AMORPHIS
"SILENT WATERS"
Автор: Scion Of Storm
Оценка: 10
Земите на Калева ни очакват, приятели, скрити някъде там, из непроницаемите мъгли на митовете...
Amorphis. Име, което със сигурност е познато на огромна част от вас. Amorphis - тези, които експериментираха ли, експериментираха, осъществявайки без проблеми скок от по-агресивно звучене в ранния период на групата към по-рокаджийско и мелодично такова. И не на последно място – тези, които пак смайват с виртуозността си, свежите си идеи, изключително творческия си и музикантски поглед към нещата. С всичко, в интерес на истината!
“Silent Waters” сякаш продължава загатнатата в “Eclipse” бъдеща насока на финландците, а вокалистът Tomi Joutsen доказва отново, че е напълно подходящ и съвсем на място в групата, редувайки меланхолични и мелодични вокали с доста по-агресивни и грухтящи такива, и то без да има особени проблеми с това. Известният финландски епос – “Калевала” – бива намесен за пореден път в творба на шесторката, като “Silent Waters” усилено циркулира около отделни части от вълшебната творба на Elias Lonnrot.
Всяка песен в този албум сама по себе си е уникална, изпълнена с емоции и преживявания, които рядко могат да бъдат наблюдавани в такова количество където и да е другаде. “Silent Waters” е едно кълбо от чувства, което се разплита с всяка изминала песен, но никога не свършва и поднася още и още на слушателя. С всяка нота, всеки риф, всяка извивка на гласа на Tomi, буквално предстои да бъдете заляти от силните меланхолия и тъга, които струят от албума. От “Weaving the Incantation”, даваща летящ старт на албума с агресивни партии, до “Black River”, геният на Amorphis не спира да блести и всяка нова песен представя различен негов аспект. В “Weaving the Incantation” биват умело смесени и тежките, и по-мелодичните партии на Tomi с прекрасен хор в припевите - нещо, което със сигурност не може да се срещне в много групи. “Silent Waters” е нещо неописуемо. Първите нотки на клавирите загатват за всепоглъщащата скръб, която ще се носи на талази от песента, но слушателят дори не знае какво го очаква. Припевът донякъде разбива тази атмосфера и Tomi, вживял се изключително сполучливо в ролята на лирическия си герой, се обръща към боговете с патос:
God of fire bring your light
Forger of sun help me now
Guardian of the shore will sleep in your warmth
Lull the folk of cold water
Banish the serpents of the dark
To the river let me go and fetch my son away!
“I of Crimson Blood” е моят личен фаворит в този албум и ме грабна още от първото слушане. Неизменните клавири нежно подемат отново скръбна мелодия и създават напрежение, което бива освободено, когато се намесват и китарите, които в случая едва ли не “вият”, доизграждайки специфичната атмосфера на песента. “I am forlorn/I am to rise/ I am to rise!”, не спира да зове Tomi, но не мисля, че множеството повторения на тези две фрази биха станали досадни на слушателя. Някаква обреченост тегне над това парче, засилваща се от първата секунда, за да достигне кулминацията си към средата на четвъртата минута, когато отчаяните вокални партии на Tomi се сливат с плачещите китари. “Her Alone” е прекрасна и нежна балада, сякаш обръщение към незнайна красавица, което е направено по изключително творчески начин. Припевът на песента е нещо наистина красиво и прочувствено; нещо, което още повече ме убеждава, че това ще е един от Албумите на годината, и че “Silent Waters” с лекота би нахлул в годишния топ 10 на който и да е почитател на по-тежката музика. Следващата композиция е озаглавена “Enigma” и е може би втората ми любима след гореспоменатата “I of Crimson Blood”. Уникална акустична песен с наистина красиви хорове. Сякаш мога с часове да седя и да слушам парчето, припева за “този, що говори с гатанки”, леките акустични партии и да се наслаждавам на мелодичността на “Enigma”. Песента сама по себе си е нещо доста по-различно от останалите в албума, и действа доста освежително със своята разграниченост. Епични рифове ни посрещат в “The White Swan”, заедно с неизменните тъжни вокали на Tomi. Това скоро се променя и фронтменът показва и другата, по-тъмна страна на гласовите си възможности. Мелодичните партии се смесват с агресивни такива, като формират своеобразен контраст (не знам защо, но направих връзка с контраста между белия лебед и тъмните, черни води) и създават една приказка, точно приказка за белия лебед. “Black River” са решили финландците да е името на закриващата песен. “Still searching for my way…” подхваща историята на лирическия си герой Tomi, обграден от скръбна мелодия. Тъжна е тематиката на песента, тъжна е и цялата тематика на албума, тъга струи и от последните му мигове. “Black River” сякаш събира цялата меланхолия на записа в себе си и я увеличава с още една степен, нещо умопомрачително. Още съвсем малко и приказката, повела ни в страна на древни богове и врагове, на скръб и всякакви познати ни и непознати чувства, свършва. “Калевала” затваря вратите си за слушателите до следващия път, когато Amorphis сигурно ще поднесат още мистични истории от епоса на народа си.
Както посочих по-горе, този албум без проблеми ще се окаже в Топ 10 не само за мен, но и за повечето фенове на метъла, а защо не и на рока. След успешния “Eclipse” Amorphis показват, че имат още идеи, които могат да осъществят по-най добрия начин и ни поднасят творба, ако не по-добра от предходната им, то поне равностойна в гениалността си. Нечулите албума задължително да го направят, защото изпускат нещо наистина грандиозно. Всъщност, просто изпускат Amorphis. Име, което вече само говори за себе си.
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
AMORPHIS
"SILENT WATERS" - 2007
Label:
Nuclear Blast
Track List:
01. Weaving the Incantation
02. A Servant
03. Silent Waters
04. Towards and Against
05. I of Crimson Blood
06. Her Alone
07. Enigma
08. Shaman
09. The White Swan
10. Black River
Line-up:
Tomi Joutsen - Vocals
Tomi Koivusaari - Guitar
Esa Holopainen - Guitar
Niclas Etelavuori - Bass
Santeri Kallio - Keyboards
Jan Rechberger - Drums
Discography:
The Karelian Isthmus - 1992
Privilege of Evil EP - 1993
Tales From the Thousand Lakes - 1994
Black Winter Day EP - 1995
Elegy - 1996
My Kantele EP - 1997
Tuonela - 1999
Story: 10th Anniversary - 2000
Am Universum - 2001
Far from the Sun - 2003
Chapters (Best of/Compilation) - 2003
Eclipse - 2006
Silent Waters - 2007