Artist: DEPECHE MODE
Album: PLAYING THE ANGEL (CD IMPORT)

Release date: 2005
EAN/UPS: 0888837508421
Media type: CD

"Преди да се заемем този албум, наистина имах чувството, че не сме довършили някаква работа", споделя Дейв Гахан за 11 студиен албум на "Депеш Мод" - "Playing The Angel". И така, най-известната електронна поп група в света - доайените на мъртвото диско - се събра за пръв път след албума с два милиона продажби "Exciter" (2001 година). Заради усещането, че имат недовършена работа и още много да доказват. Както казва вокалистът: "Заедно сме направили някои наистина добри албуми, но все още не сме създали най-добрия".

Въпреки че далеч не са си губили времето през тези четири години. През 2001 г., групата направи турне с 85 невероятни концерта пред 2 милиона души. Миналата година, "Депеш Мод" издадоха колекцията "Remixes 81-04", който е с над милион продадени копия и включва нов ремикс на класическия хит на групата "Enjoy The Silence", издаден като сингъл. Дейв създаде албум с пречистващи изповеди, през 2003 г., "Paper Monsters", изключително добре приет дебют; междувременно, Мартин Гор издаде "Counterfeit 2", втората серия кавър версии от крайно преработени класики на стари и нови музикални идоли; Флеч основа звукозаписния лейбъл "Toast Hawaii". Освен това, Мартин и Флеч имат непрекъснато DJ ангажименти.

Въпреки успехите на тези разностранни солови авантюри и без да омаловажаваме факта, че имат отделни семейства, които се намират на различни места като Лондон, Калифорния и Ню Йорк, те все пак са привлечени от втория "Депеш Мод" проект за 21 век.

"Playing The Angel", изключително свеж и наситен проект, отбелязва 25та годишнина от първия иновационен и съществен запис на "Депеш Мод" (въпреки че дебютният сингъл "Dreaming Of Me" е издаден през февруари 1981 от Mute, "Депеш" започват работа върху техния прото-електро стил предишната година). През последвалия четвърт век, бандата продава над 50 милиона копия по света и има натрупани 38 зашеметяващи хит сингъла във Великобритания (29 от тях Топ 20, останалите Топ 10) и 13 Топ 10 албума (включително и 2 компилации "The Singles 81-85" и "The Singles 86-98", както и лайв албума "101" от 1989 година). С всеки следващ проект, те се усъвършенстват в музикален и лирически план и така, наред с "Ю Ту", те се доказват като една от най-успешните британски банди от пост-пънк периода.

"Депеш Мод" залагат на непрекъснатите изненадващи промени. През 1981-82, с излизането на "Speak And Spell" и "A Broken Frame", те се нареждат в челните редици на синтпоп движението. Разбиват комерсиалните възгледи и стават пионери в семплирането с "Construction Time Again" от 1983 година. Нестандартните (поне за поп сцената) "Some Great Reward" (1984) и "Black Celebration" (1985) включват както епични балади, така и агресивни индъстриъл елементи, от съкровени песнопения за влюбени до задълбочени изследвания на психосексуалната манипулация за клъбъри. Заглавието на "Music For The Masses" не е особено изобретателно, но това е първият албум на "Депеш", който влиза в Топ 40 на САЩ. По този начин, те се оказват и единствената синт банда, която успява да напълни стадионите в Америка, а името им се посочва от цяло едно поколение музиканти от Детройт и Чикаго, като вдъхновение за развитието на електронната и денс музика. Чрез "Violator" (1990), считан от мнозина за най-добрата колекция, изтъкана от дигитален екзистенциализъм и изконна депресия, "Депеш Мод" се затвърждават като най-голямата алтернативна поп група на планетата. В "Songs Of Faith And Devotion" от 1993 г. наблюдаваме промяна на посоката към конвенционалната рок инструментация. Бандата преживява и преминава през всяка рок ера на последното десетилетие и така, с родената от гръндж и брит попа мрачна и граничещата с лудостта продукция на Тим Сименън "Ultra" (1997 г.) и подценяваната тава на Марк Бел "Exciter" доказват, че нищо не би могло да спре "Депеш Мод"; дори и бурните и обстойно заснети събития от края на 90-те, когато тримата членове на бандата преживяват лични кризи и особено Дейв, който се доближава съвсем близо, в буквален и преносен смисъл, до границата на човешките възможности.

Въпреки това, вдъхновяващата муза на групата не носи признаците на наркотично разяждане. В "Playing The Angel", "Депеш" звучат като съвсем нова банда, а не като група, която пътува през третото си десетилетие. "Precious", първият сингъл от албума, е с пречистен депешарски саунд. "The Sinner In Me" перфектно балансира между органичното и синтетичното и достига кулминация (както и в повечето парчета в албума) посредством силния стакатов "шум". Гласът на Дейв в "Suffer Well" е по-силен откогато и да било. "Macrovision", изпълнен от Мартин, е слънчево и завладяващо хай-тек поп парче. "John The Revelator" е изключителен потенциален хит сингъл, един от многото в албума. "I Want It All" е една от по-бавните песни с вътрешна заплаха за завладяването на съзнанието на слушателите. "A Pain That I'm Used To" дава началния тласък на тавата, с ритмичното си звучене и яростни изблици на китарата.

Заглавието на 11 студиен албум на "Депеш" е взето, според Флеч, от текста на едно друго парче - "The Darkest Star". Записите са направени в Санта Барбара, Ню Йорк и Лондон, в студиа, близо до домовете съответно на Мартин, Дейв и Флеч. Първите сесии са през януари 2005 в Калифорния и само за 5 седмици имат вече записани 11 нови песни; както споделя Флеч: "Това е световен рекорд за "Депеш Мод". След две години като бос на звукозаписен лейбъл (Toast Hawaii) на него му е трудно завръщането в стадото: "като преминаване от диктатура към демокрация". Но допълва, че атмосферата в студиото е била предизвикателна и вълнуваща.

Вкусът на предизвикателството и изследването на непознати територии са провокирани от продуцента Бен ("Давс", "Блър") Хилиър. "За да се преоткриеш трябва да се потрудиш доста", признава Дейв, "ето защо е добре да работиш с нови хора; такива, които те тласкат напред и са с нови идеи. Мисля, че изборът ни на Бен Хилиър бе наистина добър". И тримата, с неоспоримата си перверзност, откриват с удоволствие, че Бен не е особен почитател на "Депеш". "Той не беше фен на музиката ни", отбелязва Дейв. "И това ми хареса". А Флеч добавя: "Това беше добре, защото той не беше с предубеждения към нас и това, което трябва да правим". Обективният и хладнокръвен поглед на продуцента спомага за създаването на подходяща атмосфера в студиото. "Бен е изключително спокоен човек, около него витае особена аура и това ни помагаше много", казва Мартин. "Искахме някой да ни наблюдава като главен учител, да ни контролира и насочва в правилната посока".
Всички са съгласни с това, че "Playing The Angel" е по-динамичен от "Ultra" и "Exciter", като по този начин се подчертава усещането за неотложност и жизненост. Слабостта на Бен Хилиър към аналоговите синтезатори пред дигиталните също допринася за дооформянето на звученето, така характерно за бандата и което ни връща към "Black Celebration" и "Violator". Една от характерните разлики е тази, че това е първият албум, в който има участие на Дейв като автор - три от песните ("I Want It All", "Suffer Well" and "Nothing's Impossible") са дело на вокалиста, който иска да остави свой отпечатък след окуражаващите реакции към "Paper Monsters". И все пак, той е притеснен от своя принос към Мартин: "Дали се притеснявах? Бях ужасен; това беше доста болезнено преживяване. Мисля, че и той беше нервен". Както винаги честен и прям, Дейв обяснява, че "I Want It All" е за "това да имам всичко, от което имам нужда, така че защо да не се огледам и да оценя доброто в живота си и всъщност да направя всичко, за да го разруша? Имам склонност да търся отрицателните черти в нещо, дори и когато то е добро - това може да са прекрасната ми съпруга или чудесните ми деца. И имам склонност към неща, които не са добре за мен - не е задължително това да са алкохол и наркотици, а просто идеята да имам нещо добро, което да разкъсам и да не ми остане нищо…сякаш искам да го отблъсна, защото усещам, че не го заслужавам. Сега съм в много по-добро състояние. Много по-благодарен съм за това, което имам, дори и ако това, което нямам, да е по-близо до истината".

Мартин е поел грижата за останалите девет парчета. Както обикновено, той е решителен при описаниета на тъмната страна на човешката природа. Заглавията и текстовете на песните говорят сами за себе си, с почти библейските отпратки към страданието и прегрешението, яростта и болката. Всъщност, както самият той се шегува, задната част от обикновено красиво създадени обложки на Антон Корбин може да съдържа подзаглавие: Болка и страдание в различните му разновидности. "Дейв твърди, че съм създал 25 годишна кариера от една тема. Не съм съгласен: две са!"

Запитан за по-обширните и придаващи основния облик на албума теми, Мартин се усмихва: "Всичко, което е свързано с неадекватните хора". Вече по-сериозно, той обяснява, че първият сингъл е написан за децата му, докато се развежда със съпругата си, докато "The Sinner In Me" може "да се свъре с всеки един от групата". Ще е погрешно, ако отхвърлим "Депеш Мод" като вестители на тъгата. "Не мисля, че музиката ни е прекалено мрачна. Винаги има зрънце надежда. И се надявам това да се усеща в музиката". А Дейв добавя: "Приемаме работата си сериозно, а понякога тя може да е напрегната, трудна и мрачна. Но понякога е забавно и много весело."

В "Playing The Angel" може да се проследи усещане за оптимизъм, възобновена енергия и удовлетворение от постигнатото. Това е очевидно и от искрената наслада на Дейв, Мартин и Флеч, че са се събрали като "Депеш Мод" , в навечерието на издаването на брилянтния нов албум и гигантското, разпродадено световно турне, което е доказателство за многобройните им почитатели по цял свят. "Всеки път се чувствам по този начин", казва Флеч. "Смятам, че продължаваме да създаваме добри албуми и да ги изпълняваме добре на живо. Така че е привилегия да си част от всичко това".

Дейв не спира да отправя благодарствени молитви затова, че все още има шанс да се занимава с музика. "За това, че сме постигнали толкова много тези 25 години и всичко, което сме преживели … От всички банди, тази е, на която не бих заложил, че би просъществувала! Виждам ни наред с "Ю Ту" и "Ар И Ем" - повечето от другите банди, с които започнахме, така и не оцеляха, но въпреки това не се вместваме в някаква категория и именно това е, което винаги съм приветствал - че няма друга група като "Депеш Мод". Наистина трябва да се бориш да откриеш нещо ново, и истинското предизвикателство се крие в работата. Не в това да превземаш това или онова. Трябва да си готов да разкъсаш старото, защото има толкова нови групи, които са далеч по амбициозни от теб. В средата на 90-те загубих този импулс; сега си го върнах. Имам чувството, че ми е даден втори шанс. Сега е много по-добре да си част от "Депеш Мод" отколкото преди 15 години".

TRACKLIST:

01 A Pain That I'm Used To (Gore) 4:11
02 John the Revelator (Gore) 3:42
03 Suffer Well (Eigner, Gahan, Phillpott) 3:49
04 The Sinner in Me (Gore) 4:56
05 Precious (Gore) 4:10
06 Macro (Gore) 4:03
07 I Want It All (Eigner, Gahan, Phillpott) 6:09
08 Nothing's Impossible (Eigner, Gahan, Phillpott) 4:21
09 Introspectre (Gore) 1:42
10 Damaged People (Gore) 3:29
11 Lilian (Gore) 4:49
12 The Darkest Star (Gore) 6:55

LINE-UP:

Vince Clarke
Andrew Fletcher
David Gahan
Martin L. Gore
Alan Wilder