Orphanage е група от Утрехт, Холандия с дълга история и още по-дълга и сложна за описване музика. Това, че всички за улеснение поставят етикети като дет метъл/готик метъл е напълно разбираемо.
Тези холандски герои, герои – защото се трудят над нещо трудно оценимо и постижимо от 1994 година насам, имат собствена визия за мрачна и приятна музика. Приятна заради вокалите, тип “Красавицата и Звяра”, тоест ангелогласната певица Rosan van der Aa срещу бруталиста George Oosthoek. Двамата нанасят един срещу друг ясна елегантност срещу агресивна динамика. Останалият квартет от инструменталисти прави още по-впечатлителна и несравнима с никой друг цялостна картина. Защото са вложени много елементи от един вид мрачно романтична опера, съставки от звуковото оформление на богато сюжетен филм, грегориански хорове, залутани келтски влияния и дори ембиънт парче. Над всичко е обаче безкомпромисната дет метъл стена и частичният готих полъх.
Що се отнася до заглавието Driven – то така са се чувствали музикантите през цялото време, когато са записвали албума. Тоест единственото им желание е било да направят нещо, което да дефинира стилното впечатление на групата над останалия свят. В този ред на мисли може да се тълкува текстът на едноименната песен, написана от барабаниста. Той е формулирал в песента един от принципите на дзен –будизма, който е най-общо казано: Няма реални неща!
И пак да се върна към трудно обяснимо нещо - Що е Orphanage? И неговото място в съвременната метална сцена.
Винаги ще има пазарен дял за група с певица отпред, примерите са много: Nightwish, Lacuna Coil, Evanescence, и другите холандски комбота After Forever и Within Temptation, които имат допирателни с Orphanage по някои общи членове в миналото.
Тези холандци обаче звучат като ранния образ на нелепо замрялите Theatre Of Tragedy – при сравнителен разрез на вокалната игра. Музикалното оформление има близки допирателни с албуми Atrocity.
Друга база за сравнения е колаж от някакъв The Gathering със стар Crematory. Впрочем в дебюта на холандците се изявява Martine van Loon [ex The Gathering]. И ако продължим със сравненията за готическите певица, друго такова идва от Sandra Schleret, предвождала някога (мъртвите) Dreams Of Sanity.
Музиката е по-автентична и не толкова склонна на прилики. Защото нейната основа е брутален, дори бих казал отчасти примитивен дет метъл. От предходният диск, холндците са почнали да вкарват силни корови насечки и елементи, които в даден момент биха предизвикали съпоставки със сложнотиите на Meshuggah. Сегашното звуково лице е най-уникално в дискографията на групата. Жената допълва празнотите оставяни понякога от дерещият се вокал. Клавирите са адекватни от задната си позиция, но все така са съставна част от Orphanage. Известнва монотонност идва от стегнатите рифове, които са също важна част от звука.
Приятно навлизане от благ женски глас е началото на “The Sign”, последван от насечен земен метъл с леко грубоват певец. Това копие напомня леко на Crematory, но сякаш задния фон е по-пълен и разнолик. Жената чувствено подпомага и може да бъде сравнена с Nightwish и Edenbridge поради своята благина. Музика е променлива без да се губи основната линия. Много интересен трак поради игривия метъл, насечен и с индъстриъл пасажност в края.
Странно-приятно влизане на архивна улична латерна е началото на “Black Magic Mirror”. Тази готическа линия е продължена със здрав метъл и леко психясване. Последвалото развитие е в грубоват, но щрайхово оцветен дет. Жената вече е по-класически ориентирана. Ако трябва да се оприличи групата с някой – то това е Dreams Of Sanity от периода им Masquerade (1999). Защото има и леко валсово настроение. Озвучаването е обогатило разностилният метъл дори с индъстриълно заиграване. Певицата с лекота пристъпва над другите.
Смертелен бекграунд с корски бумтежи се носи от “Cold”, като отгоре му има леки арпежи и женски а-а-кания. Все пак постройката на парчето е класическа. Бас китарата доста къдри, и мъжкият глас е здрав, но мейнстриймов.. Музиката е като онзи дет метъл от 90-те , но с прибавен лек микс от блек атмосфера. Хоровете са също плашещи – това парчето ме кефи извънредно много.
“Prophecies Of Fame” е по-бързо и все така насечено метълджийско, като разбира се има и мейнстрийм жилка ала Therion/Nightwish. Всъщност, по-правилно сякаш е Crematory от средата на 90-те. Отзад има силен клавирен фон, но с влизането на жената парчето леко се преебава. Иначе мъжкарят доста пасва и прави интересна песента. И понататък има доста добри и потресаващи моменти сред насечената музика.
“Dead Ground” е електрометален тип с рок ен рол жила, като началото му е почти велико. Разбумтян бас и съответен шведски дет, марка Dismember/Entombed от 1994/95. Следва успокоение от женския глас, но идва мъжагата с доста корав маниер на пеене, сякаш Prong са направили съвместно дело със симфония. Две-три смени на темпото, щрайхове отзад, насечки нон-стоп, нормално хорово обкрачване и както споменах в началото електро-компресиране.. Дори основната тема е изиграна с дръм енд бейз закачка в края.
Симфонично влизане и подкрепа от гъвкав ритъм с дет нанасяне плюс як синт – това е първата среща с “My Master´s Master”. Певицата е с друго лице – по-човешко и нормално върху джъгащия фон. Заформя се приятно дуетиране с мъжа, след което следва бързо движение. Има нещо, което ме дразни тук – може би, защото парчето изглежда като пълнеж. Като цяло то е с висока класичност и перверзен бекграунд.
Най-общо казано “Black Gate” е ембиънт парче. То действа успокоително, въпреки леката си тайнственост.
“In Slavery” се оказва скандинавски дет метъл рок от близкото минало. Особеността е, че е снабден с благо женско гласище върху идващ класически килим. Съвсем нормално е да има редуване на тези две лица – като грубото е по-удължено.Чувства се и средновековна атмосфера при участието на жената. Тежките партии са със странен, но приятен далечен грохот. Като цяло това парче е обичайно за Orphanage, но иначе има препратки към предпоследните работи на Crematory.
“Truth Or Lies” се отваря от монашески хор, напомнящ за мощна средновековност, иначе певецът действа като индъстриален типаж, нормален за развитието на Fear Factory от 1996/97. Божествен момент от унасяне от метроном и класически пасаж от жената. Още по-приятни моменти с машинни грохоти и вокални благини, правят парчето идеално за озвучаване на филм на ужасите.
Едноименната композиция “Driven” е с неимоверно благо начало, докато не нахлуе пасаж от класически Crematory или Atrocity от периода Gemini. Дори се улавя прогресив момент, но това не е всичко.... Защото има пак припознаване с Therion и къс блек метъл пасаж. Краят е по баладично отнесен и успокоен с класическа рамка.
Съвсем нормално е да последва яко набиване в ранната плановост на Pain или Diabolos Rising. Това е за кратко, после идва приемлива металност от ъгъла на Atrocity/Crematory. Парчето се казва “Infinity” и в него имаме налице обичайното редуване от класическия глас на жената срещу екстремния грубиян. Противопоставянето е пълно и с атмосферната игра. Насеченият метъл става скоростен електро метъл, но набързо се ориентира в оркестриран такъв.
“Addiction” оживява със спокойствие и сякаш скрита хитовост, като че ли се долавя нещо познато. Иначе си е модерен метъл с подскачаща ритмика, жената основно пее и то с фолково ударение. Атмосферата е обогатена с електро пинизи. Много добро попадение.
Бавно, провлачено, парадно... “Beyond The Fall” се влива в купчината приятен класически метъл, протоколиран от групи като Edenbridge, Nightwish, Dreams Of Sanity... Докато не дойде зло машинното набиване. Това е за кратко. Като цяло имаме налице модерна балада с жена-славей!
Краят на играта на Orphanage настъпва с “Ender´s Game”. Електро насечен (дет) метъл в перверзна насока. Отиване в под средно темпо и засилване до лек галоп са едни от мерките, групата да не досади. Чаровен и богат парчак са думите с които може да се опише последвалото развитие.
Извод: Тези луди холандци действат с допустима бруталност, като мисълта им е ясна за предстояща важност на металния фронт във всеобщата музикална култура!
ORPHANAGE
"DRIVEN" - 2004
Label:
Nuclear Blast
Track List:
1. The Sign
2. Black Magic Mirror
3. Cold
4. Prophecies Of Fame
5. Dead Ground
6. My Master´s Master
7. Black Gate
8. In Slavery
9. Truth Or Lies
10. Driven
11. Infinity
12. Addiction
13. Beyond The Fall
14. Ender´s Game
Line-up:
George Oosthoek - lead grunt singer
Rosan van der Aa - lead female singer
Guus Eikens - guitar
Lasse Dellbrügge - keyboards
Remko van der Spek - bass
Sureel - drums
Discography:
2004 – Driven
2000 – Inside
1997 - At the mountains of madness
1996 - By time alone
1995 - Oblivion