Черната бездна вляво я притегля мамещо... властно... неудържимо. Тя надниква. Влиза. Потегля... на близо едночасово пътуване из монолитните безбрежни дебри в изненадващо обогатения и въздействащ в сравнение с предшествениците си седми кръг на дроун-ада... Адът на Sunn O)))...

Дългият път започва. В "Aghartha". Тя пристъпва в тайнствената митична земя... плахо... но вихрите й я запращат надолу. В бездната. Без предизвестие. Влекат я... сред непрогледен мрак... разкъсван от звука на онова вледеняващо стържене... Стърженето по ултра-ниско настроените китари на Двамата. Да, двамата закачулени жреци - Stephen O'Malley и Greg Anderson... И Гласът. Да, Гласът... на Attila Csihar... редящ задгробната си хунска проповед... Строфа... след строфа... след строфа... до пълна забрава... и вече няма изход. От Агарта. Да, тя е там. Привестват я... с вакханалия от роговете... валдхорни... тромбони... Реквием? Не - ад... и мъките едва започват...

Морбиден женски хор я подема... и въвежда... в необятна църква... Пристъпват и китарните жреци... Приветстват я. В "Big Church [megszentsйgtelenнthetetlensйgeskedйseitekйrt]". Девичите гласове подновяват воплите си... Камбанен звън... Мълчание... Избавление? Може би... но в някой друг живот. Бичуването се повтаря... с тежки камшици, изплетени от шест бодливи струни... Бавно... По-бавно... И още. И още. И... На колене! Поклон пред Инквизицията на гласовете... ниско... обречено... Зловещ камбанен звън... Мълчание... Избавление? Не, има време. Преди това ще й посвирят... те, рогатите жреци с китари... смазващо... непоносимо тежко... и ще й попеят. Ха-ха-ха... Ха, връщат се... Ангелите... Черните ангели. И Той. Attila. Завръща се... за нова проповед... задгробна...

Безсилие. Омаломощение. "Hunting & Gathering". Далечно разфокусирано пращене я изстрелва... Не, не нагоре. Надолу. В кипящия китарен ад и пламъците, поддържани от все по-яростните гърлени меси на маджарския палач... Добре дошла в Сидония, нещастнице! Посрещането продължава - нямаш избор... Има само ад... с адското си духово дихание. Безспирно. Неумолимо. Неудържимо. Настъпателно... С нови и нови изблици. И още. И още... И зачатъци на ритъм. Далечен, но ясно доловим. Засилващ се... Подсилващ подновената гърлено-китарна екзекуция... Силно... И пак - обаждат се безспирно... Диханието... Стоновете... Воплите... Погребалните напеви... и... Затихване. Последен опит за глътка въздух... китарен писък... и отмиране. Избавление? Може би, но не веднага...

Пътят й нагоре е неописуем. Неописуемо труден... Но поне го има! Сбогом, "Alice"! Изплълзяването й от страната на вечния ужас започва... плахо и тайнствено... едва ли не с усмивка... все по-далеч и по-далеч... и нагоре... и напред... покрай забулени в мъгла пустинни брегове... и едва надигащи се над мъртвите вълни остри (китарни) рифове... към епичен зов на самотен рог... до далечна светлина. Все по-ярка... топла... одухотворена. Да, изходът е там - на някакви си четири стъпки... три... две... една... Избавление?

http://www.katehizis.com/reviews/reviews.php
Оценка: 10/10