Това е групата в която всички музикални мечтатели виждат бъдещето на progressive rock/metal движението!
Естествено, не бива да се отписват (полу) боговете Dream Theater и прилежащите им разклонения. Но-о, тези шведи са невъзможно добри и имагинерно представителни в това, което правят.
Началото им е положено през 1984 шведското градче Eskilstuna от 11 годишният тогава Daniel Gildenlow под името Reality. От 1991 името е сменено в настоящето, а музиката е развита в собствен , неклиширан прог метъл. Дебютът им Entropia излиза чак през 1997, но е почти велик. Следва One Hour By The Concrete Lake (1998). Първата част от студио творбата The Perfect Element part I излезе през 2000 и още се работи по втората част. Последната до тази, студийна продукция е Remedy Lane (2002). След нея се появи акустичния концерт 12 : 5.
Новата им продукция е толкова свръхконцептуално натоварена и тотално красиво озвучена, че не подлежи на качествено описване. И разбира се, оценката й е най-висока.
Въпреки, че има сходни елементи и звукови позиции с такива класици като Jethro Tull, Dream Theater, Queensryche, Marillion, Pink Floyd; но и с новаторски такива като Ayreon, Clawfinger, Rage Against The Machine…
Толкова монументална работа с брилянтно очертаване и мелодраматични преливания, и същевременно философски и социално разгърната концепция – едва ли може да бъде сътворена в близките две-три години!
Да спомена само, че текстът е базиран на огромна информационна база от Айзък Азимов през Джордж Оруел до Платон! Или обратното.
Историята за този албум е напъпила в гениалната глава на лидера Daniel Gildenlow през 1996-а. По-късно се е развила в две отделни концепции, които се преплитат и разклоняват и пак се свързват в основната идея на автора, която не може да се перефразира в исконния въпрос: Човекът - що е това?, примерно.
Въобще, успешното разчитане на Be е доста спорно и винаги подлежи на съмнения. Затова ще цитирам едно авторско изказване на Даниел: “Be е вид модерна приказка за произхода на живота. Тя е свързана с човечеството, с Бог и със зависимостта ни от вярата и науката.” По-подходящо определение би било: Великите мистерии на човешкото съществувание.
Музикално погледнато албумът е разложен в 5 части и 15 композици с латински названия. Зад които са наложени изумителни стандарти за сложната история, динамични съсредоточавания и извънземни/племенни спокойствия. И вече законните за всяка квалитетна група – влияния от класическата симфонична музика. За тази цел, шведите са вкрали в своята музика специално създаден деветчленен оркестър под името Orchestra Of Eternity. Той включва чело, виола, духови инструменти и перкусии.
Този диск е различен от предните 4 студийни творения, но все пак има пресечни точки с тях.
Progressive Rock Musical е подходящо определение за този албум със стабилните използвания на популярни стилове: джаз, блус, фолк, соул, госпъл, ню метъл, трайбъл. Вокалите също са в широк спектър.
“Prologue” се състои от сърдечни бийтове, хриптово дишане и всякакви полови унесови гласове. Пиано преход прелива в следващата, вече истинска композиция.
“Animae Partus” e леко дисхармоничен трак – пак пиано, леки средновековни фанфари и бръм, разконцентриращ нервната система. Насечки и прог момент, готини клавиши, нервно темпо – въобще странно парче.Втората му част е от приятни етно теми, и като че ли Marillion мотив, но шведите са доста оригинални: Струни, ахкания, Jethro Tull-ска прогресация от струни и флейта. Остатъкът от огромната композиция е пак природен: Дъждовно начало, буреностни клавиши, мотив приличащ на X-Files и 5 минутна игра с превес на клавишните.
Втората част е под името “Machinassiah” и пак е с поредните шепоти, чувствена игра и прогресивна баладик скорост. Учудва вкарването на Rage Against The Machine-нацепеност. После има и забързан прог метъл с насечки. Вокали, тип рецитиране. Добро нерважко парче с край от атмосфера от стенания. Веднага следва по-бодро темпо, тип кънтри енд трайбъл ефирен тип. Странно хорово пеене, тип тибетска религиозност. Дълго се процежда. Третата част е над 11 минути. Семпъл от градска атмосфера и семеен фон. Лежерно, джаз рок нанасяне с полуженствен вокал, приличащ ми силно на фронтмена на нашенците от Соларис. Преминава се в чувствен симфорок. Красота. Подир това се включва вокал ала голяма поп/рок певица. Много хубава песен, тип величествен баладик. Отново силен Marillion пасаж от 80-те.
“Vocari Dei” магнетизира с далечен говор начало, което напомня на по-спокойна версия на OPERATION: MINDCRIME на QUEENSRYCHE. Струна и пиано пред слова за сбогуване, диалог итриалог. Увеличават се думите и джазрок звуците.
“Diffidentia” е от поредните приятни, но със заострени краища бисери. Кратък намек за хип-хоп, после бавнопадаща металическа завеса с тревожни клавиши. Rage Against The Machine помпания, но с достатъчна металическа тежест. Всичко се увеличава в средата. Силен класически пасаж: Контрабас, виола… и пак полуженски глас водещ до леко отнесена част.
“Nihil Morari” е по-живичко с добри бас жици на соло китарата, с атмосфера и чувствен вокал, подобен на Queensryche през 90-те. И пасаж от викане, типичен за Clawfinger. И як прог метъл с психарска ударност. Супер е, колкото и да звучи откачено.
“Latericius Valete” ми звучи като заключение. Струни и пиано подсилка, маракаси, някаква нервност изпъква след надигащото се веселие. Говори и засилване на картината.
“Omni” отново спада настроението чрез мрачна атмосфера поддържана от орган. Пик от групови вокали и завършек пак с орган.
“Iter Impius” e брилянтна балада в прогресив маниерност и усилено темпо преди края. То добре насочва към предпоследната благост в диска.
“Martius/Nauticus II” звучи с маршово тържествен ритъм плюс нежен вокал. Готина прогресив-фолклорна тема, близка до българските ритми, но изпълнена със средновековна струнност. Птички цвърчат, музиката е прогресив с Jethro Tull маниерност, и интересни перкусии и драматични вокални извивки. Як трайбъл перкусионен момент.
“Animae Partus II” е психария като пролога, после следва тишина от близо 2 минути и край с детско гласче.
Pain Of Salvation са далеч от модерните продаваеми стилове и съответното ограничаване. Дори може да се каже, че терминът “метъл” е силна характеристика за тяхната музика.
Невероятна, претенциозна история за “всичко за човека”, която е озвучена комплексно и поразително. Дори и да не бъде напълно разбрана, BE е прелестна!
PAIN OF SALAVATION
"BE [ Chinassiah ]" - 2004
Label:
Inside Out
Track List:
Prologue
1. Animae Partus ("I am") (1:48)
I) Animae Partus (All in the Image of)
2. Deus Nova (Fabricatio) (3:18)
3. Imago (Homines Partus) (5:11)
4. Pluvius Aestivus (Of Summer Rain [Homines Fabula Initium]) (5:00)
II) Machinassiah (Of Gods & Slaves)
5. Lilium Cruentus (Deus Nova) (On the Loss of Innocence) (5:28)
6. Nauticus (drifting) (4:58)
7. Dea Pecuniae (10:10)
I) Mr. Money
II) Permanere
III) I Raise My Glass
III) Machinageddon (Nemo Idoneus Aderat Qui Responderet)
8. Vocari Dei (Sordes Aetas - Mess Age) (3:50)
9. Diffidentia (Breaching the Core) (Exitus - Drifting II) (7:37)
10. Nihil Morari (Homines Fabula Finis) (6:22)
IV) Machinauticus (Of the Ones With no Hope)
11. Latericius Valete (2:28)
12. Omni (Permanere?) (2:37)
13. Iter Impius (Martigena, Son of Mars) (Obitus Diutinus) (6:21)
14. Martius/Nauticus II (6:41)
V) Deus Nova Mobile (...and a God is Born)
15. Animae Partus II (4:09)
Line-up:
Daniel Gildenlow - Vocals, guitars
Johan Hallgren – Guitars
Kristoffer Gildenlow – Bass
Johan Langell - Drums
Fredrik Hermansson - Keyboards
Discography:
1997 - Entropia
1999 - One Hour By The Concrete Lake
2000 - The Perfect Element pt.1
2002 - Remedy Lane
2004 - 12:5
2004 - Be