Интервю с Par Sundstrom – басист от SABATON - 27.05.2008
Здрасти, Par. Ти си вторият музикант, когото интервюирам, който ми се е обадил навреме, без закъснение.
Хаха. Да не повярваш. Може би се дължи на факта, че това е първото ми интервю за деня, така че все още не изоставам с графика. (Смеем се)
Първо поздравления за новия ви албум “The Art of War”, който е и поводът за разговора ни с теб. Страхотно сте се справили. С теб започваме втория ден от промоционалната му кампания, ако не се лъжа. Как се приема записът ви засега?
Официално е вторият ден, да, при все че ние се срещаме с журналисти вече близо две седмици. До момента сме чули само и единствено положителни отзиви. Сигурно ще прозвучи много нескромно, но досега всички фенове, с които сме говорили, казват, че това е най-добрият ни запис. Така че определено считам “The Art of War” за стопроцентов успех.
Да си поговорим за самия албум. Той звучи още по-епично – с повече оркестрации, кийборди. Това естествена еволюция ли е за Sabaton?
Да, еволюция сякаш е правилната дума, защото самите ние не сме правили някакъв избор. Посоката на развитие се определя от песните, които сме написали и които успяха да се преборят за място в албума. Съгласи се, че самите те изискват по-оркестрален подход, нали все пак повечето от тях се базират на кийборди. Не става дума за нещо, което сме обмисляли или решили. Просто направихме това, което е най-добро и най-логично за самите песни. Да не забравяме и кой е продуцентът ни - Peter Tagtgren. Знаеш, че той си пада доста по клавири и всячески ни насърчаваше да ги използваме в “The Art of War”. Кийборден фанатик.
Имаше ли някакви разлики с композирането и записването на предните албуми, или вече придобивате рутина като група?
Композирането практически не се различаваше отпреди. В общи линии, Joakim излиза с идеите за песните. Когато напише нещо и изгради парчето до някаква степен, влизаме в репетиционната, за да го разучим и ако ни хрумне нещо различно, да предложим промяната. След като вече имаме музиката за няколко парчета, сядаме и обмисляме концепцията на самия албум. Тук е моментът, в който се раждат текстовете ни.
Защо кръстихте албума си така? “Изкуството на войната” е може би една от най-важните книги за военна тактика, но какво я обединява с тематиката на песните ви – двете световни войни?
Връзката не е директно с древната китайска книга. Тя по-скоро ни дава концепцията; връзката, която да обедини песните. Трактатът на Сун Дзъ може и да датира отпреди повече от две хилядолетия, но написаното в него все още има приложение в модерния свят. И то не само във военната практика, дори бизнесмени и икономисти могат да извлекат полза от книгата, стига да й обърнат внимание. Взимайки и под внимание кога точно е написана, стойността й като литературно произведение става почти неоценима. Но за да се спра на албума по-точно – използвахме всяка една глава от книгата като отправна точка за по едно парче от албума. Във всяка песен сме разгледали подробно случай от историята, в който съответната глава е била използвана. Или е трябвало да бъде използвана. Защото в много от случаите, когато военнокомандващите не се съобразяват с Изкуството на войната, се случва някаква трагедия.
А защо трябваше да включвате тези говорими интерлюдии с цитати от книгата? Мислиш ли, че са на място там? И коя е жената, която ги чете?
Това е просто едно момиче, с което Joakim се е запознал в Интернет. (Смеем се) Не мога да ти кажа коя е, как се казва, как са се запознали. Никога не съм я виждал през живота си, дори не съм си говорил с нея. Но пък момичето има хубав, звучен глас. Както и да е, нека да остане и някаква мистерия около албума.
Защо се концентрирате върху Първа и Втора световни войни в текстовете си?
Това са два важни периода от историята, които все още са близо до съвремието ни и всеки ги свързва с някаква емоция. Да не забравяме, че все още има хора, които са участвали във войните или поне имат спомени от това време. Всеки знае за двете световни войни. Когато човек чете текстове за тях, веднага си представя живо времето, случките. Това е така, защото този период от историята все още вълнува човечеството – гледаме го по филмите, има един куп документални поредици, четем книги за войните, учим за тях в училище. Тази тематика докосва хората. Ако пишехме за дракони и магия, това нямаше да стига до слушателите ни по такъв начин.
Можем ли да очакваме песни за по-стари битки – нещо за Средновековието или около него?
Не съм убеден, че Sabaton ще поемат по този път, защото съществуват много други групи, които се занимават с този или подобен период от историята. Така че най-вероятно ние ще оставим Средновековието на другите групи. Ако някога сменим тематиката, по-вероятно е да се фокусираме на настоящето, на последните сто години. Разбира се, няма как да съм сигурен, едва издадохме този албум и не сме почнали да мислим още за следващия, но нещата стоят по този начин спрямо сегашните ни намерения и позиция.
Не се ли страхувате, че ще ви свършат идеите или че след пет-шест такива албума публиката ще загуби интерес?
За съжаление, в природата на човешките същества е заложен подтикът към унищожение. Така че малко или много винаги ще има някаква случка, за която да напишем, не вярвам източниците ни на вдъхновение да пресъхнат, защото те са навсякъде около нас, дори и в нормалния живот. За мен лично военните текстове си пасват чудесно със самата музика, която композираме, така че за момента нямаме поводи за притеснение. За след пет-шест албума – не знам. Ще му мислим, като му дойде времето.
Наистина се справяте чудесно като музиканти. Искам да те попитам получавали ли сте някога критика или негативни мнения заради текстовете си? Обвинявали ли са ви, че сте нацисти, например?
Да, това се е случвало, за наша най-голяма почуда, и все още се случва. От време на време се сблъскваме с такива обвинения. Най-фрапиращият случай беше малко преди издаването на “Primo Victoria”, когато няколко организации подложиха лейбъла ни на натиск, за да извадим заглавната песен от албума. Наложи се да пращаме текста на “Primo Victoria”, придружен от подробни обяснения какво се опитваме да кажем с парчето - че нямаме политически цели и че не сме поклонници на каквато и да било идеология. За щастие проблемът се реши бързо, но все още биват отправяни обвинения към групата. Ако човек прочете текстовете ни внимателно, би трябвало веднага да му стане ясно, че не сме луди фанатици и че не пишем текстовете си от една гледна точка, а винаги се опитваме да покажем различни такива. Още повече, че нямаме нито един текст, в който да изказваме лично мнение или да пишем в първо лице – почти винаги разглеждаме случката през очите на някой от присъствалите на нея. В Sabaton нямаме собствена идеология, нито се опитваме да пропагандираме нечия такава.
Разкажи ми как сформирахте групата. Как се запознахте?
Sabaton се роди по възможно най-тривиалния начин. С голяма част от групата сме стари познати и често сме киснали заедно по купони. Един ден просто ни хрумна да изсвирим нещо заедно и взе, че ни хареса. Не че по това време звучахме добре – никой от нас не можеше да композира, звукът ни беше под всякаква критика, освен това никой не можеше да пее. Изобщо, пълна трагедия, но ние се забавлявахме въпреки това. Тогава се запознахме с Joakim на един купон. Той разбра, че имаме нещо като група и предложи да свири църковния орган в нея. Ние се изсмяхме като луди, защото това ни прозвуча страшно нелепо, но пък решихме да го поканим на репетиция. Когато се появи в уречения ден, той дори беше написал няколко парчета, които да изсвирим заедно. Това ни заби в земята, защото никой от нас не беше писал музика преди – карахме почти само на кавъри. Така че тази случка му осигури кажи-речи веднага място в групата, първоначално само като клавирист. След няколко месеца дори успяхме да си уредим концерт в един местен клуб. За съжаление, все още нямахме певец, така че се жертвахме на репетициите и всеки от нас изпя по нещо. Разбира се, без изключения, всички звучахме чудовищно зле. Най-зле се справи Joakim. (Смеем се) Определено нямаше гласа на конвенционалния рок или метъл вокалист, но пък звученето му, колкото и странно да ни изглеждаше това, някак си пасна на музиката ни, така че го накарахме да пее на концерта. Страшно се радвам, че направихме този избор тогава, защото иначе Joakim надали щеше да си отвори пак устата пред микрофон в бъдеще. Когато и да било. Смятам, че в момента имаме един уникален певец, който се разпознава веднага и който придава специфичния облик на групата. Още повече, че с течение на времето способностите му като певец се подобриха значително. В началото дори не уцелваше нотите както трябва, нито знаеше как да контролира гласа си. След първите ни репетиции той не можеше да говори с дни, толкова беше прегракнал всеки път. Това е в общи линии.
Получавали ли сте предложения от други звукозаписни компании? Всъщност, колко време ви остава до изтичането на договора с Black Lodge, или по-скоро договорът включва някакъв брой албуми, които трябва да издадете?
О, ние сме получавали и получаваме повече от достатъчно предложения от лейбъли, още повече сега, когато договорът ни с Black Lodge е почти изтекъл – подписахме с тях за четири албума и DVD, което ще запишем след един месец на концерта във Falun – нашия роден град. Предчувствам, че ще бъде една прекрасна вечер. Практически, след издаването на DVD-то ние ще си търсим нов договор. Може би ще продължим да работим с Black Lodge, но e по-вероятно да се спрем на друг лейбъл. В момента водим преговори с няколко големи компании, чиито предложения ни допадат, но все още нямам идея по кой път ще поемем. И двата варианта – запазване на лейбъла или смяна с друг – имат своите предимства и недостатъци, така че просто ще трябва да преценим кое ще е най-доброто за нас.
Предполагам, не би могъл да споделиш някой от големите лейбъли, с които преговаряте.
Не, съжалявам, не мога.
Разкажи ми повече за “Metalizer”. Защо издадохте първите си написани парчета едва преди година?
Историята е следната: “Metalizer” беше замислен и композиран с идеята да бъде нашия дебютен албум. Много искахме да издадем албума и да тръгнем на турне – до това всъщност се свежда съществуването на всяка нормална група на този свят. За огромно наше съжаление, албумът беше забавен от тогавашния ни лейбъл страшно дълго време и ние започвахме да губим и малкото останало ни търпение. През 2005-та решихме, че няма какво повече да чакаме, зарязахме “Metalizer” и започнахме да пишем нов албум – “Primo Victoria”, който да бъде издаден от друг, по-отговорен лейбъл. По това време нямахме никакъв договор с друга компания, така че се наложи сами да финансираме всичко около записването на “Primo Victoria”. Приготвихме се да обикаляме доста лейбъли с него, докато някой ни предложи договор. Black Lodge бяха един от първите, с които влязахме в контакт и те реагираха доста въодушевено, след като чуха албума. Пообиколихме още няколко лейбъла, но в крайна сметка предложението на Black Lodge ни спечели. Издаването на “Metalizer” всъщност беше идея на Joakim – така и така вече имахме материала, той беше добър, защо да не го издадем.
Замисляли ли сте се да запишете албум със симфоничен оркестър? Този тип тави придобиват все по-голяма популярност в последно време.
Това определено е идея. Както сам каза, това в момента е практика в метъл света. Някои банди звучат прекрасно с оркестър зад себе си, други звучат откровено смешно – всичко зависи от самата група. В случая със Sabaton, мисля, че би се получило доста успешно. Ние залагаме на клавири още от самото начало, епични сме, има достатъчно място за оркестрации в музиката ни, така че би си заслужавало да пробваме. Това обаче никак не е лесна работа, записването на албум със симфоничен оркестър изисква не само много повече усилия, но и много повече средства. Joakim вече на няколко пъти подхвърля идеята да запишем отделни парчета с оркестър, колкото да пробваме как ще звучат. Така че това е нещо, което може да очаквате, но не гарантирам дали ще е в близкото бъдеще, както и дали изобщо планът ще се осъществи.
Как виждаш развитието на пауър метъл сцената? Накъде отива стилът, в правилната посока ли се е насочил?
Сложен въпрос. Ако не друго, сцената в момента определено се разраства. Ако броите Sabaton за пауър метъл и в същото време наречете Rhapsody пауър, или Gamma Ray, замислете се колко дълбоки са разликите в музикално отношение между трите групи. Трудно е да се правят обобщения за толкова обширна сцена, освен точно това, че стилът се разраства. Появяват се все повече и повече нови групи, и то доста различни. Колко от тях правят стойностна музика и колко ще западнат ще покаже само времето. Е, знам поне, че Sabaton са се насочили в правилната посока, това е сигурно. (Смеем се)
Какви са плановете ви за бъдещето, освен DVD-то, което ще очакваме скоро от вас?
Ще има продължително турне. Официално албумът ще се появи на 30-ти май, след това сме запланували няколко промоционални партита в Германия и Швеция по случай издаването му. След това буквално всеки уикенд от края на май до 20-ти декември е вече ангажиран и договорен за концерт някъде. Събират се приблизително 70 концерта в между 16 и 20 европейски страни. После смятаме да си починем няколко седмици около празниците и потегляме пак на турне в други континенти – планираме Австралия, Съединените Щати и т.н. Цялото ни време до лятото на 2009-та вече е заето, в момента сме на прага да подпишем договори за някои от големите летни фестивали догодина. Освен това, постоянно получаваме предложения за нови концерти, дори вече преговаряме за няколко дати от 2010-та, така че се заформя доста голямо турне.
Най-логичният въпрос тогава би следвало да бъде ще ви видим ли скоро в България?
Хм, не знам доколко е голяма фен базата ни у вас и дали ако дойдем на концерт ще успеем да продадем изобщо някакви билети. Но определено много бих искал да дойдем в България, защото съм сигурен, че ще си заслужава. Пък и нали точно това е смисълът от турнето – да отидеш на места, на които дори и не си предполагал, че ще отидеш; да се срещнеш с фенове, които не си предполагал, че имаш. Така че не е изключено и да се видим скоро.
Мога да те уверя, че тук имате доста фенове, които ще се радват да ви видят.
Чудесно, определено ми даваш повод за размисъл. Ще видим как ще се наредят нещата през 2009-та. Може би тогава.
Благодаря ти за интервюто, беше удоволствие да говоря с теб. Пожелавам ти успех и попътен вятър.
И аз благодаря и до скоро.
Автор: Венцислав Захариев (Lodborg)
Интервюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
|