NORTHER
"Till Death Unites Us"
Автор: Lodborg
Оценка: 8
От необятните дълбини на финландската метъл сцена след двегодишна пауза изплува една от емблемите на модерния мелодет. С рязък замах Norther запратиха в лицето на редовия слушател своето четвърто дългосвирещо предизвикателство – “Till Death Unites Us”. И отново намираме групата точно там, където сме свикнали – с гордо вдигната глава в центъра на ожесточената борба за надмощие, която се води в родната им метъл действителност. Опирайки се на набрания опит, Norther надграждат стила си с подновена сила и завиден авторитет. И макар групата винаги да е била преследвана от сянката на своите братя по душа Children of Bodom, Norther изглежда не се притесняват от това ни най-малко. Паралелът със законодателите в стила е неизбежен, но е по-скоро обяснима база за сравнение, а не обвинение в безидейност и липса на идентичност. Точно обратното, Norther отдавна доказаха, че са надживели синдрома Laiho и са далеч повече от поредния сух опит за копиране.
Новият албум разкрива пред нас добре познатото съчетание между сурова агресия и мелодичност. Освен в дрезгавите вокали на Petri Lindroos, който от тази година вече забива заедно и с викингите от Ensiferum, дет елементите отсъстват почти напълно. Отдалечаването им от корените на стила приема изражение най-вече в откритите пауър залитания. И все пак групата прави крачка встрани от добре утъпканата пътека и поема в по-твърда насока. “Till Death Unites Us” звучи по-трашърски, свирепо и безкомпромисно. Почти целият албум профучава в по-бързо темпо от обичайното, воден от войнствени барабанни строеве и китарна неприветливост. А промяната е сякаш леко нерешителна, а не категорична. Групата като че ли опипва в тъмното за нови идеи и крайният резултат е твърде разнороден. Norther явно се намират в междинно състояние, по средата на своя незавършен преход. Озъбени жестоко една срещу друга седят двете стилови линии – старата, отчетливо мелодична и новата, преобладаващо злобна. И макар че новата се забелязва в различна степен из целия албум и на места е неубедителна, общото впечатление е хомогенно, но в никакъв случай досадно или слабо. А причината албумът да не губи нищо от остротата и успеха на своите предшественици е безспорното майсторство на финландските музиканти. Макар и над целия албум да се е разстлало едно ново, ядно усещане, типичната финландска кийбордна фантазия се промъква в изтънчените сола на Tuomas Planman. Общото клавирно участие е задушено до поддържаща роля от мачкаща жица, но на моменти впечатлява с мелодична ефикасност. Китарите подемат своите дуели още от началните рифове на “Throwing My Life Away”, което открива безмилостно албума с рязка забързаност, разпростираща се и през “Drowning” – приятно и динамично парче с прекрасно китарно соло а ла Norther. Симбиозата траш-пауър дава най-зрели плодове в песента, носеща името на самата група – ефирно инструментално присъствие из цялата композиция, примесено с озлобена и масивна средна част. Като реверанс към предишните успехи текстът е съставен от имената на старите песни на групата – може би малко повърхностен подход, но учудващо добре реализиран. “Everything” следва и в музикален и в текстови аспект класиката “Nothing” и е едно от малкото по-бавни парчета, наред с “Wasted Years”, посветено на брата на китариста Kristian Ranta, починал по време на записите. Втората част на албума е с по-мелодична ориентация и изненадва с поредица чисти вокали, дело на Kristian и носещи бегли готик, но не и Гьотеборгски белези. Заслужава си да се споменат “Scream” и “Alone In The End” като бастиони на мелодичността с неподправена емоционалност. А финалът е силното “The End of Our Lives”, което прилича по усещане на откриващата песен и затваря албума в подчертано агресивна рамка. И може би в този прекрасен пример за целия мелодет свят единственият елемент, който се нуждае от критика, са текстовете – на места доста неуспешни и прибързани. Тематиката варира от ожесточено разочарование от живота до елегично примирение, минавайки през няколко лирични пасажа, но като цяло не впечатлява със завършеност. Даже разнообразието отстъпва място на хаотичността, а множеството повторения, често едно след друго, създават чувство за непълнота.
Повече от сигурно е, че името Norther се превърна в гаранция за качество, наложена със стил и усет. Със своята готовност да експериментират младите финландци доказаха, че са музиканти с несекващо вдъхновение и собствена визия за музиката. “Till Death Unites Us” е достоен наследник на шедьоври като “Mirror of Madness” и “Death Unlimited” и не оставя и грам съмнение, че най-добрият албум на Norther все още не е написан, а и току виж се оказал следващият.
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
NORTHER
"Till Death Unites Us" - 2006
Label:
Spinefarm
Track List:
01. Throwing My Life Away
02. Drowning
03. Norther
04. Everything
05. Evil Ladies
06. Omen
07. Scream
08. Fuck You
09. Alone in the End
10. Die
11. Wasted Years
12. The End of Our Lives
Line-up:
Petri Lindroos - Harsh Vocals, Guitar
Kristian Ranta - Guitar, Clean Vocals
Jukka Koskinen - Bass
Tuomas Planman - Keyboards
Heikki Saari – Drums
Discography:
Dreams of Endless War - 2002
Mirror of Madness - 2003
Death Unlimited - 2004
Spreading Death DVD - 2004
Solution 7 EP - 2005
Till Death Unites Us – 2006