Съвсем нормално е с всеки следващ албум да се изкачваш ниво напред.
PLATITUDE бих казал, че скачат две нива нагоре! Тези седем шведски момчета с горна възрастова граница 22 години са преминали вече неокласическия си хеви метълизъм с леки прогресив черти. И просто са обърнали тези характеристики наопаки!
Приятно влизащи мелодични композиции със силни прогресив ускорения и структури, снабдени отчасти с бляскав хард рок, другаде с пинизчийски неокласицизъм. Певец с достатъчен потенциал да бъде новия Джеймс ЛаБри е силно казано, но защо не?
Друга по-особена черта е прекрасната игра на двамата клавиристи, която надвишава в повечето време китарната стабилност. Прави впечатление посредствеността на групата, която не е успяла да направи един откровен хит. А само два-три опита.
Баналност е първата дума с която се отъждествява името на групата. Но самата музика не е никак банална, въпреки първосигналните асоциации.
Но за тях малко по-късно, след кратък исторически преглед на “новото” щведско чудо.
Началото е през 1995, но по-стабилният състав се оформя две години по-късно. До излизането на дебюта Secrets Of Life, щведите са пълна тайна за музикалния бизнес. Майтап, защото имат 4 демота преди това, едно от които е концертно.
Пролетта на 2002 подписват с италианския лейбъл Scarlet Records. Дебютът Secrets Of Life е записан през август 2002 в прочутото покрай Helloween и Pretty Maids датско студио Jailhouse Studios, но илиза през март 2003. Продуцент е Tommy Hansen, известен с работата си за по-горе изброените мелодик метъл герои, но и с нови траш бачкатори като HateSphere.
Базовите данни на Nine естествено съвпадат с тези от дебюта. Съвпадат и музикалните параметри: Лесно запомнящи вокални линии, отчетливите инструментални партии, изразените чувства… Така, че групата израства непроменена коренно.
От друг ъгъл погледнато, PLATITUDE могат да бъдат разгледани като мелодичен хардрок/ метъл с изпъкващи прогресив- и симфоник- номера. Това е в зависимост от музикалната пристрастност на слушателя.
Ударен пауър метъл със симфонични извивки е откриващият парчак “Dark Mind”. Вокалът изглежда леко измъчен, а самата група е като събирателен образ от швабски хеви герои. Отнесен и художествен драматизъм, типичен за Symphony X. Ритъм основата е с допирни точки от северняшката кор сцена. Много добро начало.
“Trust” - по-мелодично и готино, и бавно. С черти от стария интелигентен метъл на Fates Warning. Наличие на баладично отнасяне и китарен показ.
Съвсем малко и “Oblivion” е щял да бъде невероятен ефирен убиец. Готин припев и обемист клавир, все типични черти за щатската хеви/ хард рок сцена отпреди петнайсетина и по-малко години.
Някак си не е намерено адекватното звуково покритие на “Halcyon Days”. Пак много близко до хитовота зона, но синта не се връзва с отчасти (хард)коровата ритъм основа. Приятен и дълъг атмосферно-прогресивен момент.
Силно пауър метъл начало в средно темпо има “Catch 22”. Сякаш млади немски банди като Voice и Squealer са се снабдили със способен американски певец! Да, това е странна, но извънредно приятна група с всичките и недостатъци! Пауър поведението се задържа до края, въпреки частичните симфо- и прог-отклонения.
“Avalon Farewell” е приятна балада в основата си. Малко по-забързана и с ярки хард ен хеви отклонения, като далечен Whitesnake от 1987 и дори Scorpions от 70-те години на миналия век!
С клавирната дейност “Skies Of Xenon” малко прилича на итало-метъл ала Labyrinth. Негови основни черти са метална усложненост, скандинавски хеви рок от 90-те и отлично високооктанова соло.
Началото на “Falling” е доста екстравагантно, но бързо е спасено от баладичен пасаж. Обичаен прог/ пауър метъл е добро определение, когато няма какво друго да напишеш! И е доста кофти да зарежеш така тази добра, адски добра песен. Готин припев и прог фокуси. Смес от Axxis и Fates Warning. Едно от многото определения.
“Aeronautica” е чиста смеска Dream Theater от 1993 (в началото и, май, без вокалите) и Fates Warning (насечките и вокалите).
Елементарни бийтове водят до леко забързано прог метъл развитие в “Endless”. В средата се е получил готин, клавирно възвишен метъл, който прилича на доста познати работи.
Неокласическа бързина отиваща дори в пред-трашовата област е само част от спектакъла на шведите. Защото, четири минутната “Starlight” е чудна хардрок перла с радио ориентирани нишки, нищо че има лудешки прогресив клавир. В нейният край избликва японският бонус на диска - “Supernova”. Забързано темпо от обичаен скандинавски хард ен хеви.
Лириките представят много емоции и силни чувства като любов, болка, безнадежност.
Албумът е построен върху 9 акорда и оттам идва неговото име. “Освен това тази дума звучи хубаво, когато я казваш”, твърди бас китаристът Патрик. Друго важно е, че това не е концептуален диск. Просто песните представят различни чувства, които са имали музикантите.
Пълното представянето на тези студийни чувства на живо е причината, групата да има двама клавиристи в състава си.
Освежителен полъх над всеобщата мелодична сцена и предстоящи звукови геройства - това вече значи името PLATITUDE!
PLATITUDE
"NINE" - 2004
Label:
Scarlet Records
Track List:
1. Dark Mind
2. Trust
3. Oblivion
4. Halcyon Days
5. Catch 22
6. Avalon Farewell
7. Skies Of Xenon
8. Falling
9. Aeronautica
10. Endless
11. Starlight
12. Supernova
Line-up:
Andreas Lindahl: Lead Keyboards & Synths
Erik Blomkvist: Vocals
Daniel Hall: Guitar
Patrick Janson: Bass
Marcus Hoher: Drums
Gustav Kollerstrom: Guitar
Kristoffer Von Wachenfeldt: Synths & Vocals