FREEDOM CALL
"LEGEND OF THE SHADOWKING"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 7
Раздвоени чувства красят новият диск на Фрийдъм Кол.
"Legend Of The Shadowking" е шестият студиен албум на Фрийдъм Кол за дванайсет години съществувание. Той е лесно разпознаваем продукт с марката `Фрийдъм Кол`, защото тези жители на Южна Германия вече имат собствен почерк на музициране, въпреки преплетените си влияния и връзки с именитите хеви /пауър метъл строители Хелоуийн и Гама Рей. Което от само себе си осигурява многохилядна фен-база в широкообхватния пауър метъл стил.
И за фенът, който обича стремителен европейски пауър метъл с доста мелодия, притегателни, бомбастични хорове, чаровно пъстри елементи от наследството на Хелоуийн, оркестрални аранжименти - няма никакъв проблем в поредната 6-та тава на Фрийдъм Кол. Тя преминава почти наведнъж, не че отделните парчета не могат да се слушат и поотделно, просто тук става дума за концептуална работа, осъществена разнообразно и емоционално.
Нищо ново под слънцето и луната - приятна пауър метъл банда да поднася къс преглед от историята на своята страна с чудесно музикално оформление. Да, веднага си спомням за нещо подобно: Вихреният албум "Sons of Thunder" (2001) на италианците от Лабиринт, който възпяваше една любовна фабула от времето на Краля-слънце.
Все пак, южногерманската дружина Фрийдъм Кол поддържа все още твърда и патриотична линия на поведение, следвайки до известна степен шаблоните поставени от своите по-големи събратя Хелоуийн и Гама Рей, и само някакви паралели (като игривост и бързина) ги доближават до други стилни и огнени италианци - Рапсъди, вече по известни като Рапсъди Ъф Файър.
Текстовата страна на 14-те нови песни в "Legend Of The Shadowking" се основава на историята на крал Лудвиг Втори и образува своеобразна концепция. Тоест нещо хем познато - в предната им творба "Dimensions" (2007) основната тема бе една футуристична история, хем и по-така, защото изважда на показ част от историята на родната им Бавария. Други общи черти между двата албума са използването на услугите на миксатора и продуцент Томи Нютън, работил с величия като Хелоуийн, Ю Еф Оу, Камелът и Виктъри.
Получила се е една красиво звучаща пауър метъл работа, която е трудно да наречеш уникат, шедьовър или класика. По-скоро е над-посредствено осъществена работа с шаблонна изработка и леко напъване на мозъчните клетки. Без нещо иновативно и блестящо, дори сякаш липсват първосигналните, грабчващи песни с които след време да се отбелязва присъствието на бандата и албума в дадения жанр.
Е, знам че не бива да се говори така за звуково дело на банда от калибъра на Фрийдъм Кол, но се налага - защото и десети преглед на темата "Legend Of The Shadowking" не помага. Само едната тройка по-отчетливи, хитово очертаващи се парчета - "Out of the Ruins" / "Tears of Babylon" / "Under the Spell of the Moon" - никак не оправя положението.
Песента, откриваща албума "Out of the Ruins" е с много голям потенциал. Лее се вихрено ала Гама Рей, симпатично и мелодично, притежава детинска чаровност, припеви ала Куийн и впечатляващи хорове.
Следва по-забавеното като темпо, но раздвижено и весело парче "Thunder God", което бъка от хитови черти тип `Уелкъм ту дъ шоу! йе-е-е!` и леко набиване ала Менуоър 1987 година, груув пълнеж и известно напрежение.
Почти хитово сътвореното "Tears of Babylon" се открива с фанфари, влиза като на парад с приятно галопиращо темпо, преминава с леки разсейки, епика и патос. Чувства се като нещо недовършено с пропукващата се звукова стена, което автоматично го изпраща на пазара за бутафорен метъл.
Определено "Merlin - Legend of the Past" не е част от концепцията (лирическа) на албума. Просто, този трак е написан преди да се определи бъдещата посока на албума и някак си много добре музикално му пасва. Дори му е простено, че звучи като далечен хелоуийн-ски грабеж с класическата си аранжираност, стремителност и силно съспенс ударение.
"Resurrection Day" е приятен и кратък като времетраене скоростен пауър метъляк. В него се набляга на хоровете, забързаното темпо, силния позитивизъм ала ранния Хелоуийн.
Модерните подсилки "издигат" глава в "Under the Spell of the Moon" - след леките баладични настроения и лууп-странности, ала комерсовия метъл на Джудас Прийст от 80-те и 90-те или реципрочния такъв на Хелоуийн с Анди Дерис, се озоваваме в почти лайт версия на готик рокърите Дъ Систърс Ъф Мърси! Бая странен трак е това, но обогатява групата и албума, като евентуалното участие на един женски глас нямаше да е излишно.
Женското (за малко, все пак) присъствие си проправя път още в началото на следващата песен "Dark Obsession", която разнообразява този диск. Симфоничното начало дава тон на известна опечаленост и лъха на старовремие, след което потича приятно насечен тежък метъл с частично прогресив отношение, тип Камелът и/или Ивъргрей.
Въпреки ала Кендълмас-овото начало, "The Darkness" е от типа модерно развити песни на Фрийдъм Кол. Мрачна в по-голямата си част, насечена, пълна с луупове, разнолик певец, вибриращо нанасяне на китарите и ритъма... Странна е и пак може да се сравни с нещо, сътворено от шведите Ивъргрей - без обаче да е така обсебващо като техните изпълнения...
Времето на галопиращото темпо, тип ранен Хелоуийн или Гама Рей настъпи отново с "Remember!", което няма да се отърве от хилядно слушане от праволинейните пауър метъли фенове.
Оперната постановка на "Ludwig II - Prologue" съзнателно съдържа немска реч върху мрачно-поддържаната клавирна атмосфера и предразполага към връхната точка на концепцията "The Shadowking". Честно преведено като "Крал без никаква власт", израз приписван на самия Лудвиг Втори след вливането на Кралство Бавария в Първата германска империя през 1871 година. Песента е среднотемпов метъляк, с хитови черти и химнова постановка, има модерни мрачни и насечени черти плюс класическо хеви отношение в което вокалиста леко преиграва... Тоест тази песен е добра.
За втората част на композицията, която е "аут" от концепцията на този албум - "Merlin - Requiem" - важат думите, споделени за първата. Акустично приятна и приспивно положена, тя е баладично нанесена и клавирно одухотворена.
За "Kingdom of Madness" може да се произнесе тежката дума, че е като някакъв "турболовър" на нашето време заради синтовите му китари в началото. Все пак е налице завихрящо се парче с ефекти и помпащ ритъм хеви; чийто вокал показва различни лица и накрая приканва слушателите за стадионно скандиране... И оценката на цялостния замисъл е поне за 5 и половина.
Веселбарската песен с пънк и готик влияния и наивен, но жизнерадостен текст "A Perfect Day" завършва добре албума, но и предизвиква допълнителни спорове какво са искали да направят и кажат тези мъжаги...
Дали умопомрачителният вирус от наивност и фантазьорство на крал Лудвиг Втори, известен и като Лудвиг Безумни, не се е проявил в младите му сънародници Крис Бей (вокали, китара), Дан Цимерман (ударни), китариста Ларс Ретковиц и новия басист Сами Семан?!...
... кой знае. Все пак, исторически погледнато, въпреки че Бавария губи две войни и своята независимост при този крал, и дори по-късно потъва във финансова разруха, Лудвиг Безумни оставя зад себе си огромно културно наследство: известни замъци, концертни зали, стабилна подкрепа на големия гений Рикард Вагнер... и своята мистериозна смърт.
Рано е да се предрича кончината на Фрийдъм Кол, те все още не са сътворили "лебедовата си песен". Дори на повечето места в новия диск си изглеждат направо като имитатори - не, но като първокласни копия на Хелоуийн и Гама Рей...
Обратното е малко вероятно, въпреки че на тази банда може да се гледа като на развъдник за качествени музиканти - само припомням, че бившия им китарист Саша Герстнер е в Хелоуийн, а доскорошния им барабанист и основател на бандата Дан Цимерман най-сетне за постоянно премина в Гама Рей - не е чак толкова важно...
По-скоро, важното е че не се е получил замисленият специфичен продукт от мелодичния метъл, предлагащ, секващи духа забързани пейзажи, сътворени в позитивен и привлекателен маниер. И опитът за купчина хит-попадения с грандиозен саунд, вдигащи от раз емоциите - не е достатъчно успешен. Жалко.
Все пак, "Legend of the Shadowking" е чудесен диск за любителите на щастливо звучащия и мелодичен пауър метъл, които ще доловят продължаващата линия на поведение към може би, печелившата симбиоза от традиционни и модерни компоненти. Истинските почитатели на Фрийдъм Кол, обаче има опасност да посягат повече към предните дела на квартета като "Eternity" (2002), "Circle of Life" (2005) и "Dimensions" (2007).
FREEDOM CALL
"LEGEND OF THE SHADOWKING" - 2010
Label:
SPV
Track List:
1. "Out of the Ruins" 4:21
2. "Thunder God" 3:31
3. "Tears of Babylon" 3:38
4. "Merlin – Legend of the Past" 4:17
5. "Resurrection Day" 3:34
6. "Under the Spell of the Moon" 5:08
7. "Dark Obsession" 4:45
8. "The Darkness" 5:06
9. "Remember!" 4:21
10. "Ludwig II – Prologue" 2:19
11. "The Shadowking" 5:13
12. "Merlin – Requiem" 2:34
13. "Kingdom of Madness" 3:59
14. "A Perfect Day" 3:58
Line-up:
Chris Bay – vocals, guitar
Lars Rettkowitz – guitar
Samy Saemann – bass
Dan Zimmermann – drums
Discography:
Stairway To Fairyland (1999)
Crystal Empire (2001)
Eternity (2002)
The Circle of Life (2005)
Dimensions (2007)
Legend of the Shadowking (2010)