Artist: SATYRICON
Album: THE AGE OF NERO (CD)

Year: 2008
Media type: CD

В наши дни дори и областта на екстремния метъл, който по дефиниция би трябвало да разширява и унищожава граници вместо да създава нови такива, се насити с поджанрове, където незначителни стилистични различия се превръщат в критерии за това кое става и кое – не. В този смисъл стилистиката дори не свършва само с музиката; става въпрос и за мода, имидж и цялостно представяне. Норвежците Сатирикон са рядко изключение от това правило – тях никога не ги е било грижа за тенденциите, последните моди за това как някой трябва да изглежда... нещо повече, винаги са ненавиждали изпитаните жанрови стереотипи. В резултат имат забележителна кариера с осем албума, в които музиката е на първо място, често изненадваща и предизвикателна за слушателите, което създава още по-голямо удовлетворение отколкото ако бяха изцяло посветени на добре познатите формули. И най-важното, това е кариера, която разказва историята за това какво може да постигне един артист благодарение на своята вярност към принципите и амбициите си.
Сатир, водещата сила зад бандата, никога не е криел плана си да превърне Сатирикон в нещо повече от любимци на субкултурата, в известна и уважавана метъл банда. Работи върху това повече от 15 години и резултатите са наистина впечатляващи. В работата си Сатирикон залагат на промяната: средновековната фантастична обстановка от първите албуми отстъпва място на опростената, чиста емоция. Тази банда стига до най-същественото, разсъблича всички двусмислени метафори и развива префинен усет към мрачни, страхотни мелодии и точни, завладяващи ритмични структури благодарение на легендарния барабанист Фрост. Кулминация на всичко това е последната им тава "Now, Diabolical".

Сега те са готови за следващата си стъпка: "The Age of Nero". Написан основно в отдалечена колибка из дебрите на норвежките гори от Сатир и неговия стар приятел Снор Рук (от Торнс, самият той легендарна фигура в историята на норвежкия екстремен метъл), албумът включва осем от най-тежките песни не само на Сатирикон, но и в цялата метъл история. Този тежък саунд не е причина за съществуването на "The Age Of Nero", тя е необходимост, продиктувана от вътрешната сила на песните. От неспирната настойчивост, която бележи 'Black Crow On A Tombstone' до епическата ярост на 'Die By My Hand' и мрачния нихилизъм на 'Den Siste' – всяко парче изисква краен музикален интензитет. И са го постигнали, благодарение на умението за създаване на песни, изпълнението им и продуцирането. Повечето части са записани в Лос Анжелис в такива известни места като as Sound City (където са записвали ударните инструментали банди като Слейър и Металика), с продуцирането на Сатир и крайната намеса на Джо Бареси (познат от работата си с Туул и Куинс Ъф Дъ Стоун Ейдж). В смелото си бягство от предишния начин на работа, китарите този път са мнага ниски, като по този начин допринасят за по-суровия саунд. Барабанистът Фрост свършва изключителна работа с поставената основа, която изглежда на моменти случайна в премерената си агресия, но дефинира пулсиращата тъмнина на албума колкото и изпълнението на китарата на самия Сатир.

И преди да си представите кадри от известната роля на Сър Питър Устинов във филма "Quo Vadis": "The Age of Nero" не представя луд император, който свири на лира на фона на горящи сгради, името на албума има далечна връзка с римската история, както и името на бандата – с римския император Петроний.

Тук няма метафора, а според думите на Сатир просто „кимване пред хедонизма на късната римска империя”, което е актулно днес с растящата безпристрастност към мрачната действителност. "Nero" е италианската дума за "черен", което е по-краткото описание за какво точно е този албум: тъмнината вътре в нас, това, което остава, след като бъдат премахнати културните условности и цивилизация от човешката природа.
Изкушаващо е определението „мислещият човек е метъл” и до известна степен то е вярно: С всеки детайл от музиката и продуцирането, детайлно планирано и изпълнено, няма никакво усещане за импровизация или случаен успех. От друга страна, не техническата част, а емоциите в албума са важни. „Най-добрите песни се появяват сами”, обяснява Сатир. В този смисъл "The Age of Nero" е природна сила, естествен превод на подсъзнателните сили и подтици в звук. Това е метъл музика в най-зряла форма – не като просто бягство или форма на ярост, но проницателно изучаване какво означава да живееш във все по-мрачното съвремие.

TRACKLIST :

01. Commando
02. The Wolfpack
03. Black Crow On A Tombstone
04. Die By My Hand
05. My Skin Is Cold (album version)
06. The Sign Of The Trident
07. Last Man Standing
08. Den Siste

LINE-UP:

Satyr - Guitar, Bass, keyboards, vocals
Frost - drums