Интервю с Nino Laurenne (lead guitar) от THUNDERSTONE - 06.03.2007
"Evolution 4.0" е много по-агресивен и гневен. Откъде идва всичката тази ярост?
Може би тя просто се надига сега. Преди 10 години свирех с предната ми банда Antidote траш/спийд метъл. Може би всички тези разнебитени китарни рифове си пробиват отново път към мен. А и освен това, името на албума намеква за някакво развитие, еволюция, и неслучайно. Всички искахме да направим нещо съвсем различно. Но тавата все още пази едно мелодично чувство в големите припеви и в самите инструментални линии. Доволен съм от резултата – колкото са по-агресивни песните, толкова по-добре се свирят на живо.
Какво беше различно този път, докато работeхте по новия албум?
Самият процес на записване и оформяне на албума беше почти същият, както винаги – аз записвах, аз го продуцирах, единствено не аз го смесвах. Това, по което се различава коренно от другите ни албуми, е начинът, по който композирахме. Обикновено аз пиша всичко вкъщи и след това го предоставям на групата. Този път цялата банда се събираше в репетиционата и си организирахме нещо като джем-сешъни заедно, почти всички песни се родиха и развиха чрез импровизиране, което беше доста нестандартно дори за нас. Отделно, сменихме хората, които отговаряха за смесването и мастерирането, а и художника на обложката и фотографа за промо снимките. Изобщо – еволюция.
Като заговорихме за обложката – какво по дяволите изобразява тя?
Хаха – тя представлява кал, прах и ръжда по тръби... Сигурно ще се изненадаш, ако си призная, че обложката е снимка, взета в същия този “бункер”, в който направихме промо снимките за албума. Зад нея не стои някоя грандиозна история, искахме просто да вложим отношение; визия, асоциираща се с ръжда и кал и тази отчасти случайна снимка си пасна идеално с идеята ни.
В музикално отношение “Evolution 4.0” продължава това, което започнахте да развивате в “Tools of Destruction”. А в текстово? Какви теми разглеждат текстовете ви?
Кратко и точно – както и преди няма никакви истории за дракони и воини...
... а по-скоро “stories and songs from the land of ten thousand lakes”.
(Смее се продължително). Всъщност точно така. Това сякаш описва най-точно за какво се отнасят текстовете ни. Е, нали говорим за Thunderstone, значи задължително трябва да има няколко песни за пиене на алкохол и по-точно за усещането, което изпитваш, след като си пил в продължение на два дни без спиране. Посланието на “10,000 Ways” е: недейте да шофирате, след като сте пили! Има някои неща, които просто не понасям и това е едно от тях, така че просто трябваше да напиша подобен текст. Както обикновено, предимно песни за нормалния живот, връзки, приятелство. Откриващото парче “Forevermore” е за самите нас. “Holding On To My Pain” се получи точно като “The Last Song” от предния ни албум, защото това наистина си беше последната ни песен. Когато пишех текста й, крайният срок беше заплашително близо, а аз – под абсолютна пара. Но за да обобщя – не искаме да се бием с дракони, харесват ни историите от истинския живот.
Има ли някакви гост музиканти в новия албум?
Всъщност не. В предните три неизменно канехме по един голям китарист за да запише соло – Timo Tolkki, Michael Romeo и Roope Latvala. Този път не – използвахме един единствен бек вокалист. Искахме да направим албума колкото се може по-опростен, не грандиознен пауър метъл албум като предишните ни. Трябваше просто да къртим мивки – с много китари и мощ.
Имаше слух, че Alexi Laiho все пак ще запише соло за “Evolution 4.0”.
Да, имаше наистина, но не е верен. Ние го поканихме да изсвири соло в “Tools of Destruction” и той се съгласи веднага. За съжаление точно два дни след това ми звънна и каза, че си е счупил ръката. Но този път, за новия албум, държахме никой да не ни гостува - аз изсвирих всички сола. Както вече казах – придържахме се към семплостта.
Какво е чувството да имате гигант като Nuclear Blast зад гърба си?
Какво да кажа – чудесно е. Отношението на самите хора от лейбъла е чудесно. Собственикът ми прати мейл преди няколко дни и ми каза, че се е запалил до неузнаваемост по “Evolution 4.0” и че това е най-добрият ни албум засега. Наистина е хубаво да чуеш нещо подобно, защото продажбите на предишните три албума останаха почти константни – на едно и също ниво. С този решихме да полудеем напълно, да направим нещо шантаво и различно и да видим какъв ще е ефектът. Не го правя заради парите. Когато продадеш повече от албума си, тогава можеш да си позволиш да тръгнеш на турне, да свириш на живо. При нас всичко се е свеждало до това – никога не сме правили музика за пари. Искаме единствено да свирим на живо и да усетим магията на това, което сме създали.
Вие подписахте договор с Nuclear Blast още за първия си албум. Трудно ли е за млада група да сключи договор с водещ лейбъл?
Знам до голяма степен как стават тези неща, защото съм почти постоянно в студиото, продуцирайки или записвайки с други групи. Всичко се свежда до връзки. Нашата история е следната – пратих демо на Nuclear Blast и получих стандартния отговор: “Благодарим много, че ни изпратихте демото си, дрън-дрън, дрън-дрън та пляс...”. След това записахме второ демо, в което включихме старите песни и добавихме една-две нови – с други думи, това си беше кажи-речи същото демо. Отново го пратихме на Nuclear Blast, като този път се свързах с Timo Tolkki, с когото сме големи приятели, и го помолих да напише мейл до компанията и да се увери, че просто са изслушали демото, ако не друго. Няколко дни след това вече имахме договор. Винаги трябва да имаш връзки.
Ти набираш известност не само като музикант, но и като продуцент и звуков режисьор. Продуцирал си немалко нашумели нови албуми за други групи: Wintersun, Imperanon, Elvenking, Olympos Mons, Kiuas и т.н. Какво ти допада повече – да бъдеш продуцент или музикант?
Зависи. Ако става дума за свирене на живо пред хиляди хора, тогава без да се колебая – музикант. Хаха. А и продуцирането на някоя омазана група с омазани музиканти и най-омазаното отношение на света, това може да се окаже страшно досадно. От друга страна обаче, когато създадеш някой велик албум с големи музиканти и отгледаш албума едва ли не като свое дете, радостта е огромна, а и няма нищо по-хубаво от това да я споделиш с хората, изсвирили албума. Чувството е неповторимо. Невъзможно е да се сравняват тези неща – различни са. Но пък като се замисля - когато съм на турне, мога да си позволя да пийна от време на време, докато при работата в студио като продуцент това е напълно изключено. (Смее се). Не, сериозно – доставя ми удоволствие да правя и двете, но ако някога се наложи да избирам, Thunderstone ще бъдат предпочетени моментално, без дори да се замисля.
Oсвен китарист си също така и продуцент на Thunderstone. Това сигурно помага на албумите ви да звучат точно по начина, по който сте си ги представяли?
Да, прав си. Ще ти кажа нещо друго обаче. Ако се вслушаш в звученето на “Evolution 4.0”, ще забележиш, че няма нищо общо с това на предишните ни неща. Истинската причина за това всъщност не съм аз и моето продуциране, а е смесването на Jesse Vainio. Можеш ли да си представиш, че този човек никога през живота си не е смесвал метъл албум?! Аз също не можах да го повярвам. Всъщност последното нещо, по което беше работил, е новият албум на Sunrise Avenue – една поп група от Финландия. Той има доста платинени албуми зад гърба си, но всичките са поп, някои и леко рок. Беше забавно да го гледаш как работи – толкова се запали по “Evolution 4.0”, сякаш само този албум съществуваше за Jesse. И се забелязва, че той е свършил уникална работа, защото албумът звучи страшно яко. Звукът е перфектен – не е леко захаросаният, полиран звук на стандартен пауър метъл албум, а е доста мощен, пулсиращ и дори мръснишки. Въобще не направихме каквото и да било редактиране върху записания материал – а и много рядко правим. Мразя всичкото това допълнително и изкуствено оформление, примерно дигиталното редактиране и слагане на ефекти към, да кажем, отделните удари на барабана. А това се прави в днешно време страшно често от всевъзможни продуценти и според мен убива атмосферата на записа. Губи се искрата и усещането, че слушаш нещо истинско. Това е и причината, поради която всичко е записвано на аналогови ленти, вместо на вече стандартния дигитален формат и поради която звучим съвсем естествено.
Доволни ли сте от резултата на конкурса Евровизия?
Напълно. Можеше и да е по-добре, но и второто място е голяма победа за нас. Ако бяхме спечелили, всичко щеше да се концентрира върху една единствена песен, а самият албум щеше да бъде съвсем забравен. А сега, ние имаме един прекрасно продуциран албум, страшно много нови хора, научили за нас, спечелихме нови фенове и очаквам все хубави неща занапред. Пък и ние завършихме съвсем близо до победителя, така че няма как да съм недоволен.
Защо избрахте точно тези две песни за конкурса – “Face in the Mirror” и “Forevermore”?
Когато получихме поканата за конкурса, всички песни от новия албум вече бяха записани напълно. Просто трябваше да решим кои от тях ще ни представят, а не тепърва да записваме нещо ново. Един бегъл поглед върху албума обаче показва, че няма много песни, пасващи си с концепцията на Евровизия. Избрахме “Forevermore” заради припева. Ако си слушал версията на парчето за конкурса, си забелязал, че освен, че е по-кратка, тя е и със съвсем различна средна част, която придава подходящо усещане на песента – като за Евровизия. Не можахме да се спрем на друго парче – повечето от тях са прекалено... тежки, така че се наложи да композираме нещо специално за конкурса и така се роди “Face in the Mirror”. Явно добре сме нацелили какво точно ще се хареса на подобен род събитие, защото с тази песен стигнахме до финала, а и завършихме втори.
А защо не нарушихте нормите, като изберете някоя по-тежка песен, да речем “Swirled”?
(Избухва в смях). О, да. Това би си заслужавало да се види. Това просто би било страхотно. Ти се смееш, обаче продуцентът на финландската Евровизия е страшно голям фен на мелодичния метъл, така че ако не друго, поне той щеше да се радва страшно много на избора ни. Всъщност той ни покани точно защото ни е фен, а и разбира се, защото Pasi пя като бекинг вокалист на миналогодишния победител в конкурса – песента на Lordi. Брей, като се замисля, нашият вокалист вече е печелил Евровизия веднъж! Пък и сега финишира втори – явно човекът се справя добре, няма да го сменяме, хахаха.
А защо според теб тълпата избира все захаросани барбита без какъвто и да било талант пред истински музиканти с прекрасни песни? Не говоря специално за Финландия, а съвсем общо.
За съжаление, такъв е бизнесът в днешно време. Тъжно е, но е факт. Всъщност Hanna Pakarinen е доста прочута тук, но по принцип в музикалния бизнес не всичко се свежда до музика. Точно и затова почувствахме, че второто място е голяма победа за нас. Не сме си правили PR, нито сме се старали да се харесаме на публиката. Излязохме в черни тениски и джинси, аз само носих каубойска шапка. И все пак мисля, че победилата песен не е никак лоша – това си е обикновен поп-рок, който се опитва да е метъл, но е много далеч от него. Можеше да е къде-къде по-зле. В крайна сметка съм доволен от резултата и пожелавам късмет на Hanna.
Превърна ли се метълът в култура и начин на живот във Финландия?
Определено. В наши дни – да. Повече от мейнстрийм радиата излъчват метъл групи най-редовно всеки ден. Музикалните програми по телевизията също обръщат голямо внимание на метъла и пускат подобна музика доста често. Един прост пример – ние имаме в момента два сингъла във финландския Топ 10. Когато Children of Bodom издадат нов албум, той отива директно на първо място и то без каквато и да било конкуренция. Нямам идея какво не ни е наред. (Смее се) Във всеки случай дори и не помислям да се оплаквам.
Имате ли ти и другите в групата някакво музикално образование?
Не. Само нашият кийбордист Kari Tornak и басистът Titus Hjelm. Останалите сме си самоуки. Това понякога помага, защото не се ограничаваме в наученото и имаме смелостта да опитваме нови неща и да грешим, което е страшно важно.
Един от символите на Thunderstone, които се наложиха във времето, е огънят. Защо точно огън?
Имаш пред вид като дума ли?
Не само. Отделно, че мотивът за огъня се появява доста често в текстовете ви, понякога загатнат или намекнат, понякога съвсем изрично упоменат. Освен това вашият втори албум се казва “The Burning”, а в обложките ви доминира огненото начало.
Хм, никога не се бях замислял за това, дори и не ми е хрумвало. Може би се дължи на това, че във Финландия е доста студено и огънят е нещо жизненоважно за нас, както и самата топлина. Пък и това си е метълски символ... Боже, как можах да дам толкова тъп отговор на подобен добър въпрос...
Няма такова нещо (Смея се). Кои групи са били основен вдъхновител за музиката, която композираш?
Ами директно май никоя. За новия албум сякаш това е Pantera, заради ръмжащото усещане като цяло, но ако се вслушаме във вокалните линии – те нямат нищо общо с Pantera. Май няма кой знае какви банди, които да са ме вдъхновили пряко за “Evolution 4.0”. Пък и аз свиря метъл вече 22 години, продуцирам от 6 и практически отглеждам свои собствени възгледи за музиката.
Тогава нека да променя въпроса – кои са любимите ти групи?
Все старите. Според мен няма нищо кой знае колко интересно в метъла през последните 10 години. Когато се прибирам вкъщи от студиото, определено не ми се слуша нищо, просто защото осем часа преди това съм слушал музика нон-стоп и преобладаващо метъл. Обаче когато си почивам с по няколко бири, обичам да си пускам Dio, Iron Maiden, Pantera, старата Metallica. А за да бъда точен, наистина харесвам сякаш надменното, дрънчащо звучене на “St. Anger”. Доста перверзно звучи, нали? Определено не мога да изтрая целия албум, но понякога си пускам отделни песни от него.
Според мен дори сред нещата, които си продуцирал, се срещат малки революции в цели метъл стилове. Албумът на Wintersun, например, е сред най-епохалните музикални произведения, издавани през последните 10 години, за които ти спомена, че не са дали нищо интересно.
Да, напълно си прав, май наистина не се изразих правилно преди малко. Jari Maenpaa е абсолютен гений! Между другото, точно в момента работя над новия им албум, вече сме записали барабаните и баса, но все още нямам идея какво ще се получи накрая. Това, което със сигурност мога да заявя, е, че ще има ужасно много свирене в този албум – много клавирни и китарни хармонии, а и ще бъдат използвани нови, различни инструменти, така че крайният резултат май ще е изненада и за мен самия.
Кои са последните три албума, които си купи?
О, човече, как ме заби! (Въздиша дълбоко и мисли усилено) За да бъда точен, беше преди девет години – купих си “Holy Diver” на Dio, при това в разпродажба и на половин цена. А още по-точно, съвсем последният албум, който купих, беше новият на Madonna, но като подарък за приятелката ми. Непосредствено преди това си купих и новия Pink, но той вече си беше за мен. И по дяволите, наистина го харесвам, колкото и странно да звучи. Метъл не съм си взимал от бая време. Така че отговорът на въпроса ти ще изглежда по следния начин – Madonna, Pink и Dio. (Избухваме в полу-истеричен смях).
Какви са бъдещите ти планове като музикант и продуцент?
Чакам само да продадем първите няколко бройки от “Evolution 4.0”, за да се насочим на турне. Както вече казах, за нас всичко се свежда до свирене на живо. А тръгването на турне е най-хубавото нещо, което човек може да направи, докато панталоните му са вдигнати.
Очевидно доста се забавлявате, докато концертирате. Кой е най-хубавият ви концерт, който ще помниш винаги?
Париж, 2003-та в средноголяма зала с 5000 зрители, но усещането беше просто невероятно, а сцената - огромна. Даже странно голяма, в сравнение с общото място за публиката. Концертите в Южна Европа също се състояха със значителен успех – Испания, Италия...
Да очакваме ли концертен албум и DVD от вас скоро?
Не. Следващият ни албум ще е отново студиен, след което Nuclear Blast вероятно ще издадат някаква компилация, защото договорът ни с тях ще изтече. Не ми се прави концертен албум. DVD-то е съвсем друго нещо и с удоволствие ще се заемем с нещо подобно, но надали ще е скоро.
Благодаря за интервюто. Пожелавам ви успех и попътен вятър.
И аз благодаря. Почти съм сигурен, че скоро ще се видим в България, но кой знае. Силно се надявам да стане така.
Ще ви чакаме с нетърпение.
Венцислав Захариев (Lodborg)
Интервюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
|