Луксозната и мелодична траш лудница на Джеф Уотърс се завръща!
Легендарните канадските траш метълисти Анаялейтър около страхотния китарен майстор Джеф Уотърс отново са на линия с мелодичния си, лудешки набразден, но и лъскаво осветен техничен траш метъл!
От първо прослушване "Annihilator" - тринайсетата студийна работа на Анаялейтър въздейства бързо, магнетично, грубо, лудо!... И сякаш с лекота връща времето години назад - не само към дебютната им тава "Alice in Hell" (1989), но и към други анихилиращи злини като "King of the Kill" (1994), "Criteria for a Black Widow" (1999)... Защото, почеркът (китарен и композиторски) на Уотърс и запазените звукови марки на неговата банда са оцелели през годините и модните тенденции, и действат незабавно сграбчвайки сетивата и чувствата с ясна сила.
Единствената слаба точка на канадското комбо от доста време насам са вокалите. Самият Уотърс се отказа отдавна да поема вокална отговорност за цял албум време - Remains (1997), не че не се пробва за някоя и друга песен в последните си дела... Тук го няма никакъв, иначе неговите, вокалите на Уотърс и тези на постоянния вокалист Дейв Падън (и концертен ритъм китарист) са доста приблизително звучащи. Впрочем, това е четвърти албум за Падън в отбора на Анаялейтър след неговия дебют "All for You" (2004), но има какво още да се желае от него: Най-вече повече острота и убедителност.
Все пак не може да се отрече, че той е гъвкав и се приспособява лесно към всяка времева картина на всеки един албум на Анаялейтър, в който е участвал! Силният двод за това от този диск е заключителния трак - симпатичния кавър "Romeo Delight" на Ван Хейлън със спазените основни и второстепенни черти на братята Хейлън и Дейвид Лий Рот. Това, впрочем е и първият кавър в официален студиен албум на Анаялейтър.
Почти целият нов материал е написан от Уотърс, с малкото съдействие на Падън (като съ-автор на челното "Coward" и бая ударното "Death In Your Eyes"). И определено в новата продукция "Annihilator" се усеща по-разнообразна китарна игра (нещо толкова нормално за Джеф Уотърс, че сякаш е излишно за споменаване), много богата аранжировка на композициите... и цялостното звучене е с доста "светли" тонове.
И като стана дума за май - това е важен месец за бандата, поне преди година време тя напусна лейбъла SPV Records, а през този май издаде едноименния си, 13-и албум.
В "Annihilator" за пореден път скромната тричленна банда на лидера Джеф (китари, бас китара), вокалиста Дейв Падън и барабаниста Райън Ахоф (Ryan Ahoff ) разцепва ефира "жестоко" със стандартни сола (66 на брой според официалния прес-релийз) и купища рифове, техничарски обгрижва всеки каприз и звучи някакси лъскаво.
Лъскаво - защото така по-удобно може да се нарече осезаемия, но не и властващ навсякъде комерсиализъм, който си тече на воля и по волята на повелителя... Но без ненужни иновации и прекрачвания в други жанрове. Както например направи с някои излишно извадени на преден план емоции, елементи и теми от индъстриал-жанра и алтернативния младежки метъл, тип американска направа) в предната си творба "Metal" (2007), който включваше сумати гости с актуални имена: Кори от Тривиъм, Майкъл Еймът от Арк Енеми, Джеспър Стромблад (Ин Флеймс), Алекси Лайхо (Чилдърн Ъф Бодъм) и Уили Адлър (Лемб Ъф Год).
Сега е само (или предимно) траш метъл (тил дет, както се казва). Защото някогашният траш метъл стил се разтопил до високо енергична метъл музика - и тук не става само дума за Анаялейтър, ами и за герои на този стил като Металика, Мегадет...
Въпреки, че в канадската банда на Уотърс има някои нови проблясъци, които ще ги издигнат на по-високо (може би) ниво. За това спомага и цялата продукция, която е по-директна, влизаща, лъскава (както по-горе споменах) и близка, така да се каже.
Волята на повелителя е наложила едни звукови препратки към ранната, сурова, про-пънкарска окраска на Металика и нейните по-късни метъл-вариации, които безпроблемно се долавят в първите два трака от новия диск "The Trend", "Coward". Плюс щипка Слейър-ско вдъхновение спрямо бързината - пак се долавя от началните парчета. Не, че не сме слушали нещо подобно в парчето "Drive" от "Schizo Deluxe" (2005)...
Това (про-Металика дръзновение) го има и в богатото и праволинейно ново анихиларащо откровение "The Other Side", което лъхва и с южняшко американски полъх - е, не става дума за някакво покритие на делата на Пантера или Блек Лейбъл Съсайети... Чисто и просто влагане в собствения материал на някакво другостилово влияние.
Убийствените калибри на досегашната запазена марка "Анаялейтър" се поддържат от силно поставени парчетии с фуриозни китари и неравноделни насечки: "Betrayed", "25 Seconds", "Nowhere To Go", "Payback", и лидера на този диск "Death In Your Eyes". В тази връзка лириките стават за бунтарска декламация и вършат чудесна работа на тази банда, когато говори за опасности, разрушение и ярост.
Като обобщение: "Annihilator" е редови албум за редовите траш поклонници и окуражителен такъв за нормалните хеви метъли, които харесват някои експерименти извън обичайните си звуци. Иначе повечето Анаялейтър привърженици ще бъдат доволни от по-здравото му звучене и някои допирателни със стари албуми на бандата като "King of the Kill" (1994), "Carnival Diablos" (2001), "Schizo Deluxe" (2005).
ANNIHILATOR
"ANNIHILATOR" - 2010
Label:
Earache
Track List:
01. The Trend
02. Coward
03. Ambush
04. Betrayed
05. 25 Seconds
06. Nowhere to Go
07. The Other Side
08. Death in Your Eyes
09. Payback
10. Romeo Delight (Van Halen cover)
Line-up:
Jeff Waters – guitar, vocals, bass
Dave Padden – vocals, guitar
Ryan Ahoff – live drums
Discography:
Studio albums
Alice in Hell (1989)
Never, Neverland (1990)
Set the World on Fire (1993)
King of the Kill (1994)
Refresh the Demon (1996)
Remains (1997)
Criteria for a Black Widow (1999)
Carnival Diablos (2001)
Waking the Fury (2002)
All for You (2004)
Schizo Deluxe (2005)
Metal (2007)
Annihilator (2010)
Live albums
In Command (Live 1989–1990) (1996)
Double Live Annihilation (2003)
Live at Masters of Rock (2009)
Compilations
Bag of Tricks (1994)
The Best of Annihilator (2004)