е влизащо и приемливо, въпреки заложената твърдост и здравина.
“Beast By Design” е отново слухомелачка от типа на ранен Testament, но все пак е екстремно пълен напред. Дори трашодет ритмиката е повече от бясна. По някое време се омекотява, но все така хвърчат приятни жици и двойни (екстремни и полунормални) вокали.
Последното парче “Untouched” начева с клиширано метъл начало от полубаладична арпежност и последвалата метъл трашовост. Смени на темпото до насечана екстремност. Като нахлува известна доза досада от шумната движение.
Скромно заключение:
Susperia = Еволюция! Най-малкото, защото ще претърпим сериозна изненади и при техния следващ албум!…
SUSPERIA
"UNLIMITED" - 2004
Label:
TABU
Track List:
1. Chemistry
2. The Coming Past
3. Situational Awareness
4. Devil May Care
5. Off The Grid
6. Years Of Infinity
7. Home Sweet Hell
8. Mind Apart
9. Beast By Design
10. Untouched