STORMLORD
"THE GORGON CULT"
Автор: Боян Стойчев
Оценка: 9
Невъобразимо добра група. Групата на Новото Време! Групата на Новият Метален Сблъсък!
Това е STORMLORD. Тя е създадена през 1991 в столицата на Италия - Рим. Първоначалната музикална дирекция на тогавашната тройка е дет метъл. През годините съставът се оформя в седем членен формат, а музиката помътнява и се затормозя с широки екстремни форми, като блек метъл музицирането взема превес.
Днешният музикален поход на тези италианци представлява невероятно магическо пътешествие през екстремния метъл и е в съпровод на подобаваща атмосфера. Бързи и епични песни, мрачни симфонии и сурови блек и дет метъл вокали, както и подобаващи инструментални партии – са неизменна част от запазените им марки.
Южните метъляги определят своя стил като extreme epic metal! И отричат, че свирят блек метъл, въпреки преклонението си пред майсторите от старата школа. И въпреки, всеобщото мнение на критиката, че са мелодичен/спийд/симфоничен блек метъл! Текстовите им послания се опират върху италианската митология и история.
Този албум се появява след 3 години мълчание. Записан е в реномираното студио Outer Sound Studios, където са творили Necrodeath, Thy Majestie, November. Продуцент е Giuseppe Orlando [барабанист на Novembre]. Мастерингът е осъществен в шведското The Mastering Room Studios [Dimmu Borgir, In Flames, Opeth, Soilwork] от Goran Finnberg [Lord Belial, Opeth, Dark Tranquillity]. Художник на обложката е J. P. Fournier, изогрависвал албуми на Impаled Nazarene, Immortal, Avantasia, Edguy. Настоящият диск е снабден с обилна доза мултимедия: МР3 на проекти и групи на музикантите, снимки, видео към хита от предния албум “I Am Legend”, линк към официалния сайт на групата.
Освен, че са работили упорито в студиото, през миналата година италианците са забивали на живо със зверски банди като Type O Negative, Destruction, Arch Enemy, Soulfly.
Така, че голямото им развитие е забелязано от всичко живо. Новият STORMLORD звучи по-мощно и сплотено, по-ударно и независимо, и също тъй конкурентно способно на големи екстремни (и комерсиални) групи като Cradle Of Filth, Dimmu Borgir, Children Of Bodom… Все още, както преди Stormlord са жилави и енергично зли. Мелодията е обкрачена от поносима ударно-екстремална вълна, или по-добре казано перманентно вълнение. Всеки един от бандата е отличник в своята дейност. Много специфичен е клавирът, понякога с надмощие над останалите. Вокалистът е невероятен, като с лекота изнася широка бленда от стилове: От “императорски” блек през мащабен шведски дет и спира до италианска оперета. Симфоничните елементи, които са вкарани в саунда на южняците карат групи като Children Of Bodom да изглеждат вече бледи и бедни откъм свежест и динамика.
Друг съществен елемент на този албум е, че почти всички парчета са с равни възможности и ако трябва да се избере хит-сингъл, то това е доста трудна работа… Може би “Dance Of Hecate” или “Moonchild”, изблекърен кавър на класиците Iron Maiden.
Но това няма голямо значение спрямо цялостта на албума.
Зла, горяща атмосфера (“The Torchbearer”) след която нахлува тропот с обемни синтове отзад.
“Dance Of Hecate” се развива в леко екстремален, но все пак приятен вървеж и бързина. Така типични за шведски герои от калибъра на At The Gates и Dissection, и може би Necrophobic. Дори леко детинския клавир понякога не може да развали доброто впечатление. За отбелязване е гост участиета на певецата Бети.
“Wurdulak” е в следите на Гьотеборгската (дет) метъл школа. Плюс мощта, типична за Hypocrisy. Чудесни насечки, клавирни вълни и перфектни двойни китарни пасажи.
Симфоничен блек метъл е първото определение за “Under The Boards (195, M.A.)”. То (не) се променя от различни фактори като олд скуул блек вълни и по-атмосферни смени.
“The Oath Of The Legion” е като продължение на предната блъсканица. Тук са вкарани и някакви фолк нишки, а има и добър симфонизъм, втъкан от клавира. Налице е епичен размах, въпреки на пръв поглед ширещото се еднообразие. Певецът си прави гъдел като се прави на Павароти, един вид.
Нормално е заглавната композиция да е заформена по-мащабно. Темпото е грубо казано дет метъл, въртопообразно. Мелодията не се губи, дори от симфоничния клавир и екстремните вокали и божествените арпежи.
Инструменталът“Memories Of Lemuria” ми звучи леко доразвито от предната композиция. Все пак маршовата му обстановка е обсебена от сферична атмосфера и извратена симфо-овертюрност.
“Medusa’s Coil” е всичко онова, което италианците бяха изпуснали в този диск досега. Хеви звучене и приятно траш метъл заиграване в отделни изстъпления. Супер е направено, дори на моменти има допирателни сравнения с неща на Graveworm, Dimmu Borgir и Borknagar.
“Moonchild”. Да, няма грешка, това е класиката на Steve Harris и Bruce Dickinson от 1988. Мелодична траш злина с екстремална полировка. Супер кавър и перфектно изразяване на емоции!
Интрото от звучащи детски играчки прелива директно в атмосферно обвита тресня. Средно темпо, което е най-удачно за приятни смени, разлагания и пасаж, подобен на старичък Paradise Lost/My Dying Bride. Друга впечатлителна черта на последният трак “Nightbreed” са мощните вокали.
Извод: STORMLORD – бъдещето на (блек) метъла. Екстремен, мелодичен, епичен.
STORMLORD
"THE GORGON CULT" - 2004
Label:
Scarlet Records
Track List:
1. The Torchbearer
2. Dance Of Hecate
3. Wurdulak
4. Under The Boards (195, M.A.)
5. The Oath Of The Legion
6. The Gorgon Cult
7. Memories Of Lemuria
8. Medusa’s Coil
9. Moonchild
10. Nightbreed
Where My Spirit Forever Shall Be ‘1998, MCD
Supreme Art Of War ‘1999
The Curse Of Medusa ‘ 2001, MCD
At The Gates Of Utopia ‘2001
The Gorgon Cult ‘2004