Интервю с Tony Kakko (vocals & keyboards) от SONATA ARCTICA - 18.09.2006
Ало, обажда се Tony от Sonata Arctica, може ли да говоря с Любен, моля?
Да, на телефона съм, здравей, Tony!
Здравей, как си?
О, благодаря, чудесно, много се радвам да те чуя! Може ли да започнем с въпросите?
Да, абсолютно.
На път сте да издадете първото си официално лайв DVD и към него лайв CD “For The Sake Of Revenge”. На какво отмъщавате?
Да отмъщаваме?! Не, всъщност това е като игра на думи, можеш да мислиш за него като за “в името на отмъщението” или “за сакето на отмъщението” - нали се сещаш, питието (смее се). Докато бяхме на турнето с групата всеки разправяше “ще направя това или онова в името на отмъщението” или “всичко е в името на отмъщението” и така се появи и името на лайв DVD-то и CD-то.
Доколкото знам, лайвовете са записани в Япония. Къде точно?
В Токио. В Шибиа Ей Екс – името на клуба.
Защо избрахте това място? Публиката различна ли е от тази в Европа?
Когато започнахме турнето, знаехме, че ще запишем концерт на DVD и CD и бяхме сигурни, че ще го запишем там. От друга страна и японският ни лейбъл ни притискаше да го направим там: “направете го тук, направете го тук” - все настояваха. И ние наистина не виждахме причина да не ги запишем там. Публиката е чудесна и винаги пълним залите. Бяхме свирили в този клуб и преди – получаваше се страхотно шоу...
Кой е режисьорът на DVD-то? Някой местен ли е, или?
Да, беше заснето от тамошни хора, като обработката беше направена тук във Финландия от... всъщност не знам от кого, нямах участие в монтирането и редактирането на материала. Аз изпълних моята роля в шоуто, пях там. Взех участие в артуърка, но за останалото се грижеше Henrik, защото аз вече бях започнал да работя по материал за нов албум. Имаше много работа по DVD-то и реших да прехвърля това тежко бреме на Hennka – той беше претоварен с работата по него, имаше множество дребни проблеми по пътя и забавяния. Дори сега разбирам, че DVD-то ще бъде издадено от Nuclear Blast не през април, а през май.
Какво могат да очакват феновете от изпълнението?
Типично Sonata Arctica шоу. Добра картина на това как изглежда групата на сцена и какво можем ние петимата – нито повече, нито по-малко.
Вълкът често се появява на обложките на албумите ви, както и присъства в текстовете на песните. Какво се опитвате да внушите с този символ?
Той е нещо като наша емблема. Още от първия албум наблягаме на леда и арктичната тематика, която присъства и в името ни. Във втория ни албум – “Silence”, вече имаме и вълк, който бавно еволюира във всеки албум все повече и повече в наша емблема. Те са застрашени животни, обвързани със страшно много история, от друга страна хората се страхуват от тях, уважават ги, интересуват се от тях. А пък и са ни познати, тъй като приличат много на нашите домашни приятели – кучетата.
Говорейки за символи – има ли връзка музиката, която правите, със скандинавската митология?
Ние нямаме такава връзка. Не съм много по тази митология. Знам за нея, чел съм за нея, но не я използвам за вдъхновение или нещо подобно.
Питам, защото много финландски групи са свързани със северната митология, но явно вие не се вдъхновявате от нея... Напоследък има много млади метъл групи, които идват от северните страни и особено Финландия. Каква мислиш, че е причината?
Всеки ме пита това (смеем се заедно)!
Не, наистина, каква е причината, водката или нещо друго?
Да, водката ни тече във вените! Не знам, Финландия се превръща в метъл фабрика, докато преди години това беше Германия. Но те си имат тяхното си собствено немско метъл звучене, докато ние в Скандинавието имаме свое собствено такова, различно от това в Германия. И сега тук има толкова много групи, което не е лошо нещо...
Аз имам чувството, че там имате повече групи, отколкото хора.
Да, наистина, тук всеки или си има група, или познава някой, който е в група...
Но сте наистина добри!
...и имаме 5 милиона души и толкова много групи, голяма част от които се представят добре и на световно ниво.
Но има една основна слабост, която забелязвам в днешните млади метъл групи. Те не импровизират много, когато свирят на живо. Имам предвид Deep Purple и Rainbow като противоположност. Доколко си позволявате да се отклоните от оригиналната структура на песните си, когато ги изпълнявате на живо?
Когато започнем турнето, се опитваме да изсвирим песните си възможно най-близо до оригинала, като изключим солата. Всяко соло по мое мнение трябва да има запазена марка - някакъв риф или слик и после можеш да импровизираш върху него. Така ако едно соло звучи всеки път като ти-ри-диди-ти-ди (изпява ми в слушалката) можеш да надграждаш над него. До толкова стигаме в импровизирането на сцената. Обикновено имаме добра синхронизация и останалите свирят каквото им е на сърцето, като вземат предвид моментите, които искам да присъстват в песента и трябва да се изсвирят тук и там. Когато се отегчим от дадена песен, от това как тя е изсвирена в оригинал и сме я свирили в над 100 концерта, се опитваме да я променим, да добавим нещо ново. Сега ще исзвирим тази част не така, а така – бла-бла-бла. Всъщност, повечето песни от “Ecliptica”, първия ни албум, изпълняваме доста различно от оригиналните им версии в СD-то. Когато слушах “Ecliptica” преди два месеца, просто за забавление, може би за втори път и си казах – толкова ли сме били добри, защото вече не правим така (смее се)!
Знам, че сте близки приятели с Tuamas Holopainen от Nightwish.
Да.
Не мога да не те попитам, какво е мнението ти за това, какво се случи в групата?
Ами, надявам се, че е по-добре за всички. Всички знаеха какво се случва там, заради откритото писмо, което те публикуваха и там има написано всичко, което може да се каже по този въпрос. Знам, че Tuomas е почти готов със суровия материал за нов албум и съм сигурен, че ще е страхотен. Чух само една песен и съм сигурен, че албумът ще “рита задници”, както всички албуми на Nightwish досега. И ще е по-голям от предишния. Надявам се за Таrja, че ще успее да се стегне и да се върне в музикалния бизнес и да запише възможно най-скоро нещо свое...
Питам те това, защото вие също станахте значимо име на метъл сцената. Как мислиш, че влияе успехът на една група, как повлия на вас?
В моите очи аз все още съм си същият човек, както и когато започнахме. В определена насока съм поумнял (смее се), по-възрастен съм, придобил съм повече самоувереност, но всичките ми приятели знаят, че съм си все същият пич и ще ми сритат задника, ако се променя, което не е станало досега. В моите очи аз просто съм пораснал...
Какви са отношенията ви в групата? Колеги ли сте или просто приятели, има ли шеф?
Ами, променят се. Близък съм с Marko, Tommy и Hennka (Henrik), Jani е по-отдалечен от нас. Просто нямаме толкова много общи интереси, той си се занимава с разни странични блек метъл проекти, а аз не си падам много по тази музика. С Hennka имаме много неща, за които може да си говорим, а Marko и Tommy са страхотни. Мисля че Tommy е най-смешният човек на Земята. Иначе ходим заедно на джогинг, плуване и изобщо спортуване – опитваме се да подържаме връзка.
Струва ми се, че вокалната ти техника се е развила в сравнение с първите ви творби. Как се упражняваш, взимаш ли уроци или нещо друго?
Досега никога не съм взимал уроци.
Наистина ли?
Да, но съм сигурен, че трябва, защото има някои неща като техника или дишане, които могат да се подобрят. Изглежда съм открил собствен начин да върша това. Ако си забелязал, вече не пея толкова високо, защото тогава се опитвах да бъда Timo Kotipelto, в началото на кариерата ми, но аз не съм като него. Но мисля, че вече си имам собствен стил на пеене. Това и правех – търсех себе си и мисля, че задачата ми е изпълнена. Още едно нещо, ако си забелязал – аз бях в много, много лошо физическо състояние в началото на кариерата ни. Но от две три години тичам много и наистина се отплаща, особено както страдам от астма...
Имаш астма?
Да, наистина имам и е ужасно. Това беше проблем по едно време, защото имаше тенденция да губя гласа си след определено време на концерти. Вече не се случва, освен ако нямам лоша настинка, но добрата ми физическа форма ми помага да избягвам дори и настинките. Наистина е добре да си в добро физическо състояние.
Това е чудесно. Колко далеч сте стигнали след първия си албум Ecliptica и колко надалеч искате да стигнете?
Определено стигнахме далеч, успяхме да обиколим света, поне два пъти. Когато една група е доволна от положението, в което се намира, започват да се повтарят и стават скучни. Ако не за публиката, то поне за себе си. И това е лошо. Трябва да останеш “гладен”, а мисля че ние определено сме “гладни” и сме по-добри от всякога, всички от групата искат да правят това и успяваме. Не се възприемаме като особено голяма група в момента. Ето, да вземем предвид какви са Nightwish, примерно, можеш да видиш две страни в това. От едната, щеше да е страхотно да сме като тях...
Но аз мисля, че вие сте доста известни, поне тук в България, малка страна, много метъл фенове са влюбени в музиката ви.
О, много съм щастлив да чуя това. И да продължа с мисълта си за Nightwish, ако сме като тях, щеше да е супер, поне от финансова гледна точка. Но това не е всичко, ще донесе прекалено много стрес, прекалено много хора ще те познават, ще има все по-малко места, в които можеш да отидеш, без да те познаят. И това вече става проблем тук във Финландия. Дори когато отида до някой магазин, дори в някой малък град, или някой бар...
И как се справяш с това?
Ами не гледам хората в очите. Но когато ме забележат, се държа приятелски, разбира се. Скоро ходихме в един бар, на 500 км от мястото, където аз живея, в едно малко градче. Един човек дойде при мен и ме помоли за автограф. А аз бях сигурен, че поне тук никой няма да ме познае, но това така и не се случи.
Има ли някакъв шанс да ви видим, или ако не тази година, то следващата?
Може би следващата! Тази година се изморихме много от турнето и вече сме продали всички концерти, които ще правим. Към края на август турнето ни ще приключи и до тогава ще сме направили над 160 концерта, което е много. И ще имаме нужда от почивка, затова лятото ще го караме по-спокойно и ще направим само шест концерта след европейското ни турне.
Къде предпочитате да свирите - на фестивали, или на свои собствени концерти?
Аз харесвам и двете. Когато си на фестивал, свириш пред адски много хора, които дори не е задължително да са те чували и трябва да ги впечатлиш. Доста трудно и предизвикателно е за групата. Освен това можеш да срещнеш други групи там. Понякога има големи звезди – хей, това там е Bruce Dickinson – здрасти, как си (смее се)! Много е приятно, плюс това можеш да срещнеш много приятели, например техниците, които са били с нас по време на турнето, сега са друга група на феста и така. Когато свириш на своите собствени концерти, всичко е по-добре – имаш си своите техници и цялото време, което ти е необходимо. А публиката е дошла да види теб, което те подтиква да покажеш най-доброто от себе си. Харесвам и двете, не мога да определя дали искам да свирим само на фестивали или на наши си концерти.
И един последен въпрос от мен – можеш ли да ми кажеш няколко групи, които слушаш в момента?
In Flames – “Come Clarity”, новия на Amorphis и има една места група, която ми попълва съкровището от дискове, едва ли ще си я чувал.
Ами кажи ми, може и да я знам?
Timo Rautianen...
Хмм, чувал съм ги, изненадан ли си сега?!
(смее се) Да, определено!
Добре, благодаря ти много за това интервю!
И аз благодаря.
С удоволствие бих се чул отново с теб, или дори да се видим.
Абсолютно!
Любен Василев (Mort)
www.metal-world.info
|