Телевизията има сапунените опери, литературата се гордее със Шекспир, а Метъл-музиката... Е, добре, тя има ANTHRAX, този огнедишащ, плюещ траш, многоглав звяр! Изминали са 30 години от денят, в който Scott Ian и тогавашния басист Danny Lilker са търсили в учебника по биология болест, която да стане тяхно прозвище. Тогава, през 80-те години, те и банди като Slayer, Megadeth и Metallica направиха истински метеоричен възход в музиката heavy metal.

По-късно през 1991, няма начин да не е усетена промяната в играта на ANTHRAX, когато сътвориха хита-кръстоска от стилове с Public Enemy - “Bring The Noise“. Това даде старт на цели генерации банди да използват този почерк от необикновен ритъм и мачкащи рифове. В по нови времена всеки от нас е свидетел как тази почти мистична банда оцелява напук на монументалните превъзходства на съперниците си. Но такава е историята на една от най-упоритите героична банди, кръстосваща навред. А пътят никога не бил лек за тях.

Обединявайки се със стария си певец Joey Belladonna за вихрено, мощно турне из целия глобус, ANTHRAX свириха рамо до рамо със Slayer, Megadeth и старите си приятели Metallica. Турнето много точно носеше заглавието The Big 4 и предизвика експлозивен успех. Това доведе до някак логичния въпрос, какво е следващото стъпало на този реюниън?! Прост, ясен и достоен отговор - “Worship Music“.

Новият албум на ANTHRAX започва да гърми след интрото със свирепата атака на “Earth on Hell” преминаваща по-нататък в кръвожадната мощ на “Fight’em ‘Til You Can’t” и до края се оформя в достоен трудов отпечатък за името на тази банда. „Голяма част от албума бе направена още преди да решим кой ще е певеца”, твърди барабаниста Charlie Benante. „По същият начин преди години сътворихме “Spreading the Disease“ – нямахме предвид никой певец. Обаче няма да забравя деня, в който чух за първи път как Joey Belladonna пее – изведнъж настръхнах и се развълнувах – това просто е невероятно.” Joey се съгласява: “Просто идвам и пея с най-добри намерения. Само правя това, което идва от сърцето ми и според най-добрите ми способности – и това върши работа.”

А това е леко подценяващо определение. Албумът е ко-продуциран от Rob Caggiano и Jay Ruston (и двамата продуценти са номинирани за наградата Grammy), а заглавието му (“Worship Music“) произлиза от среднощната борба на Charlie с безсънието. Защото докато броди из ТВ-каналите барабанистът попада на някакво предаване с религиозна тематика, озаглавено “Worship Music.” Какво по-подходящо наименование за чувството на неоспорим шедьовър с изкривени мелодии, сътворени от херкулесови рифове и хармоничната пълнота, налагаща крайното надмощие на ANTHRAX като композитори.

Но не може да се каже, че “Worship Music“ е само една мачкаща машина, защото той има и своите по-дълбоки подтекстове. “Песента “In the End” показва меланхоличното ни чувство” споделя Charlie. “Тя няма общо с бандата, а с двама приятели, които са като част от нея: Dimebag и Ronnie James Dio. Те, двамата са герои и огромни влияния за нас. Darrell свири в последните три албума на ANTHRAX, наречи го даже шестия ни член, докато Ronnie винаги е бил нашия шампион, взимайки ни на турнета, държейки се винаги удивително с нас... Песента трябваше да бъда направена и е много пречистваща.”

Разбира се, “Worship Music“ съдържа и друг музикален дан на почит към друго очевидно музикално вдъхновение на ANTHRAX. Judas Priest са мистериозно почетени с песен, озаглавена... “Judas Priest”. “Написахме я точно по същото време, когато те съобщиха че ще се пенсионират”, казва основателя и ритъм китарист Scott Ian. “Почувствах се толкова празно, когато чух това, по същия начин бях и когато разбрах за смъртта на Ronnie и за убийството на Darrell. Това сякаш ме депресира. Мисълта за свят без Judas Priest е наистина странна, спомням си как говорих с Charlie и се съгласихме че трябва да напишем песен наречена ‘Judas Priest.’ Тя е просто такава публична метъл-песен и сама по себе си е знак на почит.”

Отбелязвайки тази година - 2011 с нов албум, ANTHRAX празнуват и своята 30-та годишнина, един юбилей на борба, качество и деен дух. Как ли се чувстваш, когато издаваш нов албум след като са изминали цели три десетилития от началото на пътя ти? „Всъщност съм се преродил много пъти оттогава, изминало е толкова много време”, споделя Charlie. “В ума си все още се чувствам като онази личност от миналото си, защото правим това, което вярваме, че ще зарадва нашите фенове. Мисля че нищо не се е променило спрямо времето, нещата са си точно същите както преди, а такива и ще бъдат когато ще работим върху следващата си творба. По някакъв начин, винаги сме били в състояние да се движим напред, гледайки напред и никога не спирайки. Дори тази начална, непрестанна борба да намерим членове за ANTHRAX, които да репетират четири дни в седмицата за да запишем “Fistful of Metal“, беше постоянно движение напред. През 2011, моят ден все още се запълва с това, което се случва с ANTHRAX, обичам новия ни запис и как той представлява цялата ни кариера. Нямам търпение хората да го чуят.”

През изминалите 30 години, ANTHRAX са постигнали продажби в над 10 милионен размер. Бандата също така е регистрирала различни златни и платинени албуми, многобройни номинации за наградите Grammy, както и множество други отличия от медиите, индустрията и феновете.

TRACKLIST:

1 - Worship 1:40
2 - Earth On Hell 3:10
3 - The Devil You Know 4:46
4 - Fight 'Em 'Til You Can't 5:48
5 - I'm Alive 5:36
6 - Keine Titelinformation 0:38
7 - In The End 6:48
8 - The Giant 3:47
9 - Keine Titelinformation 0:44
10 - Judas Priest 6:24
11 - Crawl 5:28
12 - The Constant 5:01
13 - Revolution Screams 6:07
14 - New Noise (Refused Cover Song) (Bonus Track) 4:45

LINE-UP:

Joey Belladonna I vocals
Rob Caggiano | guitar
Frank Bello | bass
Scott Ian I guitar
Charlie Benante | drums