Групата, за която четете в това ревю, би трябвало да е позната на всеки един любител на екстремния звук. Защото Те са основани през далечната 1983, Те нямат аналог в света на музиката, Те направиха така, че спецовете в журналистическото дело да обърнат погледите си към една държава, от която никой не е очаквал толкова силна сцена, каквато виждаме в днешно време. Сцена, повлияна главно от Тях. Vader са класици и моето мнение за тях е същото, каквото е мнението на хората с вкус за Вивалди или Моцарт. Полската институция заслужава страхопочитание, дори само заради убийствени песни като “Carnal”, “Cold Demons”, “The Sea Came in at Last”, “ShadowFear” и още много безпогрешни куршуми от същия калибър (не ми се изброява по-голямата част от дискографията им).
Тригодишна пауза и Vader отново са пред нас, гордо представайки ни новата си, девета студийна творба. “Necropolis” е едно от заглавията, на които възлагах най-големи надежди. Ето защо след няколко обстойни преслушвания не можех да се отърва от чувството, че нещо в албума не е наред. Като се замисля, не би трябвало да е така, защото това си е запис, достоен да носи името на великите си създатели. Като изключим двете разхвърляни интрота - “The Seal” и “Summoning the Future”, които са съответно на пета и осма позиция в траклиста и са абсолютно ненужни, останалите девет композиции са с типична Vader-ска структура. Олдскуул дет, примесен с малко траш, с ясно разпознаваемия почерк на групата. Темпото не пада под средното, парчетата са кратки, стегнати и ударни. На лице са рифовете - моторни резачки, жилещите сола и помитащото гласище на Peter Wiwczarek. В “Necropolis” я няма онази епичност на “Impressions in Blood” и “The Beast”, но за сметка на това “Rise of The Undead”, “Never Say my Name”, “Anger”, “We are the Horde” са инжектирани с канска доза брутализъм. Много хора са недоволни, че Vader са започнали да се повтарят, но би трябвало да го казват в добрия смисъл, защото те просто не изневеряват на звученето си. Аз лично предпочитам за тази банда точно това, тъй като винаги има опасност да загубиш себе си в експерименти, както се случи с немалко екстремни състави.
“Necropolis” е страхотен албум - чист Vader. Не е съвършен и отстъпва на новите тави на Behemoth, God Dethroned и Vomitory, но в никакъв случай не бива да бъде охулен. Не всеки диск е шедьовър, но ние и не искаме това. Трябва ни нещо яко и полската машина задоволи отново тази нужда.
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
VADER
"NECROPOLIS" - 2009
Label:
Nuclear Blast
Track List:
01. Devilizer
02. Rise Of The Undead
03. Never Say My Name
04. Blast
05. The Seal
06. Dark Heart
07. Impure
08. Summoning The Future
09. Anger
10. We Are Horde
11. When The Sun Drowns In Dark
12. Black Metal (Bonus track)
13. Fight Fire With Fire (Bonus track)
Line-up:
Peter – Vocals / Guitars
Vogg – Guitars
Reyash – Bass
Paul - Drums
Discography:
1993 The Ultimate Incantation CD
1993 The Darkest Age (Live) CD
1995 De Profundis CD
1996 Future of the past CD
1997 Reborn in chaos CD
1997 Black to the Blind CD
1998 Live in Japan CD
2000 Litany CD
2001 Reign forever world CD
2002 Revelations CD
2004 The Beast CD
2006 Impressions in blood CD
2008 XXV CD
2009 Necropolis CD