IMMOLATION
"MAJESTY AND DECAY"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 7
Новият Имолейшън: Забранено за хора с нестабилна нервна система!...
В повечето случаи животът в някой мегаполис отключва неподозирани умствени отклонения от редовата човешка линия на съществуване и поведение. Едно силно и ударно доказателство за това е почернената дисхармонична дет метъл банда Имолейшън, родител на качествените дет метъл злини “Here In After” (1996), “Failures for Gods” (1999), “Close To A World Below” (2000). Създадена в Ню Йорк през 1988 година, тази банда все още продължава да върви по своя трънлив път развивайки и утвърждавайки специфичния си стил от дисонантни хармонии, дуелиращи китари, усложнени ритми и полуразбираеми гърлени вокали, декламиращи гръмко антирелигиозни текстове като например "Burn with Jesus".
Новата творба на ветераните “Majesty and Decay” е много далеч (като технически параметри) от култовия дебют на квартета "Dawn of Possession" (1991), но пък е достатъчно силна и агресивна, бърза и интензивна, мрачна и потискаща за своето (и наше) време - все задължителни качества с които ню йорските мъжаги се доказаха и оцеляха през годините и се различават от своите съседи по стил и гражданство като Съфъкейшън и Кенибъл Корпс.
Четиримата творци: Рос Долън (вокали, бас китара), барабаниста Стив Шалати и дуото китаристи Робърт Виня / Бил Тейлър за пореден път показват несъмнените си музикантски възможности и за пореден път извънканонично издевателстват над останалия свят с технически изжулен дет метъл.
"Majesty And Decay" активно и дейно продължава линията от предната им студийна работа "Shadows In The Light" (2007) с безспирно ъ-ъъ... изнасилване на сетивата от мрачната, изродена в тъмните мозъчни дебри атмосфера на спираловидно-завъртян дет метъл. Той е съставен от запазените марки на Имолейшън: Сложна и разчленена рифовка, полудяла китарна оркестрация, масивна басова работа, поносими гърлени вокали и директно влизаща, солидна звукова стена. И всичко това грижливо подбрано в стегната, величава и стабилна цялостна продукция.
Албумът започва с интро, идващо сякаш от далечни и мрачни подземия, което е последвано незабавно от "The Purge" - веднага начеващ постъпателно-възвратен дет метъл - апокалипсис, подкрепен от пилещи китарни атаки и здраво настъпващи масивни звукови подкрепи. В средната му част, кратък лиричен пейзаж набързо омилостивява грешната душица и отново я подемат адските напъни на четиримата рогоносци (в добрия смисъл на думата - не онзи, другия...).
Втората гневна ода в диска "A Token Of Malice" е степенувана на втора степен (спрямо предния си събрат) относно звуковата жестокост и енергичния пренос на база данни, има и временна смяна на темпото в по-бавно, която усмирява за кратко помислите за бягство от албума... Но-о такова малодушие може да бъде извършено заради "помощта" на завършващото песента соло. Композицията, носеща гордото име на албума - "Majesty And Decay" - парадира с известна величествена жилка, двукасовата трепанация върши основната работа тук, но и насечките, и благото разгъване на соло китарата у средата са изпипани. След това имаме на ход интересно осъществено усложняване, но тази, да кажем, прогресивност води към едно двоумение, защото всичко се повтаря и потретя без значимо развитие.
Явен намек за старите злини и дела на щатските пичаги е "Divine Code" с леко разложеното навлизане и после с активното си центриране върху здравината на централната нервна система, който издържи - издържи... Обаче оцелелите ще се кефят неимоверно благо на зловещо отпечатващите се китарни сола и периодично подновяващите се нападения на квартета. Това парче завладява неимоверно силно. По-укротената форма на последвалата композиция "In Human Form" сякаш продължава предното (въз)действие, като в разложеното му туловище изникват малки екземи в които се вихрят адските дейности на квартета. Следващата "A Glorious Epoch" бухва с по-величествен mfonfo и е обзаведено с чудесни въртеливи моменти. Тя много радва и заради отвличащата вниманието меланхолична разходка и последвалата стоварваща се бавнодействаща преса.
Второто интро в средата на албума леко озадачава, може би трябва да се разглежда като сигнал за... Атака! "A Thunderous Consequence" е сякаш още по-ярък и сблъскащ сетивата парчак от предходните си събратя и сестри, със стаена и сподавена енергийност, все едно бандата ню йоркчани ни напръсква със своята злост и бързина на почти пълна мощност. Сред силните му качества са неравноделното ритмиране и последващото смазващо набиване на слушателското "канче" с безмилостни обемни вълни.
Най-дългата композиция в албума"The Rapture of Ghosts" лъска с показване на инструменталните умения и едно видимо укротено навлизане в материята, в развитието й има отново завъртяна и мачкаща сетивата усложненост. Заради това нервната система трябва да е "на шест", защото не всеки може да издържи периодично настъпващите и насложените една връз друга мизантропични тупалки. Най-екстремната и показваща ярост работа е "Power And Shame", чийто скромен и укротен метъл пасаж също дейно смила нервите. За финал е избрано въздействието на "The Comfort of Cowards" - с разкривени и надлъгващи се китарни стенания, които предразполагат към месомелачно страдание под стегнатата ударна подредба и неукротената музикална фантазия.
М-да, повече от ясно е че "Majesty And Decay" - осмата дългосвиреща, адска тресня на Имолейшън прелива от чудесни контролирани атаки и последващ опустошителен хаос. Тя доказва, че все още хората около фронтмана Рос Долън са едни от основните движещи сили в екстремната дет метъл - сцена, които продължават да действат по наложените си предходни стандартни творби и подобрено усъвършенстват специфичния си стил, начин на работа и звук.
“Majesty and Decay” е албум - всичко най-... за Имолейшън: Най-силен, най-добре продуциран, най-съкрушителен! Наистина, този диск не донася нещо съвсем ново и квалитетно към стила на самата група и цялостната дет метъл - сцена, обаче е много добре осъществен, изпипан и тежко нанесен. Тъй че при евентуално изслушване със затворени очи създава саундтраково впечатление за току-що изгледан извратено-ужасяващ трилър. С други думи, налице е солиден, динамичен, смазващ дет метъл шедьовър.
IMMOLATION
"MAJESTY AND DECAY" - 2010
Label:
Nuclear Blast
Track List:
"Intro " – 1:19
"The Purge" – 3:18
"A Token of Malice" – 2:41
"Majesty and Decay" – 4:29
"Divine Code" – 4:04
"In Human Form" – 4:00
"A Glorious Epoch" – 4:37
"Interlude" – 2:04
"A Thunderous Consequence" – 3:58
"The Rapture of Ghosts" – 5:19
"Power and Shame" – 3:44
"The Comfort of Cowards" – 5:52
Line-up:
Ross Dolan - Bass, Vocals
Bill Taylor - Guitar (ex-Angelcorpse)
Robert Vigna - Guitar
Steve Shalaty - Drums (Odious Sanction, ex-Gutted)
Discography:
Dawn of Possession (1991)
Stepping on Angels... Before Dawn (1995)
Here in After (1996)
Failures for Gods (1999)
Close to a World Below (2000)
Unholy Cult (2002)
Bringing Down the World (DVD, 2004)
Harnessing Ruin (2005)
Hope and Horror (EP + DVD, 2007)
Shadows in the Light (2007)
Majesty and Decay (2010)