Artist: MOBY
Album: LAST NIGHT (CD)

Year: 2008
EAN/UPS: 5099951830724
Media type: CD

След мечтателната електроника в албума от 2002 „18” и последвалите авторски изпълнения през 2005 в „Hotel”, Моби се завръща към дансинга със силната нова тава “Last Night”. Едновременно пътешествие из дълбоките корени на Моби в клубната сцена и поглед към бъдещето, в „Last Night” има рейв парчета, предизвикващи усмивка, евро диско в космическата стилистика на Джорджо Мородър, олд скуул хип-хоп и ъндърграунд и лирични ембиънт мелодии, подходящи за края на вечерта.

Обратно на по-елегичното звучене на предишните албуми „Hotel”, „18” и блокбъстъра „Play”, сега Моби иска да създаде албум, „който е по-жизнерадостен и по- искрено отражение на живота” му. Въпреки че Моби си е изградил репутация на сериозен активист поради широко изразените си вярвания и често е характеризиран от британската музикална преса като краен и набожен вегетарианец, той споделя: ”Това всъщност не съм аз. Много по-вероятно е да ме засечете някъде да пия с приятели в пет сутринта”.

„Last Night” е концептуално структурирана като онези епични излизания вечер, които започват с приготовления още от ранния следобед, ескалират в еуфория към 2 след полунощ и завършват с блажена умора рано сутринта по изгрев слънце. Моби неохотно признава, че тавата е концептуална, защото се опитва да преразкаже и събере една цяла нощ в рамките на 60-минутен албум. В случая не става въпрос за отхвърляне на глухи, неми и слепи учения или отнесени прогресив рок океани, защото концепцията не е в непременното налагане на денс музиката, а е просто опит за изследване на енергията на нощния живот.

Моби се потапя напълно в нюйоркската клубна сцена още в средата на 80-те и е напълно наясно с атмосферата й. Започва да посещава клубове като тиинейджър през 1980-та, а това време се счита за златен век на нощния живот на Ню Йорк. „След 70-те сякаш имаше отдръпване от диското и никой в останалата част на света не искаше да чуе за денс музиката, а тук тя всъщност процъфтяваше”, припомня си Моби. „Диджеите пускаха хип хоп и фристайл, и денс, и реге, и хаус, и странна електронна музика. Беше невероятно, разкрепостено време. Наистина съм много, много благодарен, че израстнах музикално именно в това време”.

„Last Night” улавя онова смътно усещане, което праща жанровия пуризъм на кино и го заменя с ликуващ еклектизъм, зареден с енергия и звук. “I Love to Move in Here” отдава почит на ранния хип хоп, все още невинен, доволен от диско бийтовете и с едно единствено намерение - вдигането на парти адреналина. Ето защо Моби се събира с една истинска олд скуул легенда - Грандмастър Каз от „Колд Кръш Брадърс”, виновник до голяма степен за първия голям хип хоп хит “Rappers’ Delight” на „Дъ Шугърхил Ганг” и прибавя рап в парче - мини скеч на нюйоркската денс сцена.

”Винаги много ме е натъжавал фактът, че рейв сцената загина заради онези дълги, по-протяжни от живота, еуфорични, основани на пиано рейв химни, които аз толкова харесвах”, споделя Моби. С напомпаните дамски вокали, слънчеви и забавни пиано акорди и забързаните брейкбийтове, “Everyday It’s 1989” и “The Stars” ни връщат към златната рейв епоха и са сякаш директно измъкнати от сетлиста на Future Shock (клубът в Ню Йорк, който се счита за дом на рейв музиката и е едно от убежищата на Моби).

На други места Моби превъзнася величествената евро диско атмосфера (мрачните синт пасажи в “I’m in Love” и откриващото парче в „Last Night” - “Oo Yeah”, което Моби описва като „нещо, което би могъл да чуеш през 1978 в култовия дизайнер Халстън преди да отидеш в Studio 54”). В “Disco Lies” не забравя да отдаде почести на нюйоркските диджеи Лари Левън и Тони Хъмфрис и на хаус сцената в началото на 90-те в Сан Франциско. И не на последно място, в “Degenerates” и “Mothers of the Night” възстановява грандиозната елегична атмосфера от „Play”.

„Last Night” е много повече от поглед назад. Това, което винаги е отличавало Моби от другите лидери на електронната музика, е неговото уважение към традиционната структура на песните. В новия албум той използва още повече конвенционалните композиционни техники плюс нови елементи. В “Hyenas” Моби работи с алжирска вокалистка в изгнание, която открива да пее Джеймс Браун в караоке бар в Ню Йорк, заобикаля я с мрачна и меланхолична, леко психаделична атмосфера, инспирирана от Серж Генсбург и Рокси Мюзик. “Alice” е второто хип хоп парче в „Last Night”, но този път Моби взема Смоуки и Си Оу Симпъл от нигерийската хип хоп банда „419 Скуод” и Аинзли, които живеят във Великобритания, за да създаде футуристичен привкус на парчето.

Последното, едноименно парче в албума е със Силвия Гордън от неоценената нюйоркска банда „Куду”. Вместо да използва повлияната от ню уейв денс музика на „Куду”, Моби поставя Гордън между задимени и тайнствени синтезатори и тъжни струни, които подчертават качествата на гласа й, който напомня за Били Холидей. Няколкото дни покрай записите на вокалите, Гордън е крайно натоварена и блажената умора се усеща в гласа й. Парчето е отражение на ранното утро след бясна купонджийска нощ и е напълно подходящо за финал на албума „Last Night”.

TRACKLIST:

01. ooh yeah
02. i love to move in here
03. zero
04. everyday it’s
05. live for tomorrow
06. alice
07. hyenas
08. i’m in love
09. disco lies
10. the stars
11. degenerates
12. sweet apocalypse
13. mothers of the night
14. last night