Интервю с Tony Kakko - Vocals от SONATA ARCTICA - 17.05.2007
“Unia” означава “мечти” на суоми. Защо избрахте това заглавие на албума?
Първоначално имахме четири различни варианта за заглавие на албума и всичките се въртяха около думата “мечта”. Около Коледа реших да променя за пореден път тогавашното име, защото хората щяха да получат погрешна представа за албума от него. По това време по-голямата част от работата по обложката беше завършена, така че заглавието все пак трябваше да е нещо, свързано с нея. Точно и затова се спряхме на “Unia” – семпло и точно.
Когато за първи път чух името на албума, помислих, че ще ни изненадате с поне една песен на суоми. Възнамерявате ли в скоро време да направите нещо подобно?
Това определено може да се получи добре в някой бъдещ момент, но ако го направим толкова скоро, след като Nightwish написаха “Kuolema Tekee Taiteilijan”, всички ще си помислят, че просто копираме тях. Това е основната причина да не запишем подобно парче, но така или иначе, досега не ми е хрумвала идея, която да съм имал желание да реализирам на финландски.
Вашият нов албум е толкова по-различен от всичко, което сте правили досега. Защо? Какво се промени през всички тези години?
Ами, малко се отегчихме от това директно музициране. Всички изпитахме нужда от промяна в това, което правим. След 160-те концерта, които изнесохме от вече завършилото ни турне, копнеехме за промяна. А колкото до развитието ми като композитор – заех се със задачата да напиша песен за Agnes Pihlava, която завърши четвърта в миналогодишното издание на финландския конкурс Music Idol, и това сякаш ме подготви и научи как да творя извън границите, които сами сме си поставили в Sonata Arctica. В същия ден, в който ме помолиха да композирам песента за Agnes, написах “Paid in Full” – нашия първи сингъл към “Unia”. Парчето обаче толкова ми хареса, че реших, че ще е жалко да го жертвам за някой друг, а не за Sonata Arctica. Разбира се, по-късно написах още две песни, които предоставих на Agnes, но всичко това ми показа колко освежително може да подейства отклоняването от нормите – да забравиш какво се очаква да направиш и да изненадаш сам себе си дори. Осъзнах, че за “Unia” нямам в себе си тези бързи и скорострелни песни, които всички очакват от нас. Всъщност, сякаш напълно изгубих интерес към подобни парчета. Този интерес може и да се върне някога, но в момента съм настроен към по-сложни и интересни неща. Чувството е много успокояващо – да пишеш нещо, което ти харесва, а не нещо, което хората искат от теб.
Как създадохте, композирахте и записахте “Unia”?
Още когато бяхме в Северна Америка преди две години, бяхме написали три-четири парчета и записали няколко демота за предстоящия албум, но всички тези идеи бяха преправени и пренаписани впоследствие, както сам се сещаш. В края на турнето ни, след последния ни концерт във Финландия, вече имахме целия материал, от който се нуждаехме. Започнахме да репетираме в началото на ноември и после влязохме в студио за два-три месеца. Целият процес, заедно с миксирането и обработката, отне по-малко от четири месеца и това беше едно наистина прекрасно време за нас. Всички се забавлявахме искрено и се чувствахме като група в истинския смисъл на думата. Например, имахме време да репетираме заедно – за разлика от по време на записите за “Reckoning Night”, който беше написан набързо, на масата вкъщи. За Tommy “Unia” сякаш се оказа най-трудна задача, защото той е барабанист, а обикновено барабаните се записват първи. Когато му пратих демото за първи път, той стоя почти цял ден в студиото и се чудеше как по дяволите се свирят подобни песни. Той имаше сякаш за първи път възможността да даде свой голям принос за звученето на албума, за негова огромна радост. Мисля, че се е справил блестящо.
Едно ново начало за Sonata Arctica ли е “Unia”? Може ли да очакваме от вас да се развиете в подобна насока и занапред?
Трудно е да се каже. Аз изобщо нямах идея, че ще напишем подобен вид албум. За момента единственото нещо, което е от значение, е да поддържаме всичко интересно за нас самите, свежо и интригуващо. Не се затормозяваме с планове за бъдещето, просто ще се отклоним натам, накъдето ни повее вятърът. Както казах, писането на всички тези бързи песни би било най-лесния начин за композиране и съответно нещо като измама към самите нас – все едно се продаваме по един съвсем погрешен маниер.
Новият албум звучи някак театрално, сякаш е част от една голяма пиеса. Така ли е всъщност?
Определено “Unia” носи в себе си едно театрално усещане с цялата си симфоничност и всички тези Queen-оподобни хорове, което придава на някои песни впечатлението, че са отделни части от театрална постановка. Нямаш си представа какво огромно удоволствие изпитвах, докато композирах албума. Всяка песен ме караше да се смея от дъното на душата си, или дори да отроня някоя сълза тук и там. В този смисъл “Unia” е изключително емоционален.
Защо използвахте обложка с толкова много топлина в нея, поне в сравнение със старите ви, където сякаш доминират студените цветове и усещания?
Всички бяхме единодушни, че нашата следваща обложка трябва да е по-опростена и семпла. Много хора ни казват, че техни приятели не са си купили някой от албумите ни, защото са били подведени от артуърка му – сякаш поради неговия вид са очаквали да получат нещо съвсем различно. И всъщност наистина е така – предните ни обложки предполагат съвсем различен тип музика. Може да се каже, че оформлението и самият албум трябва да говорят на един и същи език, трябва да казват едно и също нещо. А и в същото време е доста освежаващо да се отклониш от стереотипа Sonata Arctica. Когато обаче държите самата финална книжка към албума в ръцете си, ще забележите, че графиката на вътрешните страници е съвсем различна.
А защо променихте и логото си?
Това е свързано точно с тази по-опростена обложка, както и с факта, че логото ни някак не отговаря на звученето и на музиката ни. Логото би паснало на някоя по-твърда и тежка група. Решихме да го променим поне за този албум, но не и завинаги. Всъщност, в момента използваме паралелно и двете лога, нямаме намерение да се отказваме напълно от старото, защото много хора вече са свикнали да ни свързват с него. Немалко наши почитатели са си направили татуировки именно със старото лого и би било много подло от наша страна да го променим така изведнъж. Просто се спряхме на по-мекия и олекотен вариант, не толкова ръбат и остър – решихме, че е по-подходящ за “Unia”. Да не говорим, че някои хора не могат да прочетат какво пише на старото ни лого. По-възрастните ни почитатели ни казват, че са имали проблеми с разчитането му в началото – странно е колко много възрастни хора всъщност харесват музиката ни...
Свързана ли е по някакъв начин песента “Caleb” с персонажа от Библията?
Не, не, не. Постоянно ни задават този въпрос. Всъщност “Caleb” е свързана с две наши стари песни, които разказваха обща история – “The End of this Chapter” и “Don’t Say a Word”. “Caleb” е тяхното начало, песента разказва как е започнала самата история. Решихме да дадем име на нашия герой – дебнещия тип от предните ни парчета и го кръстихме Caleb. Той всъщност се оказва дете, с което е било злоупотребявано многократно и на това се дължат бъдещите му постъпки. “Caleb” е едновременно завършекът и началото на трилогията.
Една и съща ли е жената, която говори в началото на “Caleb” и “The End of this Chapter”?
Не. Тук стигаме до едно случайно съвпадение. Говорителката от “Caleb” всъщност е братовчедка на съпругата ми, с която не са се виждали от 15 години или нещо подобно. Тя живее в Канада и съответно говори перфектен английски, така че когато ни дойде на гости точно по времето на записите за албума, на мен ми хрумна, че може да използваме гласа й за песента. Написах бързо един-два реда и я помолих да ми направи услуга, като ги прочете в студиото. Получи се много готино.
Как успяваш да пишеш толкова красиви текстове? Какво може да те вдъхнови до такава степен, че да създадеш прочувствените си песни?
Първо, благодаря за топлите думи. А на въпроса ти – нямам никаква идея. Това сякаш съм си аз, подобни неща ми идват отвътре и са съвсем естествени за мен като дишането, яденето, свиренето на кийборд и т.н. Аз съм точно като тези автори, които трябва да пишат, които имат нужда да изкарат всички тези истории извън себе си. Аз имам нуждата да се занимавам със създаването на музика, така просто давам израз на всичко, което е в мен.
Има ли песен на Sonata Arctica, която да чувстваш много лична? Песен, която описва теб или това, което искаш да бъдеш, или нещата, които обичаш? Дори и да не си написал съответното парче нарочно и да си осъзнал връзката с теб едва впоследствие.
Ами не, не се сещам да има подобно парче. “Under Your Tree” от новия ни албум е много лично парче, което страшно много обичам. Тематиката му винаги ме е вълнувала – става въпрос за погребването на нещо, което си обичал, било то собственото ти дете или в много по-малка степен – домашен любимец. Най-лошото, което може да се случи на родител, е да погребе детето си. Чувствата, свързани с нещо подобно, са неописуеми. Слава богу, никога не ми се е случвало нещо подобно и не го пожелавам на никого. Аз имам куче, което обичам страшно много, и знам, че ако не се случи нещо много лошо, аз ще живея по-дълго от него и в един момент ще трябва да го погреба. Чувството не е особено приятно.
Сънуваш ли често?
Всъщност доста често, но в повечето случаи забравям напълно за какво са били сънищата ми, освен ако не е някой кошмар, от който да се събудя пищейки, хаха. Последният сън, който си спомням, включваше някаква заплетена конспирация около моето семейство. Мисля, че се дължи на факта, че в момента чета книга на Дан Браун и съм погълнат от нея.
Едно от най-странните и интригуващи парчета в албума е “My Dream's but a Drop of Fuel for a Nightmare”. Можеш ли да ми разкажеш за нея?
Това е наистина доста странно парче. Обикновено нямам навика да разказвам на хората какво стои зад текстовете на песните ни, но специално за това парче го правя с удоволствие. То е може би любимото ми в албума... Всъщност ние имаме и инструментална версия на песента, която ще издадем в Европа по-късно. Но да се върнем на самата песен. Всичко започна от една странна поговорка във Финландия - хората, които вярват в сбъдването на сънищата, се страхуват от собствената си сянка. Има страшно много начини за тълкуване на сънища. Например, ако сънуваш, че зъбите ти окапват, това означава, че твой близък ще умре. В един момент ми прищрака нещо в главата и отидох в библиотеката, заинтригуван от темата за тълкуване на сънищата, и се рових в един куп книги по въпроса. Събрах всички тези “видения”, които се водят предвестници на нещо лошо, записах си ги подробно и после ги разчлених на малки парченца, след което ги събрах в едно. Това е и начинът, по който в песента се получиха няколко много объркани и енигматични строфи. Предполагам, че текстът няма да говори нищо на човек, който не се интересува от сънища, но за запознатите сигурно няма да е трудно да проследят нишката.
Ако не се лъжа, използвате за първи път струнен квартет вместо обикновени кийборди в “Good Enough is Good Enough”. Как се спряхте на подобно решение и защо за именно тази песен?
Всъщност и това парче беше замислено като песен за същото това момиче от Music Idols, за което си говорихме по-рано – Agnes, но не беше одобрено, защото се оказа по-потискащо от желаното. На мен обаче парчето ми харесваше прекалено много, за да го изхвърля просто ей така. Когато го свирех на пианото си, ми хрумна, че прекрасната мелодия би била толкова добре подчертана, ако е изсвирена от струнен квартет. Говорихме с Henkka по въпроса, той одобри и даже предложи подходящи хора, които да изсвирят партиите, а също и достатъчно опитен в тези среди музикант, който да направи аранжимента. Изобщо не се оказа скъпо, защото не целяхме да направим нещо голямо и епично в духа на Nightwish или подобно. Просто нещо семпло и в същото време красиво. Това е и една от най-любимите ми песни в “Unia”.
Можем ли да очакваме симфоничен албум от вас в скоро време?
Хм, интересен въпрос. Дори и да стане, съмнявам се да е нещо подобно на направеното от Nightwish. Това би било все едно да стъпим неканени в тяхната територия. Идеята не е никак лоша и може би ако ни дойдат подходящи идеи, ще ги реализираме. Но както вече ти казах, в момента сме в такъв етап, че избягваме всякакви планове за бъдещето.
Има няколко доста странни кийборд-ефекта в песента “For the Sake of Revenge”. Почти съм убеден, че са направени нарочно, а не са някакъв дефект в промото ми, така че да те попитам защо сте решили да придадете подобно звучене на песента?
Имаш предвид тези ниски и басови клавири ли? Явно промото, което имаш, не е финалната версия. Променихме малко това парче впоследствие и версията от албума ще е изградена от малко по-високи кийборди, отрязахме някои от по-ниските честоти в клавира. А идеята ни беше да придадем наистина бумтящо и въздействащо звучене на песента, нещо ниско и басово, и когато попаднахме на този ефект в студиото, ни се стори много подходящ.
Вече сте привършили снимките по първия ви клип към албума – “Paid in Full”. Ще ми разкажеш ли по-подробно за него? Какви са тези странни експлозии, които видяхме от снимките?
Клипът е заснет в родния ни град – Kemi, където почти през цялата година има много сняг. Отидохме на мястото и започнахме да снимаме, като съвсем случайно се оказа, че пиротехникът ни е взел малко динамит, хаха. Той реши да ни покаже няколко замислени от него ефекта – в изкопана дупка в леда се слага малко динамит, който после се взривява и получилите се гейзери бяха близо 20-30 метра високи. Беше фантастично като гледка. Самите звуци, които се получават при взрива, също бяха много интересни – страшно ниски и басови, усещаха се по-скоро с краката, отколкото с ушите, хахаха. И разбира се прекарахме там целия ден, изравяйки дупки в снега и взривявайки сняг като малки деца. Клипът се получи малко или много като образ на самата Sonata Arctica – имаме бандата, която свири на фона на сняг, слънце и взривове.
Как се развиват нещата с играта “Winterheart’s Guild”? Ти ли ще напишеш музиката за нея?
Ако имам време, ще се радвам да се захвана с тази задача. Всъщност съм почти убеден, че в нея ще има поне няколко песни, написани от мен. Последното, което чух от създателите е, че в момента се пишат историята и сюжетът на играта. В момента, в който с това вече е свършено, ние ще запишем няколко войсоувъра – това са реплики с нашите гласове, които ще се чуват в самата игра при някакво действие на играещия или при някакво събитие. Ние сме героите в тази игра и това ще е много весело – колко хора могат да се похвалят, че участват в компютърна игра? Но не очаквайте нещо от сорта на големите продукции на Blizzard, ще е нещо по-просто, с по-обикновена графика. Освен това компанията, която се е заела със създаването на играта, не е голяма и поради това самото й завършване ще отнеме повече време от обичайното, но поне съм сигурен, че ще се получи една достойна игра, приятна за игране. Всъщност точно това е важното за мен – няма да е проблем, ако играта се забави още две години, въпросът е да е хубава и да не доскучае на феновете още в първите минути.
Бях чул слухове, че песента “The Worlds Forgotten, the Words Forbidden” ще е част от саундтрака.
Да, точно така. За да бъда съвсем точен, песента беше написана специално за играта. От фирмата, която отговаря за продукцията, ни казаха, че това не е точно очакваното от тях за самия саундтрак, но би стояло перфектно за завършващите надписи на играта. Много от приятелите ни бяха на мнение, че ще е голяма загуба на време и усилия да напишеш песен и след това да я сложиш само в една игра. Малко по малко парчето спечели уважението ни, харесахме я страшно много и решихме да я включим в “Unia”. Не знам дали това ще доведе до някакъв конфликт с правата за самата песен – да бъде едновременно в албума и в саундтрака на играта, но за това ще мислим, когато му дойде времето.
Elias Viljanen ще замести Jani Liimatainen за предстоящото ви турне. Как избрахте него за този пост и какви са очакванията ви за представянето му?
Той и неговата група са подгрявали често за нас през последните три години и мисля, че имаме добър поглед към уменията му. Той е прекрасен инструменталист, техниката му наподобява тази на Steve Vai и е по-различна от тази на Jani, но имам положителни очаквания от това, защото ще внесе известна доза разнообразие. Репетирали сме заедно и мога да кажа, че надали бихме намерили по-подходящ заместник на Jani.
Кой е любимият ти албум на Sonata Arctica?
Определено “Unia”. Може да звучи като изтъркано клише да посоча последния ни албум, но това просто е така. От всички останали наши албумите съм бил ужасно уморен, както и от самите песни след записите. Искало ми се е да ги оставя назад след успешното привършване на работата, изобщо не съм имал желание да си ги пускам пак и пак. След като си живял в продължение на месеци с тези песни, те просто ти омръзват – добре, свършил си си работата, дал си всичко от себе си, резултатът е чудесен, но просто копнееш да се отдалечиш от тях. Нищо подобно нямаше с “Unia”. Няма и едно парче, което да ми е омръзнало откакто го записахме и албумът все още ме кара да се усмихвам, когато го слушам. Това просто е най-доброто, което сме правили досега.
Как се чувствате, когато сте наричани “младите Stratovarius” и най-общо, когато ви сравняват с тях?
Мисля, че в момента сме се отдалечили доста от Stratovarius, но дори и сега не ме притеснява, когато чуя нещо подобно. Обикновено се чувствам поласкан, защото така виждам, че постигнатото от мен е оценено и е сравнявано с такива големи музиканти. Изобщо нямаше да ни има нас, ако не се бяхме учили от Stratovarius, или поне нямаше да звучим по такъв начин. Макар и “Unia” да е 100% наше творение и нищо друго, този албум нямаше да е същият, ако не бяхме минали през вдъхновения от Stratovarius период. Така че съм страшно благодарен на тази велика група. Всъщност това е още една от причините да харесвам “Unia” толкова мнго. В момента никой не може да ни критикува като безидейни подобия на Stratovarius, поне не и без да предизвика съмнения в разсъдъка си.
Какво слушаш в последно време, като изключим “Unia”?
Преди няколко седмици започнах да слушам отново “Once” на Nightwish – изключително приятно ми е да чуя този велик албум вече с малко по-голяма дистанция от времето на издаването му. Също няколко финландски музиканти, които няма как да познавате. А да, също Ray Charles.
Разбрах, че не искате да правите каквито и да е планове за бъдещето и все пак имате ли някакви?
Ами да – турнета, турнета, турнета. Това е засега.
Благодаря много за интервюто и успех занапред.
И аз благодаря. До скоро, надявам се.
Автор: Венцислав Захариев (Lodborg)
Интервюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
|