Мрачни времена и неясно бъдеще надвиснаха над главите на Masterplan след издаването на втората им дългосвиреща творба “Aeronautics” преди две години. Немската петица трябваше да се раздели с две трети от козовете си след напускането на Jorn Lande и Uli Kusch, а останалата една трета – китаристът Roland Grapow – се изправи пред почти непосилната задача да намери достойни заместници на две фигури, играещи безценна роля в изграждането на облика на групата. Точно затова и всички очаквахме да видим в наследника на “Aeronautics” предсмъртните гърчове на Masterplan. Но колкото и усилено да се взираме в “MK II” за следи на слабост, такива няма да забележим. Немският дрийм-тийм е попълнен сполучливо от други две големи имена в пауъра и хевито – зад барабаните е застанал машината Mike Terrana, а микрофонът, държан допреди време от Jorn, е връчен на напусналия американските хеви класици Riot след дванадесетгодишна вярна служба Mike DiMeo. Паралелите между него и предшественика му в Masterplan са неизбежни, не само защото като новодошъл в бандата му се налага да запълва обувките на символ като Jorn Lande, а и защото точно той беше очакваната слаба брънка във веригата, от която да започне пропукването в новия албум. Такова нещо обаче изобщо не се забелязва – Mike се раздава напълно и умело се вписва в звученето на групата, за което безспорно допринася и голямата гласова прилика с Jorn. Самият албум е крачка встрани от зеещия трап, разтворил се пред Masterplan след “Aeronautics” – бавното отдалечаване от корените на метъла и потъване в дебрите на мелодичния рок. В този ред на мисли, отсъствието на Jorn е съвсем отчетливо, но е повод само за радост – групата отново звучи сериозно и стилно, съчетавайки успешно белезите на двата предишни албума. Да, влиянията на Jorn все още се усещат тук и там, но този път композициите са по-плътни, съсредоточени и динамични. Не е направен и опит за отдалечаване от жизнерадостното и позитивно настроение, но тук отново се показва дебелата жилка от пауър метъл умение, която отсъстваше в “Aeronautics”. Съвсем логичен изглежда изборът на заглавието “MK II” – това е едно ново начало за групата, не само заради прекрояването из основи на състава, но и в чисто музикален план. Дори откриващото интро, кръстено лаконично “Phoenix Rising”, ни повежда в тази посока на размисъл.
Първият сериозен изстрел е даден с “Warrior’s Cry”, която задушава още в зародиш всички притеснения за бъдещото развитие на албума – от впечатляващия припев до китарната стакато надпревара в средната част, тази песен изписва с главни букви думите “немски пауър метъл”! Още със следващото “Lost and Gone” групата показва желанието си за контраст между отделните композиции, залагайки на насечен ритъм в средно темпо и пасващ си идеално с всичко това масивен риф. С “Keeps Me Burning” се затвърждава съвсем моделът на композиране за новия албум – песните този път стоят отделно, сами за себе си, а не изграждат хомогенно цяло, както в “Aeronautics”. Което само по себе си е точно това, от което Masterplan се нуждаят – един албум, изпълнен с много неангажиращи хитове, развиващи се по подходящия модел за всеки от тях, достатъчно различни по оформление и акценти. Поглед назад във времето до гениалния дебют хвърля “Take Me Over”, припомнящ ни откъде тръгнаха Masterplan – стабилна, тежка и ритмична пауър група. Пълната противоположност откриваме в “I'm Gonna Win”, която се развива подобно на радио хит, твърде тенденциозно съчетаващ много от захаросаните похвати на Jorn. Предвидено е и парче за феновете на новите Helloween в лицето на “Watching The World”, или поне такъв явно е бил първоначалният замисъл за песента, преди да бъде разводнена от по-скоро лигави мелодии и вокални линии. Слава Богу, момчетата се окопитват бързо и се взимат в ръце, като до края на албума бавно и методично отстраняват всички остатъци от периода с Jorn. “Call The Gypsy” звучи по-различно от всичко, правено от Masterplan досега, а скритият коз на песента е в прекрасния, напрегнат припев. Не може да се спори, че завършекът на “MK II” е всъщност неговата най-голяма сила. “Masterplan” е мощно, дейно, почти химново парче, замисляно сякаш да бъде крещяно от многолюдна тълпа по концерти, докато групата блъска здрава рифовка. “Enemy” продължава победния ход на “MK II”, само за да предостави поле за изява на закриващото “Heart of Darkness”. Ето така трябва да звучат едни Masterplan – стилно, здраво, с лесно прихващащи позитивни мелодии, които обаче ясно се разграничават от слабохарактерния весел рок.
Това, което мнозина очакваха да са фаталните конвулсии на една блестяща формация, сякаш представлява възраждането към нова сила на един колектив от умели музиканти. Наличната разпокъсаност в “MK II” няма как да бъде избегната след толкова сериозни сътресения най-вече в композиторското ядро на състава, но всъщност точно в това се крие и чарът на албума. Убеден съм, че всеки един фен на групата ще открие нещо ценно в тавата, каквито и елементи от творчеството на Masterplan да е харесвал досега. А колкото до бъдещото им развитие, то ще е все нагоре, към следващия голям албум, какъвто съм сигурен, че ще последва, макар и положен на донякъде несигурната основа на “MK II”.
Ревюто е предоставено специално за музикална компания Wizard
от: www.metal-world.info
MASTERPLAN
"MK I I" - 2007
Label:
AFM Records
Track List:
01. Phoenix Rising
02. Warrior's Cry
03. Lost And Gone
04. Keeps me Burning
05. Take Me Over
06. I'm Gonna Win
07. Watching The World
08. Call The Gypsy
09. Trust In You
10. Masterplan
11. Enemy
12. Heart Of Darkness
Line-up:
Mike DiMeo - Vocals
Roland Grapow - Guitars
Jan-Soren Eckert - Bass
Axel Mackenrott - Keyboards
Mike Terrana – Drums