Добрият, качествен и мелодичен хардрок съвсем не е умрял. Живо доказателство за това е Wicked Sensation – една интернационална дружина с музиканти от Германия, Тайланд и Холандия, която радва твърдите поклонници с готин втори албум. Exceptional е наследник на по-блус ориентирания дебют Reflected, като единствената членска смяна е на стария певец Robert Soeterboek (познат покрай участията си в албуми на Ayreon, Lana Lane и Eric Norlander). Неговият заместник е Fernando Garcia, тоест фронтменът на една от силните немски хард банди през отминалите 20 години – Victory. Той има 5 албума с тях в периода 1988 - 1996.
Новият албум е много добър европейски хардрок с осезаеми немскоезични черти понапомнящи за Pink Cream 69, Axxis, Gotthard или Domain; но и с не малко препратки отвъд Океана: Rainbow, Van Halen, XYZ. Голяма “вина” за това се намира в режещите китари, които ако позасилят темпото – ще пратят групата в melodic metal – лигата.
За подчертаване е съпричастността на Andi Deris (настоящ вокалист на Helloween и бивш на Pink Cream 69) към някои вокални аранжименти, докато микса отново е поверен в ръцете на Dennis Ward (басист на Pink Cream 69). Леко дразни обаче леко шумната китарна работа.
Друг познайник от дебюта е Damien Wilson – някогашен певец на Threshold, на поста бекинг вокал.
Малко исторически факти:
“Злата сензация” е формирана през 1999 от немеца Michael Klein и тайландеца (или виетнамец по други информации) Sang Vong. Тези двама китаристи участват и в акустичното трио Three Amigos, където певец е David Readman, настоящия фронтмен на Pink Cream 69! Басиста Martin Mannhardt идва от прогресив трупата от Карлсруе (родния град на Pink Cream 69, извинявайте за повторението!) Paynes Gray, докато барабаниста Bjoern Gref е ученик на таланти като Gregg Bissonette (деец в David Lee Roth) и Steve Smith (Journey).
В началото, групата издава EP, което е с гласа на певеца на Subway - Francis Soto. Още по това време има покана към сегашният певец, но нещата не стават. Robert влиза в групата по препоръка на Arjen Lucassen (лидер на Ayreon, Star One и Vengeance). Дебелата причина, той да бъде прокуден през миналия септември е блусарското му вокално излъчване. Този ход забавя излизането на втория албум, защото Fernando се налага да презапише вокалите. В него, друга силна страна са лириките, дори и трудно да минат за поезия – думите са красиви и силни! Така например “Back To My Bed” е за прекаляването с купона, докато “Dying With The Wind” носи важната тема за преходността на човечеството!
Началото на Exceptional е поставено от клавирно водено интро, носещо леко мрачно настроение. То прелива в “Shining Light” – звънливо и ударно хард ен хеви темпо ала Rainbow 82/83. Готин хор, припев и хитово очертани китари, тип “Bark At The Moon” на Ozzy.
“Back To My Bed” е още по-благо и влизащо парче. Несъмнен хит в който мелодията и хардрока са здраво свързани. Китарната работа напомня за George Lynch.
“We Arise” е с виещи клавири, ударно темпо и намеци за американски рок герои като Van Halen, примерно.
Очакваната балада “Your Beat Inside My Heart” се развива в хеви тупалка зад която прозира немски почерк ала Gotthart или Pink Cream 69 – може би заради обемните хорове, вокалите и китарния фон. В края отново са налице само глас и клавиши.
“The One You Love Ain’t Me” има впечатляваща китарна работа, която предразполага за пълно удоволствие от този качествен хеви рок с приятен припев. Може да мине за мелодичен метъл ала Pretty Maids или за съперник в отвъдокеанските игри на Dokken/XYZ.
Заглавната композиция е със симфонични влизане, водещо до ударен, мощен хевирок с почти сграбчващи като метални щипки гласове.
Обичайното парче за пълнеж се нарича “Kiss It Away”. Защото, то е сходно до чутите преди това парчета. Клавирите заемат голяма част от него. Добрите му качества са в напомнянето за някакви стари американски класики, добрия гласов замисъл и свързаната хорова подкрепа.
“Dying With The Wind” е опит за мечтателна балада, развит до разглезена, забързана прочувствена песен на AOR – титани от мащаба на Journey.
Металско китарно ускорение е укротено в добре изваян мелодичен хард ен хеви – това е “Time Will Pass Me By”. Има хит - потенциал и привличащи куки, но лъха лека досада и сякаш саунда е недоизпипан.
“My Own Misery” е пак със стръвно хеви метъл начало, все едно имаме грамотно парче на на ранните инкарнации на Helloween или Pretty Maids. Нищо чудно това да е от най-новите тракове на групата и също така да е бъдещата й, по-остра посока. Наистина, добро и впечатляващо парче.
Краят на диска настъпва с “Rain On Me” – бавна до около средно темпова песен в стил американски рок от 90-те: White Lion, Talisman… Заложено е на въздействащите вокали и трепетната китарна работа.
Очаквайте още подвизи от Wicked Sensation!
WICKED SENSATION
"EXCEPTIONAL" - 2004
Label:
MTM
Track List:
1. Intro
2. Shining Light
3. Back To My Bed
4. We Arise
5. Your Beat Inside My Heart
6. The One You Love Ain`t Me
7. Exceptional
8. Kiss It Away
9. Dying With The Wind
10. Time Will Pass Me By
11. My Own Misery
12. Rain On Me
Line-up:
Fernando Garcia - Vocal
Michael Klein – Guitars
Sang Vong – Guitars
Martin Mannhardt – Bass
Bernd Spitzner – Keyboards
Bjoern Gref - Drums