Колкото и да бяхме подготвени за новия щурм от лагера на финландските хеви класици Tarot, реалността надмина всичките ми очаквания. Използвайки пролуката, която временната недееспособност на Nightwish остави в работния график на фронтмена Marco Hietala, Tarot забиват своето последно творение “Crows Fly Black” право в епицентъра на тазгодишните дарк пауър трусове, предизвикани по-рано от новите албуми на Evergrey и Dark At Dawn. Вниманието на Marco от доста време е концентрирано предимно върху работата му с Nightwish, но под старателните грижи на братя Hietala “Crows Fly Black” прераства в много повече от съставен между другото проект. Привидно без да променят звученето си, Tarot са успявали да звучат адекватно и на място през всичките тези 17 години, но всъщност промени има и то в основни аспекти, поддържащи неспирния поток от добре обуздано новаторство. Отказвайки се от вглъбените и унесени прогресив пасажи, които се откриваха в “Suffer our Pleasures”, но не и от прогресив началата в композирането на хеви метъл, групата разстила едно общо мистично настроение над цялата творба. Стараейки се да запази динамична и действена атмосфера през цялото време, Tarot са премахнали изолираните и откъснати от общото детайли. Вместо да разграничава прогресив елементите, групата ги е вплела успешно в едно творческо цяло заедно с водещите хеви метъл мотиви. Резултатът е един стилово постоянен и завършен албум, който с две думи може да се опише като разчупено хеви, излизащо от стереотипите на жанра. Сред редовните похвати за осъвременяване на музиката широко използвани са модните кийбордни звуци, разностранни рифове и ефектите за преобразуване на вокалите. За гласовите способности на Marco се носят съвсем заслужено легенди и повече от учудващо е решението на групата да привлече втори вокалист - Tommi "Tuple" Salmela, който досега е участвал най-вече като бек вокалист за сценичните изяви на Tarot и чак сега е обявен за постоянна част от състава. Това напълно излишно нововъведение повече вреди, отколкото помага на групата, но не защото Tommi се е справил зле с поставените му задачи. Точно обратното, той демонстрира силен и мелодичен глас и участието му по никакъв начин не е дразнещо, но като цяло не може дори бегло да се сравни с могъщото величие на Marco, който съвсем спокойно би могъл да поеме изцяло вокалите в албума. Вместо да донесе разнообразие към звука на Tarot, Tommi просто отваря пролуки в школуваното и обиграно представяне на Marco, но да се надяваме, че решението на групата ще се окаже по-далновидно, отколкото можем да преценим отсега. Като се изключи това, “Crows Fly Black” не се поддава на критика, албумът е просто безупречен. Още фрапиращата обложка ни подготвя за един далеч не консервативен албум с много мрачни и зловещи отенъци. Веднага след психеделик интрото на заглавното парче, което открива тавата, се впускаме в енергичен и плътен хеви метъл с подчертани басови партии и технично китарно присъствие. Тайнствените многогласови напявания и апокалиптичните текстове поддържат злокобното чувство, правейки песента една от най впечатляващите в албума. Още със следващото парче - “Traitor”, групата демонстрира нежеланието си да се повтаря и хвърля срещу ни чисто хеви композиция, ярко разграничваща се от предходната. Бърза, пряка и здрава, без излишни задълбавания в мистицизма, “Traitor” профучава през солидния, пряк припев и ефирното стакато соло в запазения стил на Zachari Hietala. Тези две начални композиции обрисуват в пълнота двете разнородни колони, които поддържат музикалния градеж в “Crows Fly Black”. От една страна имаме проникновени и тайнствени песни с дълбоки внушения и разнообразна структура (“Ashes to the Stars”, “Howl!”, “Grey”). От друга са директните хеви метъл химни, или с други думи песни, създадени, за да се крещят от многолюдна тълпа по концертите. Такива безспорно са “Bleeding Dust”, “Messenger of Gods” и “You” - парчето, което групата избра за свой първи сингъл към новия албум. Не мога да не обърна специално внимание на невероятната балада “Tides”, която просто се откроява и то не само заради това, че е единственото по-бавно парче в албума. “Tides” е чувствена и затрогваща, а изпълнена от майстора Marco Hietala, се превръща в истинска, опияняваща класика. Би било смешно да говорим за връхна точка в творчеството на подобна група, но “Crows Fly Black” сякаш сам намеква неизреченото – това е магнум опусът на Tarot. Без този невероятен шедьовър 2006-та надали би била същата.
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
TAROT
"Crows Fly Black" - 2007
Label:
Nuclear Blast
Track List:
01. Crows Fly Black
02. Traitor
03. Ashes To The Stars
04. Messenger Of Gods
05. Before The Skies Come Down
06. Tides
07. Bleeding Dust
08. You
09. Howl!
10. Grey
Line-up:
Marco Hietala - Vocals, Bass
Zachary Hietala - Guitars
Pecu Kinnari - Drums
Janne Tolsa - Keyboard
Tommi "Tuple" Salmela - Backing Vocals
Discography:
Spell of iron - 1986
Follow me into madness - 1988
To Live Forever - 1993
To Live Again (Live album) - 1994
Stigmata - 1995
For the Glory of Nothing - 1998
Shining Black (Compilation) - 2003
Suffer Our Pleasures - 2003
Crows Fly Black – 2006