Artist: EYES OF EDEN
Album: FAITH (CD)

Release date: 2007
Media type: CD

Всички сме чували изтърканите истории, че името донякъде изгражда репутацията. Но във всяко едно клише има известна доза истина, а случаят, за мое най-голямо съжаление, не е изключение от правилото. Често съм виждала с очите си как след като дадено реноме се срине главоломно, нечие име остава на хоризонта като отличителен знак за тези, които са достатъчно глупави, за да се задоволят с подадения от него сигнал и да се втурнат напред като поредните заблудени овце. Казват, че името прави бизнеса... Всеки е свободен да съди сам за себе си, но има моменти, когато дори и най-заклетите песимисти трябва да замълчат. Основният заподозрян този път е Waldemar Sorychta, което наистина говори твърде много. Велик продуцент и музикант, името му се свързва с това на титани като Therion, Sentenced, Lacuna Coil, Samael, Tiamat, Moonspell… Или накратко, музикален гений, доказал неведнъж почти неограничения обсег на способностите си; творец, който повече от логично не спада към онази категория.

Тук обаче далеч не става въпрос за някоя от добре известните ни гореспоменати групи, а за негов изцяло нов проект, наречен Eyes Of Eden, чиито дебют се появи неотдавна. Албумът е издържан в добрата стара симфоник метъл традиция, което явно никак не му пречи да е доволно неконвенционален от гледна точка на това, което предлага на аудиторията. Делото на самата банда е похвално, имайки предвид метаморфозите, през които преминаха немците за двегодишния период, в който бе записана тавата – като се започне от трескавото ходене по мъките по време на търсенето на барабанист, до смяната на първоначалната певица, Sandra Schleret, която е и другата ключова фигура за групата, напуснала заради здравословни проблеми. В крайна сметка, обаче, са важни фактическите резултати... Ролята на вокалистка е поета от Franziska Huth, чийто певчески талант говори повече от утвърдително за изгряването на бъдещата й звезда. Не бива да се пренебрегва фактът, че барабаните, замислени първоначално от Tom Denier, също изменят посоката си, като отговорността пада върху плещите на Gas Lipstick от HIM. Остава единствено да се спомене и басистката Alla Fedynitch, участваща в Enemy of the Sun, Disillusion и Pain, за да бъде картината пълна. Колкото до свързващия елемент, едва ли би могъл да бъде друг, ако не самият Waldemar Sorychta, който оставя своя почерк върху целия албум с невероятите си китарни изпълнения.

Какво наистина може да се каже за музикалната магия, носеща скромното име “Faith”? Изпълнен с множество симфоничност, мелодика и хармония, с които прави впечатление още на първо слушане, албумът в никакъв случай не е твърде новаторски. Важното е, че чрез положителните си качества, които далеч не са малко, компенсира този си недостатък. В интерес на истината, пасва идеално към вече установените симфоник метъл догми, но на кого му пука, когато разполагаш с перфектно издържани вокални партии, разнообразен и професионално изпълнен инструментал, и достатъчно интригуващи текстове (до един дело на Sandra Schleret)? Какво да кажат обаче по-придирчивите фенове, чийто вкус не би могъл да се задоволи по толкова елементарен начин? Именно за тази цел бандата е смесила различни елементи, обогатявайки музиката си перманентно и по уникален начин, което проличава още от самото начало, поставено от “Winter Night”, “When Gods Fall” и “Star” - парчета, изобилстващи от мелодичност на инструменталната част и истинска революция от страна на дебютантката Franziska, притежаваща ангелски глас, който се вписва перфектно към първоначалния замисъл на Sorychta. Всъщност именно с това Waldemar е намерил златната среда – гласът на девойката звучи така, сякаш е създаден именно заради “Faith”. Намесват се и струнните изпълнения на Raimund Gitsels, звучащи изключително навременно и напълно достатъчно, за да се получи комбинацията между него и китарата на Sorychta по един наистина красив начин. Следващите песни от своя страна успокояват темпото за сметка на засилващото се китарно и басово влияние, а именно иде реч за “Pictures” и “Dancing Fire”…

Your heart is cold and though it burns
As bright as thousand suns

Парадоксалното, обаче, присъства само в границите на текстовете, написани от Sandra. Във всяко друго отношение целият албум следва като че ли строго зададена траектория, което тук в никакъв случай не може да мине за минус - дори напротив, именно заради това тавата звучи толкова цялостно и последователно. “Sleeping Minds” и “Daylight” се намесват, променяйки за пореден път баланса, вкарвайки по-разнообразна рифовка и ритъм, било то и за малко време. Тук е моментът да се отбележи, че с едно-единствено изключение, времетраенето на всички песни е доста кратко – максимум четири минути и половина. Различен и определено ключов момент е “Dancing Fire”, с почти прекъсващия на места инструментал, перманентно повтарящи се симфонични мотиви и, разбира се, променливият глас на Franziska, лавиращ изключително умело между ниските и високи тонове, които тя достига и сменя без абсолютно никакви проблеми. Финалът е предизвестен от неангажиращата, лъхаща на свежест “From Heaven Sent”, предразполагаща слушателите преди апогея на “Faith”, или по-точно гореспоменатото изключение, десетминутното вълшебство, озаглавено “Not Human Kind”. Настрана за момент неоспоримия факт, че песента е тотален музикален шедьовър; по-интересното е, че сама по себе си звучи концептуално - текстът безпроблемно и невероятно тематично се свързва с останалите, например тези на “When Gods Fall”, “Sleeping Minds”, “Daylight”. E, това може би ще си остане една от многото загадки, които поднася албума, естествено в положителен аспект.

Ето, че отново се връщам към първоначалния въпрос: “Какво наистина може да се каже за Faith”? Та дори изтърканото име звучи точно на мястото си, защото това е от дебютите, подхранващи вярата, че сред постоянно бълващата нови “звезди” музикална индустрия все още могат да се намерят истински, значими открития. И то не от тези, които феновете биха нарочили за нечии наследници или последователи, далеч не... След това, което чух, смея да твърдя, че Eyes Of Eden вече са обрисували границите на своя собствен музикален стил и звучене. Повече от ясно е, че бъдещето на музиката е в ръцете на достойните за това бреме групи. Мразя да пророкувам, но ако музикантите последват примера на Waldemar Sorychta и компания, то въпросното бъдеще ще бъде в достатъчно сигурни ръце.

Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info

TRACKLIST:

01. Winter Night
02. When Gods Fall
03. Star
04. Pictures
05. Dancing Fire
06. Sleeping Minds
07. Daylight
08. Man In The Flame
09. From Heaven Sent
10. Not Human Kind

LINE-UP:

Franziska Huth
vocals

Waldemar Sorychta
guitar

Alla Fedynitch
bass

Tom Diener
drums