Винаги е трудно да пишеш ревю за любима група. Някак е невъзможно да бъде намерен балансът между обективността и личното пристрастие. Въпреки това смятам, че винаги е полезно да се обърне внимание на една добре аргументирана гледна точка, пък била тя и субективна и подвластна на фенщината, както е с това мое ревю.
След този кратък увод, да пристъпя към същината, а тя е именно новият албум на щатските метъл ветерани W.A.S.P. Лидерът на групата Blackie Lawless е доказал в продължение на вече 18 години, че той е W.A.S.P. и многобройните промени в състава не намират отражение върху качеството на музиката, сътворена от него. След като през 2004-та Blackie концентрира голяма част от творческия си потенциал върху двете части на рок операта “The Neon God”, сега очаквах новия “Dominator” с известна доза притеснение дали човекът-група е намерил още веднъж достатъчно вдъхновение, за да зарадва многобройните си фенове. Интересна е гледната точка дискографията на W.A.S.P. да се разделя на два лирически периода – “шок рок” (дебюта, “The Last Command”, “Inside The Electric Circus”, “Kill Fuck Die”, “Helldorado”) и така наречения “сериозен” период (“The Headless Children”, “The Crimson Idol”, “Dying For The World” и т.н.). Може би причината “Dominator” да е толкова силен албум е прекрасният начин, по който Blackie е съумял да съчетае най-доброто от тези два творчески подхода – както композиционно, така и в текстови план. Песни като “Mercy” (която W.A.S.P. изсвириха на живо единствено за българските си фенове на предишното турне), “Long, Long Way To Go”, “Teacher” и “Deal With The Devil” напомнят с настроението си на легендарния едноименен дебют, а другото, по-сериозно и меланхолично лице на албума е представено от емоционалната и изпълнена с много трагизъм балада “Heaven’s Hung In Black”, “Take Me Up” – композиция, носеща в себе си невероятен заряд и експлозивна сила и “The Burning Man” – още един гениален изблик на Blackie Lawless. Трябва да се отбележи невероятното изпълнение зад барабаните на Mike Dupke, който ме кара да не страдам толкова от напускането на Stet Howland и, разбира се, страхотната китарна работа на Doug Blair, чиито рифове и сола намират точния баланс между импровизацията и професионалния перфекционизъм. Неслучайно Doug Blair е китаристът, който е на турне с W.A.S.P. след безсмъртния шедьовър “The Crimson Idol”.
И така – Blackie Lawless отново успя да ме накара да почувствам нещо много лично и трудно за описване с “Dominator”. Музиката, която прави този човек, е нещо наистина специално като емоция за всеки, приел W.A.S.P. и идеологията на W.A.S.P. за част от своя вътрешен мироглед. Просто си пуснете “Dominator”, затворете очи и почувствайте магията. Сега разбирате, нали?
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
W.A.S.P.
"DOMINATOR" - 2007
Label:
Demolition Records
Track List:
1. Mercy
2. Long, Long Way to Go
3. Take Me Up
4. The Burning Man
5. Heaven's Hung in Black
6. Heaven's Blessed
7. Teacher
8. Heaven’s Hung in Black (Reprise)
9. Deal With the Devil
WASP - 1984
The Last Command - 1985
Inside the Electric Circus - 1986
Live... In the Raw (Live album) - 1987
The Headless Children - 1989
The Crimson Idol - 1992
First Blood, Last Cuts (Best of/Compilation) - 1993
Still Not Black Enough - 1995
Kill, Fuck, Die - 1997
Double Live Assassins (Live album) - 1998
Helldorado - 1999
The Sting (Live album) - 2000
Unholy Terror - 2001
Dying for the World - 2002
The Neon God: Part One - The Rise - 2004
The Neon God: Part Two - The Demise - 2004
Dominator - 2007