DIMMU BORGIR
"In Sorte Diaboli"
Автор: Warrior Of Ice
Оценка: 10
След апокалипсисът, сполетял човечеството преди няколко години под кодовото наименование “Death Cult Armageddon”, малцината оцелели се изпокриха сред руините на пост-ядрената действителност с жалката надежда да съхранят това, което бе останало от примитивната им цивилизация. Напразно. Апостолите на разрухата се завръщат, за да довършат започнатото и да претворят света по свой образ и подобие в един нов строй, подчинен на тоталното безбожие... Лирическите бълнувания настрана, има банди, за които човек знае, че няма как да го разочароват. Благодарение на непокорния си новаторски дух и музикантските си умения, шестимата обитатели на Мрачния замък открай време съумяват да са с крачка пред останалите в стила, който обособиха едва ли не сами. Още от “Spiritual Black Dimensions” насам Dimmu Borgir правят доста по-интелигентна, задълбочена и разнообразна музика от болшинството свои връстници, докато редица банди или затъват в блатото на плагиатство, или се превръщат в автопародии в стремежа си да бъдат колкото е възможно по-trve и kvlt. Наистина, Shagrath и компания не са за тези, които възприемат за квинтесенция на блек метъла съчетанието между нечленоразделен шум като от дълбините на преизподнята и дебилно поведение, намиращо израз в палежи, убийства и прочие. И това не е критика към олдскуул групите, сред които има немалко гениални образци, а по-скоро към някои фенове, поставящи си сами измислени и ненужни ограничения. С надменната увереност на законодатели Dimmu Borgir удрят поредна плесница на всички, обвиняващи ги в продажност и безидейност. В музикален и най-вече в текстови аспект групата все още се придържа към сърцевината на блека, но не се страхува да развива звученето си посредством нови влияния и изразни средства. В основата на композициите отново стоят характерните китарни изстъпления на Galder и Silenoz – технични, рифови, изчистени. Липсата на Пражката филхармония, която доминираше голяма част от предходния запис, тук почти не се чувства. Оркестрациите, този път изпълнени изцяло от Mustis на клавир, блестят с впечатляваща плътност и убедителност, макар да им е отредена по-скромна роля в композиционен план. За това, което чудовището Hellhammer върши зад барабаните, всякакви определения биха звучали кухо, така че ще ги спестя. Достатъчно е да отбележа, че представянето му по нищо не отстъпва на зверствата, с които се разписа Nick Barker в двата предишни опуса. Суперлативи могат да се изреждат щедро, и то напълно заслужено, но нека преминем към същината...
“The Serpentine Offering” е за “In Sorte Diaboli” това, което беше “Progenies of the Great Apocalypse” за “Death Cult Armageddon” - чукът, стоварващ върху беззащитния слушател, за да опустоши възприятията му с бруталната непреклонност на термоядрен взрив. Мрачното оркестрално въведение съвсем очаквано се изражда в епична симфо-блек вакханалия, която предлага вече утвърдения контрапункт между демоничните изблици на Shagrath и обсебващите чисти напеви на ICS Vortex. Всъщност имаме може би най-вокално ориентирания запис в историята на Dimmu Borgir, в който Shagrath не пропуска за пореден път да докаже смазващото си превъзходство над легионите, крещящи в стила. Опитите за поне частично свестяване от началния щурм са задушени още в зародиш от “The Chosen Legacy” – една по-разчупена, но не по-малко ударна композиция. Тук вече става ясно към какво се е стремил секстетът – да изкове мощна, агресивна и целенасочена творба, в която всеки един момент да е запомнящ се и зареден с внушение. Silenoz издига нова, концептуална апологетика на сатанизма, която проповядва възгледите му чрез преживяванията на фиктивния персонаж. Лутането из средновековната тъма продължава с “The Conspiracy Unfolds”, в чийто китарен изказ се откриват откъслечни влияния от класиците Satyricon. Относително кратката “The Sacrilegious Scorn” ни посреща с унищожителна двойнокасова батарея, последвана от второ и твърде уместно включване на Vortex, а сливането на изящни партии на пиано и стакато рифовка създава усещане за обем и вътрешно разнообразие. “The Fallen Arises” представлява атмосферична оркестрална интерлюдия, условно разделяща албума на две части: първа, описваща периода на отърсване от религиозните заблуди и катарзиса на героя и втора, посветена на неговото израстване и сливането му с мрака. Измамното спокойствие не след дълго бива разкъсано от адска дисторшън атака, отбелязваща началото на “The Sinister Awakening”. Шестструнните еретици подемат могъщ риф, който бързо прераства в поредната прокобна оратория, украсена от неизменните симфонични орнаменти. Едва ли не демонстративно комплексната “The Fundamental Alienation” изненадва със своите смени на ритъма и многопластова структура, без това да отнема от суровата сила на песента. Клавирното оформление на “The Invaluable Darkness” ни препраща към ерата на “Enthrone Darkness Triumphant” с привидната си простота, но няколкото китарни засади правят парчето порядъчно непредсказуемо. “The Foreshadowing Furnace” с отмерена, методична настъпателност забива последен ръждив гвоздей в плътта на лъжеспасителя, а отсечените удари продължават да кънтят в съзнанието дълго след като слушателят намери спасение в благословената прегръдка на тишината.
Новото зловещо откровение на Dimmu Borgir до голяма степен успява да синтезира всичко смислено и ценно не само в досегашното творчество на бандата, но и в нюскуул блек сцената като цяло. Почитателите нямат от какво да се оплачат, а “истинските” блекари получават своя шанс да позлобеят на празен оборот. Не че норвежците се интересуват особено от мнението на едните или другите – те продължават да крачат гордо по пътя на бъдещи легенди.
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
DIMMU BORGIR
"In Sorte Diaboli" - 2007
Label:
Nuclear Blast
Track List:
01. The Serpentine Offering
02. The Chosen Legacy
03. The Conspiracy Unfolds
04. The Ancestral Fever (European Bonus Track)
05. The Sacrilegious Scorn
06. The Fallen Arises
07. The Sinister Awakening
08. The Fundamental Alienation
09. The Invaluable Darkness
10. The Foreshadowing Furnace
For All Tid - 1995
Stormblast - 1996
Devil's Path EP - 1996
Enthrone Darkness Triumphant - 1997
Godless Savage Garden EP - 1998
Spiritual Black Dimensions - 1999
Puritanical Euphoric Misanthropia - 2001
World Misanthropy EP - 2002
Death Cult Armageddon - 2003
Stormblеst MMV - 2005
In Sorte Diaboli - 2007