Интервю с Johan Lindstrand (vocals) от ONE MAN ARMY AND THE UNDEAD QUARTET - 18.09.2006
След разпадането на култовите The Crown, един от най-изтъкнатите вокалисти в сферата на шведския екстремен метъл - Johan Lindstrand, реши да продължи да изтезава слуха ни с новия си проект. Психопатите от One Man Army And The Undead Quartet не си поплюват и дебютът им "21st Century Killing Machine" е повече от красноречиво доказателство за това...
Здравей, Johan! Как се чувстваш?
Добре съм, не се оплаквам.
Трябва да призная, че съм впечатлен. От известно време насам бях абсолютно сигурен, че европейска дет метъл банда не може да ме изненада, а вие успяхте.
Страхотно, това много ме радва!
Какво според теб трябва да притежава една група, за да създаде силен албум в този стил?
Най-важното е да имаш добри идеи, амбиция и чувство за перспектива. Задължително е групата, в която участваш, да е добре сработена и да няма вътрешни разногласия. Трябва да знаеш какво искаш да постигнеш и каква част от себе си можеш да посветиш на преследването на тази цел. Мисля, че тези неща са очевидни в албума ни. А това всъщност са първите парчета, които някога съм писал...
Не подозирах, че е така...
Да, истината е, че не съм писал нищо за The Crown. Тази нова банда ми предлага нещо различно и това ме кара да се чувствам страхотно. Определено нося метъла в себе си и съм готов да нанеса доста разрушения, хехе...
Разкажи как минаха записите.
Участвал съм в създаването на доста албуми, но да направя този беше особено приятно. Бях в нов състав и всички бяха много ентусиазирани. Оборудването в Bohus Studio е невероятно. Всичко мина много гладко, нямаше нищо неочаквано, не ни притискаха срокове. Всъщност добре се забавлявахме. Продуцирахме албума заедно с Dragan, който е собственик на студиото.
Този път си избрал различен вокален подход. Преди бяхме свикнали да чуваме по-дрезгави трашърски вокали от теб, а сега залагаш на по-дълбоко детаджийско грухтене. Кое те подтикна към това решение?
Всъщност не беше толкова решение, колкото нещо естествено. Разбираш ли, когато човек натрупа години, гласът му става по-нисък. В момента моят е доста по-плътен и дълбок от преди и ми е по-лесно да правя дет вокали. Чувствам се доста по-комфортно, изпълнявайки такива партии, отколкото високи писъци, а това е по-подходящо и за самата музика на One Man Army.
В “21st century Killing Machine” има някои доста интересни заглавия на песни. С какви теми се занимават текстовете?
Занимават се с доста лични неща, които съм преживял през годините. Мисля, че и част от несгодите, които се случиха с The Crown, намират отражение в текстовете ми. Във всичко това съм хвърлил и фантастичен елемент, за да го отдалеча от реалността.
Спомена The Crown няколко пъти... След като напусна групата след “Deathrace King”, ти започна работа в автомобилен завод. Мнозина очакваха, че отново ще се захванеш с това, когато бандата се разпадна. Кое те мотивира да се завърнеш с One Man Army and The Undead Quartet?
Искам да поясня, че причината да напусна The Crown не беше работата в завода. И преди това не печелехме достатъчно пари от музиката си, но това не ме е притеснявало. Просто бях отегчен от ситуацията в бандата. Когато се върнах в състава, бях разрешил проблемите си, съзнанието ми беше чисто и бях зареден с нова енергия. Нещата изглеждаха повече от добре, дори напуснах работата си, за да мога да съм с The Crown на турнетата. И после изведнъж дойде краят. Бях много огорчен и имах нужда да излея чувствата си в музика. Затова и създадох нова банда. Дори да се захвана с някаква странична работа, това нама да повлияе на One Man Army, защото тази група е моят живот сега.
Каква беше същинската причина за разпадането на The Crown?
Бяхме прецакани от много аматьори в бизнеса. Промоутъри, мениджъри, какви ли не... Освен това, една част от групата искаше да продължи, правейки рок музика. Започнахме да репетираме такива парчета, но този нов стил нямаше да ни изведе по-напред. Осъзнахме, че да продължаваме така би било подигравка с името The Crown, както и с феновете ни. Решихме да приключим с “Possessed 13”, който беше страхотен албум.
Нека се върнем на “21st century Killing Machine”. Обложката е невероятна, чие дело е?
Човекът, който я направи, се нарича Anthony Clarkson. Ако не греша, той е отговорен също за обложките на новите албуми на Hypocrisy и Exodus. Страхотен е, успя да направи точно това, което Nuclear Blast и бандата искахме. Връзва се отлично със заглавието, а и символизира бъдещето, в което възнамеряваме да сритаме доста задници, хаха.
Johan, какво мислиш за дет метъл сцената днес?
Трудно ми е да кажа, защото не слушам много музика напоследък. Разбира се, получавам промо записи от лейбъла… Мисля, че има твърде много бързи банди – затова ние се опитваме да правим по-среднотемпови неща, смесваме дет и хеви метъл. Въпросът не е в това да свириш с най-високата скорост, на която си способен. Правил съм го толкова години, че вече ми е омръзнало.
Имахте ли много предложения за договор и защо се спряхте тъкмо на Nuclear Blast?
Да, имаше няколко лейбъла, които се интересуваха от нас. Избрахме Nuclear Blast, защото видяхме в тях възможността да достигнем до максимален брой хора. Те са наистина голям лейбъл със солидни ресурси, а освен това, да работя с тях щеше да е нещо ново за мен. Работил съм с Metal Blade дълго време и реших този път да започна на чисто.
Представи останалите членове на групата…
Mikael Lagerblad е нашият солокитарист. Доста е зелен в сцената, никога не е свирил в дет метъл банда, но е много талантлив. Скормно момче е, но е отдаден на групата. Маниакът зад барабаните се нарича Marek Dobrowolsky. Много приятен тип, свири също в Reclusion. Pekka Kiviaho свири на ритъм китара. Той е един шантав финландец с много добри идеи. Valle Adzic от Impious доскоро беше басиста ни, но за съжаление нямаше достатъчно време за One Man Army и се наложи да напусне.
В момента имате сесиен басист, нали?
Да, но се надяваме да го привлечем като постоянен член на групата. Стъпил е здраво на земята и се вписва доста добре в състава. Ако го помолим да ни направи стриптийз, сигурно ще се навие, хаха... Името му е Robert Axelsson. Мисля, че ще е отлично попълнение.
Какво слушаш напоследък?
Предимно разни компилации, които сам си правя, за да слушам нещо в колата. Slayer, Judas Priest, дори Johnny Cash и Elvis. Също много Metallica... Въртя доста “The Art Of Dying” на Death Angel – страшен албум!
Какви са надеждите ти за бъдещето на One Man Army And The Undead Quartet?
Ами... надявам се за... глобална доминация, разбира се! Хаха! Сега сериозно, иска ми се групата да е успешна, феновете да оценят албума, да получим добри ревюта. Но човек никога не знае – има милион банди на сцената, които се конкурират. Все пак, очаквам нещата да потръгнат. Скоро тръгваме на турне с Children Of Bodom, което е отлична възможност да популяризираме One Man Army. Емоцията е налице и се надяваме на най-доброто!
Христо Гошев (Warrior Of Ice)
www.metal-world.info
|