SYMPHONY X
"PARADISE LOST"
Автор: Warrior Of Ice
Оценка: 10
Symphony X открай време са една от малкото групи, съумяващи да звучат по абсолютно неповторим и моментално разпознаваем начин. Независимо дали слушателят ги възприема като напредничави гении, разчупващи стереотипите на един все по-скучен стил, или просто като поредните самоцелно виртуозничещи музиканти, решили да се доказват пред света, той без капка съмнение знае точно коя банда слуша. Докато стотици се надпреварваха в имитирането и дори в безочливото копиране на стари или по-нови величия, момчетата от Ню Джърси винаги са били единствено и само себе си, а това е може би най-важното условие за постигане на нещо значимо в изкуството. Чужди на типичната прогресарска претенциозност, те не се поколебаха да следват своето виждане, създавайки съсредоточена музика, в която металното начало е с доминираща роля. Макар с новия си студиен опус да не предлагат нищо качествено ново в стилово отношение, и този път не се повтарят - “Paradise Lost” е завладяващо атмосферична тава, пълна с оригинални инвенции.
Изненадани ще бъдат всички, които са очаквали Symphony X да се барикадират в удобната стилова ниша, която с годините издълбаха в пластичната тъкан на прог метъла. Безспорният шедьовър на групата - “The Odyssey”, беше изпипан и рядко мощен за прогресив албум, но и сравнително директен, праволинеен. Изненадващо, “Paradise Lost” съвсем не звучи като негов пряк наследник. Многопластов и сложен както откъм композиция, така и като изпълнение и дори внушение, той ознаменува нещо, на което петимата отдавна не се бяха осмелявали, а именно – да изковат максимално изискваща творба, за асимилирането на която са нужни пълно внимание и отдаденост. Сблъсъкът на диаметрално противоположни емоции държи слушателя в постоянно напрежение и в очакване на поредната музикална засада, в повечето случаи заложена на най-причудливо място. Албумът е подчертано музикантски, но в него няма и следа от показна музикантщина. Напротив, колкото и изобилни да са техничните солови партии, всяка от тях е изцяло подчинена на композиционната идея и само обогатява съответната песен. Забелязват се любопитни препратки към старите образцови записи, особено към интелигентните конструкции на “The Divine Wings of Tragedy”, но и пауър елементите са запазени. Неизменната интензивност, която от години обуславя звученето на бандата, отново е налице и намира израз в познатата ни легато рифовка на Michael Romeo и идейните партии на барабаниста Jason Rullo, допълвани от осезаемото присъствие на бас корифея Mike LePond. Маестро Michael Pinnella се отчита с поредната доза синтезаторни вълшебства, а сър Russell Allen – един уникален по тембър и крайно разнообразен вокалист - звучи по-агресивно и надъхано от всякога, като прави може би най-силното представяне в кариерата си.
Великолепното оркестрално въведение “Oculus ex Inferni” се явява свързващо звено между “The Odyssey” и новия запис, като прехвърля утвърдената симфоничност в новооткритото злокобно и същевременно твърде разнородно звучене. “Set the World on Fire” е идеалната откриваща бичкия – стегната, целенасочена и ударна, въплътила всичкия устрем и мощ на Symphony X. “Domination” започва по подобен начин, но смените на ритъма и по-разгърнатият инструментал й придават автентичен прогресив привкус. В “The Serpent’s Kiss” темпото се успокоява, което позволява детайлност на изложението и разкрива пространство за един по-различен тип експресия – равномерен, но и неизменно настъпателен. Едноименната композиция се отличава с характерната за Symphony X епична лиричност, най-ярък пример за която е “Accolade II” от предходния опус. Непринудената й простота и искрена емоционалност я правят изключително завладяваща песен. “Eve of Seduction” е сред безспорните гвоздеи на албума, като великолепието й почива на съчетание между внимателно разработени строфи и забележителен припев. Началото на “The Walls of Babylon” е поставено с едва загатнат ориенталски мотив, който отстъпва място на майсторско инструментално заиграване, допълвано от уместни хорови включвания. Въпросната триминутна увертюра не след дълго прераства в еталонно прог метъл показно, ръководено от вещия Michael Romeo. В “Seven” преобладават познатите неокласически елементи, с които бандата се прочу навремето. Поредица от скоростни китарни еквилибристики се слива с изящна клавирна подплата в звукова феерия, каквато само тандемът Romeo/Pinnella е в състояние да изобрети. “The Sacrifice” е едно ново бижу, издържано в духа на типична Symphony X балада - силна и вълнуваща, но в никакъв случай лигава. Тук Russell дава пълна свобода на своите техника и изразителност, в рязък контрапункт с досегашния си преднамерено демоничен изказ. “Revelation” поставя достоен финал със своето респектиращо изобилие от теми, а квинтетът свири като за последно, сякаш наистина споходен от обсебващо откровение.
“Paradise Lost” е поредният феноменален албум на една банда, която категорично отказва да стои на едно място. Едва ли би бил най-подходящото запознаване със Symphony X за тези, които за пръв път се сблъскват с американците, но феновете няма как да не бъдат впечатлени.
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
SYMPHONY X
"PARADISE LOST" - 2007
Label:
Inside Out
Track List:
01. Oculus ex Inferni
02. Set the World on Fire (The Lie of Lies)
03. Domination
04. The Serpent’s Kiss
05. Paradise Lost
06. Eve of Seduction
07. The Walls of Babylon
08. Seven
09. The Sacrifice
10. Revelation (Divus Pennae ex Tragoedia)
Line-up:
Russell Allen - Vocals
Michael Romeo - Guitars
Michael Pinnella - Keyboards
Mike LePond - Bass
Jason Rullo – Drums
Discography:
Symphony X - 1994
The Damnation Game - 1995
The Divine Wings of Tragedy - 1997
Twilight in Olympus - 1998
Prelude to the Millennium (Best of/Compilation) - 1998
V: The New Mythology Suite - 2000
Live on the Edge of Forever (Live album) - 2001
The Odyssey - 2002
Rarities And Demos (Best of/Compilation) - 2005
Paradise Lost - 2007