DIO
"MASTER OF THE MOON"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 7
Нов, класически албум на металната легенда RONNIE JAMES DIO!
Всъщност, истинскот му име е Ronald James Padavona, и е роден в Cortland, Ню Йорк, на 10 юли 1942 в семейство на италиански емигранти. Добива легендарен ореол на вокална икона след успешен престой при легендарните групи RAINBOW и BLACK SABBATH, и съответно десетина класики с тях.
Винаги, когато се разглежда продукция на музикант от такъв голям калибър може нещо да се пропусне, така да започнем от техническото инфо за да стигнем и до интелектуалното състояние на новият, никак не лош диск MASTER OF THE MOON.
Както винаги старият ветеран RONNIE JAMES DIO е събрал супер звездна формация.
Китарист е Craig Goldy, свирил вече в тази група за албумите DREAM EVIL (1987), MAGICA (2000) и KILLING THE DRAGON (2002). Причината, за това завръщане е, че предишния китарист на групата Doug Aldridge се завърна (какво съвпадение??!) в WHITESNAKE. На мястото на участвалият в записите басист Jeff Pilson (War & Peace, ex-Dokken) е дошъл майстора Rudy Sarzo, пребивавал в QUIET RIOT, OZZY OSBOURNE, WHITESNAKE. Ударник е Simon Wright, доказал се в AC/DC и UFO. Зад клавирите е Scott Warren, екс KEEL. И двамата са от предния студиен албум. Те са създали праволинеен хард ен хеви диск, който не блести с нещо особено пред старите творби на боса. Най-впечатляващото нещо, както винаги е гласът на певеца.
Да, MASTER OF THE MOON не може да надмине първите DIO класика, дори ми се струва, че рок операта MAGICA (2000) и предния студиен албум KILLING THE DRAGON (2002) също са с класа по-силни и качествени. Но-о, и красотата и силата на новият продукт на “Гласът на метъла” не бива да бъде отписван с лека ръка.
Повечето песни са в среднотемповата област, мелодични, с печени, но обичайни китарни сола. Като цяло, този албум ще допадне на хората, харесващи KILLING THE DRAGON и MAGICA, но и по-стари неща като DREAM EVIL, LONG LIVE ROCK ‘N’ ROLL (1978) и DEHUMANIZER на BLACK SABBATH. Почти няма стилистични изменения от предния студиен албум KILLING THE DRAGON , дори е продължена линията му.
Такова е решението на продуцентът-певец. “Обичам да имам контрол върху цялата продукция. За мен, като певец и създател на песните е цял естествен процес да вземам всички важни художествени решения. Това наистина е отчасти твърде стресово и означава огромен организаторски разход, но в края на краищата никой не познава така добре моята музика, като аз самият.”
Всички лирики са сътворени по същия класически и мистериозен начин, по който той пише открай време и в който винаги може да се открият преважни отпратки към злободневни теми. Новият диск е далеч от приказните воали, с които певеца бе известен някога, сега лириките са базирани върху размишленията и страховете за днешния свят и водещата посока на човешката раса.
“One More For the Road” – гръмък и приятен метъл със закваска, тип RAINBOW ‘1976, вкоято RONNIE JAMES DIOвсе още е абсолютен вокален Бог. Приятни завивки и известна прилика с първите соло албуми на певеца. Като една малко по-слънчева песен, легендата означава тази песен, чието съдържание ни връща във времената, когато вещиците са били горени. “Както едно време, ние днес осъждаме невинни хора и ги екзекутираме.”
“Master of the Moon”е с чувствено полубаладично начало. Послесе превърща в напечен метъляк с атмосфела. Добър съспенс и полубаладични щрихи. Плюс леко епичен размах. Тя е първата песен, написана за този албум от креативното дуо певец/китарист. “Посвещавам тази песен на всички хора, които са склонни към меланхолия “, казва Dio. “Мога да им дам само един съвет:Позволете на слънцето да ви огрее, за да избягат мрачните мисли. Написах песента за мой приятел, който има 15 годишно хлапе, което спортува и не иска да прави това, което му казват родители. Той не иска да бъде като всеки.” Заглавието на тази песен е и най-подходящо за име на албума, песента е голяма и мрачна и съвпада с корицата. Художник е Marc Sasso, правил и корицата на Killing The Dragon.
“End Of The World” – по-постно парче, сякаш с китарна гимнастика типична за AC/DC. Развива се в неособено привлекателно парче, но всъщност е добро и с такива като него винаги се пълнят албумите на DIO. “Винаги съм се опитвал да вкарам малко оптимизъм в моята музика. Смятам, че глупаците притежават света и това е краят на света! Всекидневният живот инспирира лириките ми. Съществуващата параноя от тероризма, умиращите в Африка… Откъде ще дойде следващата атака? Не мога да пиша някакви фентъзи лирики, с това което става около мен. Това не е фентъзи свят, това е истинския свят. Живея в истинския свят и пища по-реалистични лирики.”
“Shivers” – доста привличащо, натягащо парче. Недобро впечатление правят немощноя клавир и соло китарата, която е можело да прасне още по-ярки жици. Тук става дума за значението и магията на метъла. “Тази песен е за връзките между нещата. Разказва се за личност, която никога не се е страхувала в своя живот, докато не се замества с друга персона. Това може да бъде всеки. Това може да бъде Дявола или приятелката на момчето или Бог.”
“The Man Who Would Be King” – баладична грандиозност в традициите на средта на 70те години на миналия век. Изражда се в готин хрустящ средно темпов парчак. И влиза под кожата заради редуването баладичност-средно темпо валяк. Текстово се прави интересно сравнение между английският крал Ричард Лъвското сърце и президента Джордж Буш. “Както кръстоносците в Средновековието, така сега Буш се опитва да нахлузи на другите народи срещуположна на тях философия. Виждам песента не като на политическо обвинение, но като молба към американското правителство, още един път да преосмисли своята политика в Ирак Не мога да спра войната. Единственото нещо , което желая е да се намали броят на чувалите с трупове и страдащите роднини.” Историята на тази песен е най-стара: “Песента можеше да бъде в Magica. Когато почнах да пиша този албум, аз исках да направя Magica II и III. Поради ограничение на времето, реших да направя нормален албум. В началото бях на вълна Magica и тази песен е оттогава. Започнах да пиша за Ричард Лъвското сърце, повел първия Кръстоносен поход през 9 век, за да освободят Йерусалим от неверниците. Сега се случва нещо подобно с Джордж Буш.”
“The Eyes” е леко нервно намотаване на чувствен хард ен хеви с насечки. Има атмосферна ниша за психарски ефекти и показ на щрайхови участия. Тази над 6 минутна композиция разказва за един параноик, който се чувства преследван и дебнат навсякъде. “Лирическа инспирация идва от параноята от следващата терористична атака. Не можем да имаме контрол върху нея. Използвах примера за очите в смисъл, че сме шпионирани от хора през цялото време.”
“Living The Lie” – регулярен парчак за певеца, дори може да бъде от 1981 година. Ще доставя абсолютна радост на по-възрастните слухатели. “Тази песен е за личният живот на хората. Имам предвид, че те злоупотребяват със себе си., по-специално с наркотиците. Ако вярваш на лъжите на хора, които ти казват, че не им пука за теб - тогава това е лошо. Песента е наистана само за хората, които не им пука за другите и отиват още по-надолу. Много страдам от подобни работи.”
“I Am” – Повдигащ духа химнов парчак. По-мелодичен и влизащ от предните, усеща се архивна RAINBOW тръпка и успешни 80-ки впечатления. “Понякога пиша неща, които са по-лични. Същите неща се случват на мен, случват се на всеки. Посланието, което проповядвам е, че нищо не може да те спре. Няма значение какъв е твоя физически ръст или какво казват, че можеш или не можеш. Трябва да опиташ. Опитването е най-добрата част от всичко.”
“Death By Love” – Според е леко странна песен, въпреки това притежава сили да се превърне в предстояща жива перла от репертоара на групата. “Това е за хората, които виждам, че са като убити от разрушена любовна връзка. Има много начини да умреш. Можеш да бъдеш застрелян или намушкан, но смъртта от любов е най-лоша. Ти обаче не умираш. Човешките емоции са доста силни. Песента е за това.”
“In Dreams” – мрачно, с типично олд скуул DIO черти. Добре развито със соло, точно къдзето трябва и чувствителни вокални постановки. “Доста хора мислят, че сънищата които имат , ще се сбъднат. Много пъти това не е истина. Само защото си сънувал, това няма смисъл да стане истина, трябва да го направиш да се сбъдне. Всичко може да се случи на хората в тяхните сънища, но когато те се събудят, всичко е по старому. Сънуването е готино, но ти трябва да превърнеш съня в истина.”
Факт е, че този албум е качествено наследство на DIO. Направен в класически стил, без модерни превземки от възрастния, но все още много силен певец.
Да, вече като се позамисля след горните редове и въпреки, че все още след десетото прослушване половината албум ми звучи някак си слабо и незапомнящо се, и дори няма ясни ударни тракове:
Този диск не е никак слаб предвид околната среда и старите продукти на ветерана.
DIO
"MASTER OF THE MOON" - 2004
Label:
SPV
Track List:
1.One More For the Road
2. Master of the Moon
3. The End of the World
4. Shivers
5. The Man Who Would Be King
6. The Eyes
7. Living the Lie
8. I Am
9. Death By Love
10. In Dreams
Line-up:
Ronnie James Dio - vocals
Craig Goldy - guitars
Rudy Sarzo – bass
Simon Wright – drums
Scott Warren – keyboards
Discography:
Holy Diver ’1983
The Last In Line ‘1984
Sacred Heart ‘1985
Intermission ‘1986
Dream Evil ‘1987
Lock Up The Wolves ‘1990
Strange Highways ‘1994
Angry Machines ‘1996
Inferno/Last In Live ‘1998
Magica ‘2000
Killing The Dragon ‘2002
Master Of The Moon ‘2004