Отдавна отминаха времената, когато музикалният свят “падаше на колене” пред всяка талантлива и не толкова надарена група снабдена с жена певица отпред. Имам предвид, най-вече, твърдият жанр на рок музиката.
М-да. Paatos e неимоверно качествена и омагьосваща група с невероятно очарователна певица на име Petronella Nettermalm. Тяхната музика скромно може да бъде наречена рок, а допирателните й с твърдите музикални форми са очебиещо изключение като сняг през месец май насред София!
Този квинтет идва от Стокхолм, Швеция, и за кой ли път нагледно и наушно доказва, че от студеното Скандинавие се пръкват невероятно креативни личности и групи. Северняците определят стила си като “меланхоличен пост рок”. Твърдение в което има доста истина, но тук се откриват съществени черти примерно от класически работи на The Gathering като Souvenirs (2003) и How To Measure To Planet? (1998). Да не говорим, че има трип хоп измерения ала Massive Attack, паталогичен стрес и унес ала Portishead и голяма доза от някакъв естествен чар, така типичен за Bjork. И както е тръгнало няма да е честно да не споменен други известни певици като Liv Kristine или Anne-Marie Edvardsen от The 3rd And The Mortal. Оприличаване – да, явно влияние – не. Защото е повече от ясно, че тази шведка е самоука и извънредно самостоятелна. Съответно приликите и сравненията идват от явната звукова картина, както и от всичко около и зад нея!
Продукцията е почти перфектна, общият звук е омаен и нелишен от унеси, страсти и мечтания. Концептуалността на този втори диск на шведите е базирана върху едноименния утопичен роман на тяхната сънародничка Karin Boye, творила в началото на отминалия век. Самата книга описва едно общество, познато на повечето хора от класически произведения като “1984” на Джордж Оруел и Brave New World на Хъксли. Миксатор на този диск e познатото име в прогресив рок територията: Steven Wilson от Porcupine Tree.
Историята на Paatos най-вероятно започва през февруари 1993, когато две местни групи - Landberg и Agg се срещат в някакъв рокклуб на съвместне концерт. Няколко години по-късно, те се дооформят като придружаваща група на фолк певеца (или певица – няма толкова голямо значение) Turid! Тогавашният състав е поделен от Landberg (китариста Reine Fiske и басиста Stefan Dimle) и Agg (барабаниста Ricard Huxflux и клавириста Johan Wallen). Следващата закономерна стъпка на този свят е собствено лицева група. Доколкото избраното име отговаря на тяхната музика – един господ знае…. Всъщност, името Paatos идва от гръцката дума Pathos, но по оптически и лингвинистични шведски причини е добавено второ “а”.
Настоящата певица Petronella идва през 2001 и по една случайност е съпруга на барабаниста! Като едно примерно семейство, съпрузите пишат омайните композиции на групата. Първият им албум Timeloss е записан в самия край на 2001. Той е изчистен прогресив албум с частични психиделични отклонения и според мнозина критици е семпла имитация на старото творчество на King Crimson. Този дебют е достатъчен групата да се озове с нов договор при Inside Out – лейбъл специализиран за прогресив и метъл музика. И нвапредъкът и за двете страни е повече от успешен!
Защото вторият албум на Paatos е сякаш по-обемно разширяване на предходния събрат. Използването на най-вече ръчнотворени техники от началото на 70-те години (много благоприятно време за чистоплътния прогресив рок ), типични за гении като Camel, Yes, King Crimson - осигурява стабилно количество от всякакви чувства: топлоинтимни, навяващи далечен неприязън или просто студеникъв животворен полъх.
Самите музиканти са водени от доказан професионалист – Ricard Nettermalm. Той е виртуозен джазрок спец, който се е доказал и на други бойни полета. В активната му кариера влизат участия и записи за синтипоп групата Covenant, за “еднодневни” drum & bass проекти като Baxter и Yoga, за John Norum (някогашен солокитарист на рокзвездите Europe), за кросоувър манияците Clawfinger и за последната студийна работа на Rammstein – Mutter! Без повече думи.
Друго, което си заслужава да се спомене е, че новият китарист Peter Nylander е доказано име в част от джаз сцената като солоартист и като деец със собствен квартет, чийто дебют вече е издаден.
Kallocain се отваря с цигулково влизане, наподобяващо психарска филмова атмосфера и/или унгарско-циганска фолковост. Тя е последвана от джазова разходка с добавени допълнителни цигулки. Музиката е просто вълшебна: някакъв спокойнодействащ прогрок ала последните неща на The Gathering или рокаджийски вариант на култовия албум на Massive Attack – Mezzanine. По-късно музиката се втвърдява леко и полудява за кратко. За да дойде първоначалната цигулкова тема, но с участието на цялата група. Жената е “откачена” и много способна. И допълнително помага на психо пасажите да отклоняват и затрудняват централната тема.
Вторият трак “Holding On” действа баладично увличащо чрез електро успокояващи пинизи с благ ритъм и цигулково пикиране. И естествено, безгрижният женски вокал! Всичко това напомня за мистериозни музикални дела на Goldfrap и Massive Attack от периода на Blue Lines (1991). Това е поразяващо красива песен с добавки от ембиънт и минимъл прог/арт рок. И доколкото се осланям на паметта си – може би има или ми се иска да има някакви допирателни черти с последните творения на Lacrimas Profundere и Lacuna Coil.
И в “Happiness” пак битува отнесеността, самото парче е шизофренично с бийтове и леко скриваща се атмосфера.като стил бих го дефинирал като атмосферен попрок с деликатен женски глас. Налице е редуване на спокоен пасаж и леко усилващ се такъв.
Психарското интро над минута приляга на така озаглавеното парче “Apsinth Minded”, където жената е с ефектно изкривено гласище. Но до самият край трелите са психарични.
Ако този албум е предназначен за масова употреба, първият сингъл би трябвало да бъде “Look At Us”! Защото, това е баладично поп парче, с успех за влизане или излизане от някой по-старичък албум на Enya или Loreena McKennit. Невероятно блага песен с осезаеми акустични бийтове и успокояващ щрайхово устроен ритъм. Наличието на пасаж от древен арт/прог рок с про Steve Vai соло навиване на струните допълнително услажда нещата. Но Paatos нямаше да бъдат Paatos, ако бяха продължили по-нататък с друго парче освен “Reality”! Понеже имаме психаризми с идиотски бристълски бийтове и лека акустична подкрепа. През нормалното течение на песента се промъкват пинизи и брумове, които продупчват електронната основа. И пак всичко остава в спокойно, почти приспивно темпо. Дължината минава обичайното за албума време от 5 минути и спира в 7.30 секунди. Време, достатъчно солистката да заприлича за малко на някоя световно известна поп звезда. Наистина добра композиция.
Убийствена благост излъчва “Stream”: Влизане от класическо пиано-клавиши водещи до късен нощен джази клуб с току-що започваща да пее надарена певица. И сякаш Селин Дион от времето на “Титаник” е разложена в някакъв съветски авангардно-психарски филм от 70 години на миналия век!
Психо възгласи с бродиращ, но аскетичен прог ритъм са нанесени върху въздействащия инструментариум на “Won’t Be Coming Back”. Но за къде без чаровния и чувствен женски глас. Постепенно композицията се развива, но и запазва хладната си първоначална основа. Кратък психиделик момент и отново яка гласова атмосфера.
За край е избрано удачната композиция “In Time”. Лежерност и размазване от отделни бийтове и клавишни, и омагьсващата жена. Развитието продължава в още по-акустично състояние и надобемна атмосфера.
Да не казвам брилянтен диск за размисъл и откъсване от горещото ни ежедневие. В същото време и живо доказателство, че тежката музика не е всичко на този свят. Голяма група като The Gathering отдавна прозря тази истина и се отдаде на атмосферично увличаща музика. Е, Paatos само потвърждават този факт.
PAATOS
"KALLOCAIN" - 2004
Label:
Inside Out/ SPV
Track List:
1. Gasoline
2. Holding On
3. Happiness
4. Apsinth Minded
5. Look At Us
6. Reality
7. Stream
8. Won’t be Coming Back
9. In Time
Line-up:
Petronella Nettermalm – vocal, cello
Ricard Huxflux Nettermalm – drums, saw and delay
Peter Nylander – guitar
Stefan Dimle – bass, double bass
Johan Wallen – piano, mellotron, hammond organ, syntheziser, sampler, harmonium