Тези датски пауър (най-общо казано) метъли за мнозина разбирачи са явление в европейската сцена.
Заради приликите (вокални и инструментални) с BLIND GUARDIAN, тази група ще има сигурен успех в преобладаващата метъл публика, която гледа с носталгично зареян поглед в миналото – края на 80-те и началото на 90-те!
Въпреки горните редове, обаче не съм съвсем убеден, че тези надеждни датчани са направили нещо много важно за тежката музика днес.
8 Deadly Sins е новият им, четвърти поред, албум, който разказва житейската история на един умиращ стар човек, който си прави равносметка на изминалите събития и житейски решения. Отделните парчета представят осемте смъртни гряха, които той е преживял между 1934 и 2004.
Тази концептуална история е втора след предния диск Hyperion, базиран на еднименната научно-фантастичната повест на Dan Simmons.
Най-голямото звуково дразнение в новия диск е, че MANTICORA доста често звучат като BLIND GUARDIAN, което се дължи най-вече на певеца Lars F. Larsen, който за най-изпечените меломани понякога напомня за Jan Lubitzki от легендите на немския металически прогресив DEPRESSIVE AGE.
Датските метълисти се нуждаят от по-голяма собствена идентичност защото техния пауър метъл е омесен със стабилна доза от ранен спийд метъл и траш влияния, беглото прогресив поръсване е на много заден план. И донякъде е добре, че са се отървали от влиянието на METALLICA, което се чувстваше в предните им работи.
Притеглива новост е мрачната нюансираност на певеца, който твърди че се повлиял за това от албума на Beyond Twilight с Jorn Lande - THE DEVIL’S HALL OF FAME (2001).
Иначе музикалното ниво им е леко повдигнато. Чрез орелефен агресивен стремеж и архивна траш пропаганда, които правят впечатление в днешното модерно съвремие.
В аранжиментите са вкарани по-бавно моменти, с повече мелодичен наклон. Соло китаристът Martin Arendal вече е извън групата, но продължава да “бичи” сола в албума, както и да върви на турнета с групата.
Друг, дори по-влиятелен гост е Finn Zierler, мозък и клавирист на Beyond Twilight, който помага при записите на клавишните и в някои инструментални аранжименти.
Отново записът е осъществен в Jailhouse Studio с Tommy Hansen като идеен подстрекател и миксатор, което обяснява навярно защо датчаните звучат точно така!
Защото Tommy Hansen е работил с ???? BLIND GUARDIAN??? Helloween, Pretty Maids, TNT.
Албумът започва “Present. If? (Intro)”. Началото на един живот: Сърдечен бийт и болнична очстановка. Музиката е приятно развиване от чувствени струни и клавиши върху които “ходи” певеца. Щрайховата обстановка в баладичното настроение е поизместена от насечено втежняване, което прелива в “1934. King Of The Absurd”. Този втори трак представлява неособено удачно смесен, но добре замислен мелодичен пауър метъл с клавирна подкрепа. Усещат се симфонично развитите китарни разтягания, много далечните прогресив украси и изпъкващите сравения с вокалните клишета и метален патетизъм на певеца на BLIND GUARDIAN Hansi Kuersch! Датчаните с лекота преминават от състояние на галопиращ метъл до класически пауър и внасят странна особеност с екстремната си ритъм основа понякога. Да, тук цари разнообразие, колкото и вокалните линии да са познати.
“1944. Playing God” започва с траш/спийд гонитба, солото навява асоциации със скандинавската метъл сцена от края на 90-те. Но по-късно се превръща в редови немски мелодичен метъл ала GUARDIAN/HELLOWEEN/GAMMA RAY. Стабилно соло, хор в помощ на фронтмена, дуел китара/клавир, разказващ оратор… Да, тук има максимално разнообразие в достатъчно игрално време от над 5 минути време.
Доста дърварски звук и засилено пердашене са в началото на “1946. Melancholic”. Напълно нормално е да се премине в поредното клише ала BLIND GUARDIAN, добре че опитния слух открива и наситен метъл максимализъм, типичен за американската сила ICED EARTH.
“1963. Creator Of Failure” е въртелив, ударен метъл парчак с класически вариации върху странен фон. Няма смисъл да се повтарям с припокриването на немците-гвардейци. Тук по-важното е, че солата са добре навързани и качествени, има и известни екстремизации в ритъм основата. Обаче за 7 минути и 40 секунди могат да се направят и по-големи чудеса… Лирично отклонение в мрачна картина и ред подобни работи. Между които и трудно обяснима прилика с последните работи на китарния маестро YNGWIE MALMSTEEN.
Като че ли по-леко въздействащо и осъществено парче е “1964. It Feels Like The End”. Но пак се забързва основната линия. Умерен героизъм, приятно темпо, хорове пеене са поредните приятни черти за предългите 7 минути.
“1969. Enigma” подлъгва, че ще бъде балада, но отива в грамотно забързана и насечена с китари песен. Певецът ораторствува за кратко преди да премине в познатата си “гвардейска” роля. Не ме радва саундът, но има вкарани по-модерни звукови пасажи и полубаладичен момент. Редуват се яко друсане и баладично отношение с навъртяни сола. След 5-та минута парчето се разводнява излишно с поредната порция романтичен/епик метъл, тип BLIND GUARDIAN.
Пост средновековно удивление лъха в следващата песен от смесването на клавесин и китарни арпежи. Да-а, “1981. Fall From Grace” е дългоочакваната баладична почивка. Красива песен като девича сълза! С течение на времето, темпото полудява и дори достига до екстремни сравнения с класиката на KREATOR RENEWAL (1992), но по-късно се завръща в приповдигнато баладично люшкане.
”2004. Help Me Like No One Can” е поредният забързан мелодичен архи-метъл със грамотно соло и пред-трашов ритъм. Има и успокояващи моменти и чудно готин BLIND GUARDIAN хоров рецитал върху леко екстремен фон. Бива го.
Заключителното “Present. If, Then (Outro)” представя края на един живот в болнична стая. Разказвачът полага слова върху напрегнат фон, който е заменен от вече втръсналото припокриване с BLIND GUARDIAN. Хорова чувствителност, баладични черти, симфо-очертан фон са допълнителните бонуси, които звучат.
Вместо умно заключение – няколко реда история, понеже всичко относно музиката на MANTICORA е повече от ясно.
Историята на MANTICORA е започнала през 1992 от певеца Lars и китариста Kristian Larsen, които свирели в траш/хардкор групата Fear Itself, която след време е провалена заради спорове относно музикалната посока. Чак през 1996 с появата на барабаниста Mads Volf става сполучливо развитието им под името Manticore. Името има два смисъла, доколкото разузнах.
Първият: Manticora е приказно индианско създание (полу-лъв, полу-човек и дракон), което яде човешки същества, главно деца…
Второто: Митично чудовище с глава на човек, рога, тяло на лъв и опашка на скорпион!…
Промяната от Manticore на MANTICORA става защото по онова време имало австралийска група със същото наименование. Пълният датски дебютен албум излиза при гръцкия лейбъл Black Lotus, втория и третия албум са при италианската фирма Scarlet. Причината, сега да има нова смяна на издателите (немците Massacre) е защото италианците са дали нула пари и поддръжка на MANTICORA!
Даунлоудването е голям проблем за тези музиканти, които са работили по бензиностанции и закусвални! Така например, от диска Roots of Eternity (1999) са продадени 5 000 броя в Европа, докато по-силната продукция Hyperion е закупена от 3 500 клиента!
Самоописват музиката си като микстура от американският пауър- и траш- метъл от 80-те и европейската пауър/прогресив сцена 90-те.
MANTICORA
"8 DEADLY SINS" - 2004
Label:
Massacre Records
Track List:
Present. If? (Intro)
1934. King Of The Absurd
1944. Playing God
1946. Melancholic
1963. Creator Of Failure
1964. It Feels Like The End
1969. Enigma
1981. Fall From Grace
2004. Help Me Like No One Can
Present. If, Then (Outro)
Line-up:
Lars F. Larsen - vocals
Kristian Larsen - guitars
Mads Volf - drums
Kasper Gram - bass
Additional musicians:
Martin Arendal – guitars
Finn Zierler – keyboards
Discography:
Dead End Solution `1997, mini-CD
Roots Of Eternity `1999
Darkness With Tales To Tell `2001
Hyperion `2002
8 Deadly Sins ` 2004